Политически фактори ще движат регионалните пазари през 2008 г.

Политически фактори ще движат регионалните пазари през 2008 г.

<em>Иван Щериев</em>
Иван Щериев
Интересът към македонския пазар силно се засили през последната година и станахме свидетели на първите придобивания във финансовия сектор от страна на български инвеститори. Бъдещето на Македония в НАТО и Европейския съюз ще продължава да подпомага развитието на съседната страна и съответно на малкия й, но интересен капиталов пазар.
Как бихте оценили представянето на Македонската фондова борса през 2007 г.?
- Изминалата 2007 г. беше третата поредна успешна година за македонския капиталов пазар както по отношение на реализирания оборот, така и на ръста на цените на акциите. Основният индекс MBI10 се повиши с повече от 100%, което е подобно на годишния ръст от 130% през 2005 г. и 60% през 2006 г. Още в началото на 2007 г. вече имаше опасения, че цените на акциите са твърде високи, след което обаче те продължиха да растат.
По груби сметки общият оборот стигна 700 млн. евро, като можем да го разделим на три категории - класическа търговия, блокови сделки и публични търгове, организирани заедно със съответните държавни институции. Приватизационните сделки обаче вече приключиха, като през годината бяха продадени няколко по-малки пакети, така че основният оборот се дължи най-вече на класическа търговия и договорени сделки. Много е важно, че основната част от оборота е от класическа търговия с акции, а през 2007 г. отчитаме 160% ръст именно в този сегмент. Това е основното ни постижение и искам да го подчертая, защото класическата търговия с акции е бъдещето на всички борси в региона. Трябва да разчитаме именно на нея, а не на приватизационни сделки, на които бяхме свидетели при вълната от раздържавяване на региона.
Какви са прогнозите ви за развитието на пазара през 2008 г.?
- За някои страни от региона, включително и Македония, настоящата година ще е под влиянието на неикономически фактори. Поведението и инвестиционните решения на инвеститорите поне през първите шест месеца на годината ще се влияят от случващото се в Косово. Важен момент за Македония ще бъде и решението, което ще се вземе на срещата на върха на НАТО в Букурещ през април по отношение на кандидатурата на страната за пълно членство в алианса.
Влиянието на тези два фактора ще е много силно, като донякъде те вече оказаха ефект върху някои от пазарите в региона през януари и февруари, когато станахме свидетели на ниски обеми на търговия. Това, от друга страна, обаче е свързано и с корекцията, в която всички регионални пазари влязоха през последното тримесечие на 2007 г. Може да се каже, че от октомври насам сме свидетели на корекция както в оборотите на търговия, така и в цените на акциите. Ако инвеститорите са се питали дали акциите не са надценени след две последователни години на силен ръст, какво става да кажем за три такива години. Дали всички положителни очаквания обаче са акумулирани вече в цените или не предстои да видим с излизането на финансовите отчети. В края на февруари се представиха неодитираните отчети и предполагам, че анализаторите вече калкулират новите финансови коефициенти.
Третият важен фактор, който трябва да се има предвид за 2008 г., е все по-голямата отвореност на регионалните пазари към случващото се на световните борси. Това по принцип е добър знак, защото ставаме все по-интегрирани с развитите пазари, но при настоящия негативен световен тренд съответно имаме негативно влияние от тях.
Важен момент за македонската борса е и навлизането на нови инвеститори извън бивша Югославия на нашия пазар, като например българските играчи, навлезли във финансовия сектор наскоро. Това ще има добро влияние върху пазара, защото означава "свежа кръв" за него. Едно от основните предимства на македонския пазар е присъствие на различни от традиционните словенски и хърватски инвеститори, като например български и австрийски такива, на които отсега нататък ще се дължи и голяма част от реализирания оборот.
Какви са местните стимули за развитието на македонския пазар? Играят ли в момента те важна роля - например пенсионните и взаимните фондове?
