Джей Роуел, изследовател: Европа се нуждае от модернизиращ проект с мащаба на "Еърбъс"
Джей Роуел е историк, социолог и политолог, работил близо 30 години във Франция и от около година е директор във френско-германския Център "Марк Блох" в Берлин. Основан през 1991 г., институтът изследва прехода след комунизма - в Полша, в Чехословакия и по-късно в Румъния, Балканите, а отскоро и в Украйна. Разговаряме в София, докато гостува за Фестивала за европейска солидарност "Стени" на Културния център на Софийския университет и сдружение "Център за четене и култура" по повод 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена.
Този месец си спомняме за падането на Берлинската стена преди 35 години като символ на надеждата за свобода. Но почти не се говори за това, че преходът, който последва в Източна Европа, беше травма за милиони хора. Изследвали сте бившата ГДР - трябва ли да говорим повече за агенцията "Тройханд", например, която за по-малко от 5 години приватизира огромна част от индустрията и беше ненавиждана от източногерманците?
- Това не беше нещо характерно само за бившата ГДР. В целия т.нар. Източен блок се случи този опит бързо да бъдат променени отношенията на собственост. Жилищата, индустрията да бъдат извадени от държавата и да бъдат консолидирани демократичните институции.
Както и защото тези предприятия бяха вече в тежко състояние?
- Да, повечето нямаше как да оцелеят. В тях не се инвестираше достатъчно повече от десетилетие - от 70-те години на ХХ век, те не успяваха да генерират капитал. В германския случай, за който повдигнахте въпрос, в Западна Германия имаше хора, които да отидат на изток, да поемат институциите.
Що се отнася до "Тройханд", тя бе натоврена с огромна задача без да има достатъчно предварителна информация в какво състояние е икономиката на ГДР. Хората в тази агенция трябваше да импровизират.
Но също така е вярно, че местните просто нямаха средства, за да участват в тази приватизация, както и че имаше случаи на откровено заграбване на земя. Защото много компании из цяла Източна Европа не бяха само предприятие и складове, а притежаваха още жилищни блокове, почивни станции и други обекти. Купуваха ги за едно евро, така и не инвестираха тях и само продаваха терените.
| Друга фатална грешка беше с жилищата. Защото до 1961 г., до началото на вдигането на Стената, много източногерманци избягаха на запад. А това бяха хора, изоставили някаква собственост, с бизнес, магазин... През 1990 г. бе въведен принципът "Реституция вместо обезщетение" и последва масова приватизация, облагодетелствала отново граждани на Западна Германия. Жилищата на източногерманците се оказаха в ръцете на западногерманци. |
За работодателите им, макар и със съмнителни шансове да оцелеят, така и не бяха положени усилия и не бяха направени инвестиции да ги спасят. Заетостта само за няколко години падна от 9 на 5 милиона души. Особено силно бяха засегнати жените и много от тях бяха сред онези първи около милион и половина граждани на бившата ГДР, които потърсиха късмета си в Западна Германия. Заради този обществен упадък днес имаме явления като "Алтернатива за Германия".
Това, което разказвате, прилича на нещо друго - мислите ли, че в Източна Германия хората се чувстват в някакъв смисъл колонизирани от своите западни сънародници?
- Този въпрос ми напомни за още нещо. Когато западногерманци отиваха в Източна Германия, получаваха надбавка, все едно живеят в друга държава. От една страна, те бяха изпращани да научат източногерманите на капитализъм, пазарна икономика, институции, а от друга изглеждаха като господари.
Във втората половина на 90-те години съм разговарял с много хора, сблъскали се с арогантно отношение на западногерманци от типа на "Ние знаем всичко". Доста от тях бяха стигнали до заключението, че "ни надхитриха". Понеже западногерманците бяха на ръководни позиции, на които се вземат решения, източните им сънародници смятаха, че това е несправедливо. Много хора бяха огорчени.
Говорим и за икономическите идеи от 80-те и 90-те години, движили тези процеси. Днес може да се чуе, макар и рядко, че при падането на Стената е доминирало - на Запад и най-вече в Вашингтон и Лондон - определено разбиране за ролята на държавата в икономиката, което в крайна сметка е нанесло щети и на Запад, но и на Изток. Може да чуете възхвала за стореното от същите тези Роналд Рейгън и Маргарет Тачър през 80-те години, докато на Запад отдавна техният модел е критикуван. Къде е истината във всичко това?
- Има две гледни точки. Първата е, че 35 години по-късно страни като Полша, Чехия, някои балтийски републики са близо до стандарта на западните икономики и това безспорно е успех. Но ако сравним България с Австрия или с Германия, заплатите все още са една трета от техните. Догонването може да отнеме още 30-40-50 години, а това е повече от един човешки живот.
Затова се чуват критики, че тогава моделът може би не е бил подходящият. Но и трябва да имаме предвид, че след 1989 г. много от западните икономики бяха "захранвани" с имигриращи квалифицирани специалисти от бившия Източен блок. Ако тези хора бяха останали в страните си, вероятно развитието щеше да бъде различно.
