Прохладната архитектура на Индия

Прохладната архитектура на Индия

Сред нажежения пазар на недвижими имоти в Индия, архитект Манти Рагости създава едни от "най-свежите" сгради на субконтинента, използвайки за охлаждане естествени кладенци, вятърни проходи и слънчеви екрани, вместо скъпо-струващите и консумиращи много енергия климатични инсталации, съобщава Ройтерс.
Студентите от колежа по мода в Джайпур с удоволствие посещават лекциите си, благодарение на находчивия дизайн на своето училище.  Без да се използват климатици, температурата в класните стаи никога не надвишава 25C, докато външните температури нерядко достигат до 50C на сянка.
Гостите на Swabhumi Hotel в Калкута се наслаждават на приятен бриз, докато се разхождат край хотела, наподобяващ повърхността на разрязани гъби - дизайн вдъхновен от начина, по който някои дървета улавят вятъра.
Според проучване сред  414 компании, 12% от бизнесите базирани в Азия са заявили, че биха платили повече от 10% допълнителни разходи към цената на строежа за изграждане на екологична сграда. Едва 3% от европейските и американски фирми са заявили подобна готовност.
Въпреки, че в последно време все повече се говори за модерното "зелено" строителство, а данните от последните проучвания показват, че половината от емисиите от въглероден двуокис на планетата се отделят от жилища и офиси, съвсем малък процент от новите сгради в Индия са проектирани в екологично съобразен стил. "В Индия няма достатъчно професионалисти, а тъй като посредствеността се продава евтино, най-лесно е да се прави точно това", казва Рагости. "Архитектите проектират това, което им кажат строителните предприемачи. Ако им предложиш нещо различно, обикновено се изнервят защото им се струва, че това е прахосване на средства."
След 2005г., когато правилата за издаване на разрешителни за строеж бяха опростени, строителният бизнес в прашните индийски градове изживя истински бум. Масовите спекулации със земя и недвижима собственост доведоха до четирикратно повишаване на цените. С растежът от 8% индийската икономика привлече инвестиции за повече от $12 милиарда само в строителния сектор. Сред водещите инвеститори са  Morgan Stanley и Citigroup.
"Най-голямото предизвикателство е да се проектира екологична и в същото време евтина сграда", казва Джоунс Ланг Ласал, консултант. "Инвестиция от $246,000 за енергийна ефективност в сграда струваща $145 милиона и площ от 30,000кв.м. в Сидни се възвъръща за три години".
Някои азиатски страни включително Япония, Сингапур, Хонг Конг и Индия поставят зелен рейтинг на всички нови сгради. Този модел се прилага също във Великобритания и САЩ, като в някои случаи са предвидени данъчни облекчения за сгради с висок екологичен рейтинг.
Рагости признава, че е бил повлиян основно от начина, по който обикновените хора в Азия са се справяли с нарастващите температури и неблагоприятните климатични условия през вековете. "Данните за глобалното затопляне и промяната в климата правят модерна темата за екологично строителство, но идеите за охлаждане на жилищата винаги са били част от азиатската архитектурна традиция".
Колежът по мода в Джайпур, например е построен около стъпаловидни кладенци. Тази идея е вдъхновена от работата на майстори от преди 1500 години в селата на Гуджарат и Раджастан, където подпочвената вода и дъждовната вода носена от мусоните е събирана в подобни съоръжения за сухия сезон на годината.
За съжаление, с появата на масовото строителство през последните 50 години, тези техники са били пренебрегнати. "Ние използваме основните принципи създадени от хиляди години строителна практика. При това не се интересуваме от градежите на великите царе и техните великолепни дворци, а от стратегията за оцеляване на обикновените хора, която са прилагали при строежа на своите домове", споделя Рагости.