- Македонските институционални инвеститори ще станат все по-сериозен фактор на пазара. Пенсионните фондове от втория стълб на осигурителната ни система месечно събират значителни средства, така че те са и ще бъдат все по-важен играч на капиталовия пазар. Също в края на 2007 г. бяха създадени и първите колективни инвестиционни схеми. За момента има две управляващи дружества с общо три инвестиционни фонда, но се подготвят и нови схеми. Това със сигурност ще промени структурата на търсенето на пазара, което от своя страна ще го направи и по-стабилен по време на корекции като настоящата.
А що се отнася до предлагането на пазара, очаквате ли появата на първични публични предлагания (IPOs) през тази година?
- В това отношение работим в няколко посоки. Първо ще засилим качеството на предлаганите вече финансови инструменти. Смятаме да променим изискванията за листване и изискванията за разкриване на информация. Също така обмисляме да предложим задължително назначаване на директор за връзка с инвеститорите. Основното ни предизвикателство, както и на всички борси в региона, е привличането на нови компании за засилването на предлагането, защото определено през последните три години нямаме проблем от страна на търсенето, напротив има много силно търсене както от местни, така и чуждестранни инвеститори. Вече работим по привличането на някои по-малки компании на пазара, както направиха България и Хърватия.
Готови ли са македонските компании да се финансират през капиталовия пазар?
- Има някои по-големи средни компании, които биха предпочели финансиране през капиталовия пазар. Решението за повечето дружества обаче си остава по-скоро философско, отколкото икономическо, като например дали собствениците са готови да се разделят с част от контрола над компанията си. Въпросът е по-скоро дали са склонни на подобна крачка, отколкото дали имат възможността да я направят. Донякъде това е свързано и с развитието на инвестиционните посредници, и по-точно на инвестиционното банкиране. Именно посредниците могат да потърсят подходящи компании и да им предложат услугите си, което вече търпи подобряване.
Може ли да дадете прогноза колко IPOs да очакваме?
- Не бих могъл да дам прогноза, защото вече имаме опита заинтересувани от листване компании да се откажат в последната фаза.
Казахте, че основната приватизационна вълна вече е приключила, а какво се случва с големите държавни монополи? Има ли шансове те да бъдат листнати на македонската борса?
- Има няколко възможности, но решенеито е на правителството. Държавата все още е сред основните акционери в македонския телеком. Има и интересни инфраструктурни компании, които са в процес на приватизация или се мисли стратегия за такава. Същото се отнася и за енергийния сектор. Ние можем да лобираме за приватизацията през борсата, но решението е на правителството.
Повечето пазари в региона страдат от ниска ликвидност. Каква е ситуацията в Македония и как се борите с това?
- Вече имаме уникална система на търговия, при която непрекъсната търговия може премине на фиксирана. Промяната в системата зависи от ликвидността на съответната компания, която изчисляваме на база на брой дни на търговия, оборот и др. През 2008 г. смятаме на преминем на XML (extra liquidity measures) система за измерване на ликвидността. Също така обмисляме въвеждането на маркет мейкъри за компании, които са част от основния ни индекс.
Къде се позиционира македонската борса в региона? Какво смятате за една бъдеща консолидация на пазарите в него?
- Смятаме, че сме един от активните пазари в региона. Наскоро подписахме меморандум за сътрудничество с няколко регионални борси, което е знак, че сме отворени за партньорство. С подобно сътрудничество целим заедно да промотираме региона - например да направим общо роудшоу за най-качествените регионални компании. Обмисляме и създаването на регионални индекси с някои от големите компании в сектора. Работим и с Атинската борса и се надяваме да засилим сътрудничеството с Българската фондова борса. Това би било съвсем естествен ход на фона на придобиванията в Македония от страна на български инвеститори. Има една естествена свързаност между двата пазара, така че може спокойно да промотираме заедно двата пазара и още през тази година да излезем със съвместни проекти.