Има и още нещо. През 1990 г. при падането на Стената мнозина на изток си представяха капитализма по модела на Западна Германия. Само че по това време това бе страна, която не бе преминала през неолибрална революция, беше доста далеч от модела на Тачър, имаше силни профсъюзи, високи и прогресивни данъци, силно облагане на капиталите.
Едва през 90-те години Германия започна да се отдалечава от това, на което се дължеше "германското чудо". При канцлера Герхард Шрьодер последваха реформи, станали абсолютно необходими.
По принцип либерализацията в Западна Европа - с изключение на Великобритания - се случи през 90-те години. Затова източногерманците си мислеха, че ще влязат в един модел, който се оказа, че тъкмо е започнал да се превръща в минало.
Мислите ли, че Доналд Тръмп се опитва да възкреси в някаква степен Рейгънизма в икономиката? Какви последици би имало това за Европа - и като икономика, и като обществен модел?
- Той е рейгънист в това, че ще намали данъците на богатите, ще опита да съкрати администрацията или драстично да реформира финансирането на образованието и на здравеопазването. Но в същото време Тръмп е протекционист, подготвя масови и високи мита, а това е точно обратното на разбирането на Роналд Рейгън за свободен пазар.
В Книгата си "Тук няма нищо за теб" (2021) Фиона Хил отправи предупреждение, че това, което е преживяла при закриването на въглищните райони на Англия, което е видяла в края на СССР и което вижда в "забравените щати" в САЩ, означава, че Доналд Тръмп не е отглас от миналото, а предупреждение за това, което тепърва ни предстои. Смятате ли, че 35 години след падането на Стената социалното разделение и в Европа се завръща "за разплата"?
- Да, това е един от драматичните ефекти от либерализацията. Вижте Полша, смятана за успех в прехода. Има разделение изток-запад, между градове и села, хората във Варшава със стандарта на живот на тези в Кьлон или дори Мюнхен, от една страна, и такива в провинцията, които са напълно забравени, от друга. Има хора, за които демократичният модел се оказа единствено предоставяне на образование, а след това "сами се оправяйте".
Социалдемократите на запад опитват да се справят с този проблем, но той вече захранва популистите вляво и вдясно, включително за т.нар. семейни политики. Но това не разрешава въпроса с упадъка на индустрията. Европейските икономики не могат да живеят само благодарение на услуги или туризъм. Това стана особено видимо по време на пандемията, когато се оказахме напълно зависими от други държави за производство на лекарства и медицински средства.
Държавите са тези, които могат да намерят добрите решения, но въпреки това Европа се нуждае от вариант на трансграничния проект "Еърбъс" за модерни индустрии като тези за енергийния преход. Така всички участващи печелят, изгражда се солидарност и могат да се решават социални проблеми със "забравените" райони.
Не говоря за заводи с димящи комини, а за производители на соларни панели, чипове... Но и да не забравяме, че Европа внася доста от стоманата - трябва ли да сме зависими и в този сектор от външни играчи? Вижте как го правят американците с двата си закона за публични инвестиции в зелени производства и за микопроцесори.
Да се върнем към Германия, от която започна този разговор, и ролята на източните провинции. "Файненшъл таймс" написа тези дни: "Колкото по-отблизо се вгледаме в настоящата политическа нестабилност, толкова по-ясно виждаме влиянието върху съвременна Германия на историята, политическата култура и социалните условия на изток". Наистина ли ролята на "Алтернатива за Германия" излиза извън границите на Тюрингия и другите провинции или случващото се там се преувеличава?
- Ако погледнете картата с резултатите от изборите, ще видите, че местата, където AfD стана първа, то очевидно огромна част от тях са в бившата ГДР. Но ако потърсите къде тази партия е била втора сила, започват да се появяват места в Баден-Вюртенберг, най-богатата провинция, в Бавария в райони с висока безработица... Доста от избирателите им са от тези т.нар. забравени хора.
Приватизацията в Източна Германия: убийство, скандали и 260 млрд. марки щети
След като 15-20 години подходът беше меритократичен - човек успява в света с добро образование и изграждане на кариера - атаката започна от "жълтите жилетки" във Франция. Те не бяха бедни е необразовани хора без особени шансове в живота. Повечето бяха с квалификация и работещи здраво, но на които в един момент заплатите започнаха да не стигат. Мечтата им бе стандартът на средната класа и той се оказа непостижим по този начин.
После дойде COVID-19, всички изведнъж осъзнаха колко сме зависими от шофьори, куриери, работещи в чистотата и зареждането на магазините, просто за да имаме храна на масата. Когато пандемията приключи, всички ги забравиха, те се оказаха без достатъчно силен глас в обществото. И AfD им направи политическа оферта.
Докато големите партии издигат за изборите национални лозунги, тази им говори за проблемите на местните общности, където има два автобуса дневно до града и няма пари за електромобили.