В понеделник румънците ще се събудят без да е ясно кой ще е новият им президент, кои партии ще са в парламента след седмица, чие ще е правителството и кой ще е министър-председателят на Нова година. И това под знака на потенциален възход на крайната проруска десница, която може да обърка доста сметки.

Причината е първият тур на президентския вот в неделя, парламентарните избори следващата неделя и балотажът за държавен глава на 8 декември.

Президентът на Румъния е ограничен до два петгодишни мандата, има частична управленческа роля, която включва оглавяване на въоръжените сили и председателство на Върховния съвет по отбрана, който взема решения за военна помощ. Представлява страната на срещите на върха на ЕС и НАТО и назначава министър-председателя, главните съдии, прокурорите и ръководителите на тайните служби.

След като Клуас Йоханис не може повече да заема поста, за президентския пост се борят 13 кандидати, чиито правомощия включват влияние върху външната политика. Основните претенденти (виж пдробните им профили в дъното на текста) са:

Социологическите проучвания дават преднина на премира премиер Марчел Чолаку от Социалдемократическата партия (PSD), следван от националиста Джордже Симион, но разминаванията между различните агенции за популярността на кандидатите са значими и не дават съвсем ясна картина. Затова и различни сценарии допускат теоретични шансове на балотажа да отидат още трима от кандидатите.

Двама десноцентристки кандидати също участват в надпреварата: председателят на Сената Николае Чука, лидер на Либералната партия (PNL), която в момента е в обтегната управляваща коалиция с PSD на Чолаку, и Елена Ласкони, ръководител на опозиционния Съюз за спасяване на Румъния (USR).

Ако Джордже Симион спечели, страната ще се доближи до унгарския сценарий и ще влезе в нелибералния проруски лагер, каза в интервю за БТА преподавателят по политически науки в Националното училище по политически и административни науки в Букурещ Клаудиу Кръчун. Той очаква голяма промяна във външната политика на Румъния, ако лидерът на "Алианс за обединение на румънците" (AUR) застане начело на двореца Котрочени.

Анализаторите казват, че Чолаку най-вероятно ще спечели мача на втория кръг, привличайки умерените и рекламирайки опита си от управлението на Румъния по време на война в съседство, Но не изключват победа на Симион.

Предизборната кампания за Котрочени е "кратка и персонализирана", без ясни политически програми, каза още за БТА Клаудиу Кръчун.

Симион представи гласуването като избор в позната популистка рамка: между вкоренена политическа класа, обвързана с чужди интереси, и него - външен човек, който ще защитава икономиката и суверенитета на Румъния. Поддръжник на Тръмп, той се противопоставя на военната помощ за Украйна и обвини коалиционното правителство, че се отнася по-добре към бежанците, отколкото към домашните жертви на наводненията. Някои политически опоненти го смятат за руски агент, обвинение, което той отрича.

Въпреки неотложните икономически въпроси, кандидатите за президент като цяло избягват да ги обсъждат, както и да участват в телевизионни дебати. В единствения дебат по Digi24 TV в понеделник вечерта липсваха ключови кандидати, включително Чолаку (беше в Брюксел) и Николае Чука (имаше събитие във Виена). И двамата обаче успяха да се появят в друг телевизионен канал.

Но по принцип кандидатите разказваха истории от личния си живот, като например какви домашни любимци имат и на какви музикални инструменти свирят. Една кандидатка показа мравките си в градината.

Кандидатите дават обещания основно на пенсионери, служители в публичния сектор и по-възрастни гласоподаватели, докато по-младите хора, които често търсят реформи в области като психичното здраве, сексуалното образование, декриминализацията на халюциногените, правата на LGBTQ и декарбонизацията, не са приоритетни.

Въпреки че Чолаку е предпочитан в анкетите, той е бил внимателно проверяван за предполагаеми връзки с фалирала компания за имоти. G4Media твърди, че той и други членове на Социалдемократическата партия са пътували с частни полети, финансирани от компанията. Чолаку отхвърли обвиненията, като каза, че сам е платил разходите си и обеща да предостави доказателства.

Кръчун казва за върналият се от мандат на върха на НАТО Мирча Джоана, че "голямата му грешка е, че не е изградил политическо движение, с което да влезе в парламента".

Неизвестно е как ще гласува диаспората. Около 950 хил. румънци гласуваха извън страната на президентските избори през 2019 г., спечелени от президента Клаус Йоханис.

Бъдещият президент ще се сблъска със забавяща се европейска икономика, предстояща фискална корекция за намаляване на най-високия дефицит в ЕС и натиск да поддържа целите на НАТО за разходите по време на втория мандат на Доналд Тръмп като президент на САЩ, описва "Ройтерс". Чолаку многократно е заявявал, че данъците няма да се повишат през 2025 г. Икономическите анализатори обаче твърдят, че вероятно ще са необходими увеличения на данъците, за да се намали бюджетния дефицит и увеличаване на държавните приходи с 1.1% от БВП, както беше обещано във фискалния план, представен на Комисията през октомври.

Ключови въпроси като трудната икономическа ситуация в Румъния, младежта и околната среда поразително отсъстват от кампаниите както за парламентарните, така и за президентските избори, посочва Euractiv.ro.

Във вторник Чолаку каза, че е имал "много добър телефонен разговор" с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп. "Споделям прагматичната визия на президента Тръмп. Ето защо му казах, че искам САЩ да станат основен инвеститор (вкл. във военно промишления комплекс) и търговски партньор на Румъния извън Европейския съюз", каза румънският премиер в публикацията си в социалните мрежи. Чолаку подчертал също напредъка на Румъния в изпълнението на призива на Тръмп за увеличаване на разходите за отбрана, потвърждавайки плановете за повишаване на бюджет за отбрана до 2.5% от БВП.

Украйна носи особени рискове за сигурността на Румъния, посочват от "Икономист интелиджънс юнит". Страната е домакин на сили на НАТО и на съоръжение за противоракетна отбрана Aegis Ashore, което я излага на риск, ако военните операции се доближат до границите на Украйна с ЕС. Войната има косвен ефект върху Румъния, включително чрез потока от бежанци. Съществува висок риск от кибератаки от руски и други антизападни групи, въпреки че румънският бизнес вероятно ще бъде по-добре подготвен.

Що се отнася до парламентарните избори след седмица, Социалдемократическата и Национално-либералната партия нарочно са подредили така изборния календар, за да увеличат максимално шансовете си за победа."Продължаването на сегашния съюз между СДП и НЛП изглежда най- вероятният вариант на парламента на следващите избори на 1 декември, но всичко зависи от броя, силата и дневния ред на партиите, които ще стигнат до парламента", отбелязва Клаудиу Кръчун.

И очакването на EIU е двете основни съперничещи си партии да продължат да управляват като възстановят стабилна голяма Национална коалиция за Румъния (CNR) със значително мнозинство и в двете камари на парламента. Социалдемократите са подкрепяни от почти една трета от избирателите, а либералите - от други над една пета. Това е достатъчно за стабилно парламентарно мнозинство. Основният риск за политическата стабилност произтича от възхода на проруската крайнодясна ултранационалистическа партия на Симион, която обаче по-скоро постепенно губи популярност.