Това показва публикуваният в понеделник доклад на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за здравния статус на европейците, който излиза веднъж на две години.

Според доклада българите живеят средно 75.8 години, докато европеецът доживява до 81.5 г., а най-дълго живеят испанците - 84 години, италианците (83.8 г.) и малтийците (83.6 г.). На континента най-продължително живеят швейцарците - 84.2 г.

Българите живеят и най-кратко в добро здраве в ЕС - жените до 66.9 г, а мъжете - до 64.5 години.

Данните показват, че в няколко държави, които не са членове на ЕС, очакваната средна продължителност в Европа е била по-висока от тази в България и Латвия. Такива са случаите на Албания, където тя е била 79.1 г., Турция - 77.3, Черна гора - 76.7, и Северна Македония - 76.6.

В едва четири държави продължителността на живота е по-ниска от тази в България, при това незначително: Сърбия (75.2), Грузия (73.7), Украйна (73.4) и Молдова (73.3).

В Румъния средната продължителност на живота е 76.6 години, а в Гърция - 81.6 години.

Статистиката показва, че спрямо 2022 г. продължителността на живота в Европа се е увеличила с 2 г. и вече с 0.2 г. над нивата отпреди пандемията, но различията между отделните държави са прекалено големи, казва докладът, позовавайки се на статистически данни за 2023 г.

В шест европейски държави - Испания, Италия, Малта, Люксембург, Швеция и Франция, продължителността на живота надхвърля 83 г., докато само в България и в Латвия тя е под 76 г.

Докладът не дава пряк отговор на причините за пропастта между най-дълго и най-кратко живеещите, но прави впечатление, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания - водещата причина за смъртност в ЕС, се отнася до повече от половината починали в България през 2023 г.

Прави впечатление и че в България медицинските работници са най-малко като дял от работещите на глава от населението.

Потвърждава се закономерността, че жените живеят по-дълго от мъжете във всички страни от ЕС - средно с 5.3 години повече, но се забелязва тенденция тази разлика да намалява. Продължителността на живота на мъжете в Европа се увеличава по-бързо от тази на жените, а и разликата в очакваната продължителност на живота в добро здраве е много по-малка, тъй като жените са по-склонни да се разболяват в по-ранна възраст и по-рано се отказват от физическата активност.

Докладът акцентира върху отчетливата зависимост между продължителността на живота и нивото на образование. Например разликата в очакваната продължителност на живота при мъжете с университетска диплома и тези, които не са завършили средно образование, е осем години. Разликата между най-образованите и най-слабо образованите жени е 5.4 години.

В Нидерландия най-образованите мъже живеят средно 5.1 години повече от най-ниско образованите, а при жените разликата е средно 4.1 години.

Според доклада пандемията от COVID-19 е довела до безпрецедентно намаляване на очакваната продължителност на живота в повечето европейски държави през 2020 г. и 2021 г., но тя е започнала да се възстановява и вече е по-висока от тази през 2019 г. в 18 държави от ЕС, запазва се в две и е по-ниска само в шест страни (Австрия, Естония, Финландия, Германия, Гърция и Нидерландия).

Данните показват най-чувствителен спад в продължителността на живота в Западна и в Южна Европа в началото на пандемията, докато в Централна и Източна Европа пикът на свръхсмъртност е бил през 2021 г.

COVID-19 е посочен като втора по честота причина за смъртност в България след сърдечно-съдовите заболявания през 2021 г.

Намаляването на продължителността на живота през 2022 г. не беше поради всякакъв скок на смъртността от COVID-19, а по-скоро се дължи на необичайно смъртоносната вълна от грип през зимата и на смъртните случаи, причинени от рекордната гореща вълна през лятото на 2022 г., се казва в документа, позоваващ се на данните за Германия.

Според анализът Европа е изправена пред дълбока демографска промяна, като делът на хората над 65-годишна възраст в ЕС се очаква да нарасне от 21% през 2023 г. до 29% до 2050 г.

Очакваната продължителност на живота на 65-годишна възраст сега надхвърля 20 години, но повече от половината от тези години се прекарват в хронични заболявания и увреждания, което увеличава търсенето на здравни грижи.

А значителна част от тежестта на заболяванията в напреднала възраст сред жените и мъжете може да бъде предотвратена чрез справяне с рискови фактори като физическа активност, отказ от тютюнопушене, здравословно хранене, замърсяване на околната среда, затлъстяване и др.

Например до 45% от случаите на деменция могат да бъдат избегнати, като се обърне внимание на 14

модифицируеми рискови фактори, според комисията "Лансет" от 2024 г. за превенция на деменцията.

Недостатъчна физическа активност допринася значително за развитието на сърдечно-съдови заболявания, депресия и много други заболявания в напреднала възраст. Само 22% от хората на възраст над 65 години се занимават с достатъчно физическа активност. Степента на затлъстяване - рисков фактор за множество хронични условия - също е склонна да нараства с възрастта, достигайки около 20% сред хората на възраст от 65 до 74 години в целия ЕС през 2022 г.

Сърдечно-съдовите и раковите заболявания са водещите причини за смъртност с 54% от всички смъртни случаи. Дори в пика на пандемията от COVID-19 те са съставлявали най-голям дял.

Сърдечно-съдовите заболявания продължават да са повече в Централна и Източна Европа, в някои случаи с до седем пъти.

Докладът сигнализира, че физическото и психическото здраве се влошават при подрастващите. Делът на 15-годишните, съобщаващи за множество здравословни оплаквания - свързани както за физически проблеми, така и за психологически дистрес, се е увеличил от 42% през 2017-2018 г. до 52% през 2021-2022 г. средно в ЕС.

Като водещи причини за увеличаване на психическия стрес при подрастващите се сочат локдауните по време на пандемията, повече проблеми при ползване на интернет и социални медии и увеличаването на кибертормоза.

1.2 милиона медици не достигат в Европа, като 20 европейски държави съобщават за недостиг на лекари през 2022 г. и 2023 г., а 15 - за недостиг на медицински сестри.

Над една трета от лекарите и една четвърт от медицинските сестри в ЕС са на възраст над 55 години и

се очаква да се пенсионират през следващите години. Същевременно интересът към здравните кариери сред младите хора намалява, особено при медицинските сестри, където спад се регистрира в повечето от половината държави.

За да задоволят нуждите си, все повече държави приемат специалисти, завършили в друга държава. Притокът на обучени в чужбина лекари в европейските страни се е увеличил със 17% през 2022 г. в сравнение с 2019 г., а на медицински сестри - със 72%.

В държавите с най-висока продължителност на живота - Швейцария, Норвегия, Ирландия, през 2023 г.

над 40% от лекарите и над 50% от медицинските сестри са били обучени в чужбина.

Според доклада, въпреки че предоставя бързо решение на неотложни нужди, прекомерно разчитане на чуждестранно обучени здравни работници често води до влошаване на ситуацията с работната сила в държавите, от които те "изтичат".

Анализът посочва подобряването на условията на труд и възнаграждението за решаващи за подобряване на привлекателността на професията и за запазване на здравната работна сила. Като допълнителна възможност се посочват използването на цифрови технологии и изкуствен интелект.