Хърватия е на път да стане поредната европейска страна, която опитва да се справи с кризата в цените на жилищата, повлияна от туризма, въпреки че някои собственици на имоти се опасяват, че предложеното законодателство ще удари бизнеса.

Пакет от проектозакони беше одобрен в хърватския парламент миналата седмица, но окончателният национален закон ще бъде приет само след по-широко обсъждане и вероятни изменения.

Градове - от Малага и Барселона в Испания до Атина и Будапеща - ограничиха краткосрочните наеми в опит да облекчат проблема с недостига на жилища и да намалят цените за местните жители.

Тази година хърватският крайбрежен капан за туристи туристически Дубровник забрани нови частни разрешителни за отдаване под наем в историческия Стар град в опит да попречи на младите хора да напуснат, прогонени от високите разходи.

Хърватският министър на финансите Марко Приморац каза, че законите ще повишат данъците върху жилищата под наем и еднократния данък върху туристическите наеми, но няма да засегнат жилища, където хората са под наем дългосрочно или в собствен имот.

Някои местни жители казват, че това ще им даде шанс да наемат на пазарни цени и ще съживи градовете, където блоковете с апартаменти се пълнят само през празничния сезон.

Туризмът представлява около 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Хърватия, като от по-малко от 4 мн. души население около 125 хил.души са заети в бизнеса с жилища под наем. Някои от тези, които наемат имотите си краткосрочно, са притеснени от предлаганото законодателство.

Клаудия Капурал, която наема апартамента си в Загреб чрез агенция, каза, че данъците ще скочат до небето. Тя разкритикува разпоредбата, според която 80% от наемателите ще трябва да се споразумеят за наема в жилищните сгради, като каза, че това ще бъде трудно постижимо.