Режисьорите Нанна Франк Мюлер и Златко Пранджич, които успяват да "разчистят" небето над Зеница
|
Режисьорите Нанна Франк Мюлер (Дания) и Златко Пранджич (Босна) бяха в България за представянето на техния филм "Небето над Зеница", който беше част от последното издание на фестивала "София ДокуМентал". От вчера HBO Original филмът е достъпен за гледане в стрийминг платформата Max. Документалната продукция, която е снимана в продължение на седем години, представя борбата на жителите на босненския град Зеница срещу замърсяването от огромния завод за стомана и кокс, който заема една четвърт от града, но заедно с това и е най-големият работодател в района. Заводът използва процес на изгаряне на кокс за производство на стомана. При него се отделя бензен, който е известен като изключително опасен замърсител.
Междувременно в Зеница случаите на рак и детски диабет са изключително често срещани, особено в квартал Тетово, разположен в съседство с коксохимическия завод. Мюлер и Пранджич проследяват усилията на хората, които създават организацията "Еко форум", за да поискат промяна и измервания, с които да установят дали подозренията им са основателни. Във филма участват Самир Лемеш, Едита Шишич, Недзад Шишич, Алма Алич, Игда Лемеш, Златан Алибегович и през техните истории са показани сложните механизми, които пречат на разумните мерки и устойчивостта в града, както и на много други места по света. Повече за идеята, реализацията и хората от общността разказват в интервю за "Дневник" двамата режисьори.
Какво ви свързва един с друг и как създадохте този филм заедно?
Нанна Франк Мюлер: Първо трябва да кажа, че ние сме двойка, така че оттам започва всичко. Златко е от Зеница, така че той имаше желание да покаже своя град, а аз току-що го бях срещнала и имах желание да бъда с него и да го опозная. А той може да разкаже повече за отправната точка.
Златко Пранджич: Да, но аз се преместих по време на войната през 1993 г. в Лондон и се върнах в Зеница 25 години по-късно. Това беше първото ми завръщане в Босна с намерението да разкажа историята, на която бях попаднал благодарение на статия в "Гардиън", наречена "Зеница, стоманеният град, където дори поемането на въздух може да бъде борба", в която беше описана ситуацията със завода за стомана.
През всички тези години в Лондон чувствах, че нещата не вървят добре в тези общества на прехода като България, като бивша Югославия, в които международни компании дойдоха и обезцениха обществената ни собственост, а след това я купиха за жълти стотинки. В известен смисъл това, което някога сме чувствали, че е наше, стана нечие друго. В статията се разказваше и за Самир Лемеш, който е мой приятел от детството и води тази битка срещу замърсяването. Така че исках да разбера какво става, затова се обадих на Нанна, запознах ги онлайн със Самир и така започна всичко.
Нанна Франк Мюлер: Прекарахме повече от половин година в обсъждане на филма. В началото се чудех как бих могла аз да се свържа с този град, защото съм от Дания. В същото време исках да отида там с него и да се включа в снимките. След това се срещнахме с хората, които участват във филма, и се получи много естествено да им помогнем. Да, можехме да отидем, после да си тръгнем и да не се занимаваме със замърсяването, но те не могат. Те живеят с него. Така че, както каза Златко, на нас ни беше интересно да разберем как се е стигнало до него.
Например защо никой не прави нещо по въпроса, да напише нещо за това. Имаше една статия и това е. Срещнахме се с кмета на града, за да говорим с него за замърсяването. Той също осъзнаваше, че има проблем, но законово не можеше да направи нищо, защото всичко зависи от Министерството на околната среда. Така обединихме сили със Самир. Видяхме че е трудно, че има много работа, но той успя. Създаде "Еко форум", свърза се с други европейски екоорганизации и активисти и нещата тръгнаха към по-добро.
След наводненията босненци не знаят ще имат ли покрив над главата си през зимата
Златко Пранджич: Ние искахме да покажем историята от човешка гледна точка, както често казваме. Защото когато говорим за огромен капитал, за числа, те обикновено дехуманизират хората. Искахме да дадем глас и лица на тези хора, които са потърпевши, за да може публиката да се идентифицира емоционално с тях. И в този смисъл истинският майстор на това интимно кино, което виждате в нашия филм, е Нанна, която е много добра в свързването с героите на психологическо ниво.
Много хора в Зеница обаче са отказали да ви сътрудничат по време на снимките на филма. От какво се страхуваха най-много?
Н. Ф. М.: Страхуваха се от социалния натиск, страхуваха се да говорят открито в обществото, защото това е град, в който има изразен колектив.
З. П.: Заводът е основната индустрия в него - голяма част от хората работят в него и те се страхуват да не загубят работата си.
Не вярваха, че е възможно да се съпротивляват. Имаше някаква летаргия. Беше ги страх, че може да влязат в затвора.
Н. Ф. М.: Когато започнахме снимките, никой не смееше да говори за замърсяването освен "Еко форум". Златко веднъж си говори с група младежи и със собственик на бар, който твърдеше, че няма замърсяване. Те имаха своите извинения, но беше очевидно, че то се случва. Можехме да го видим с очите си. Нещо, което не може се види в Дания, в Обединеното кралство или в Германия. Силен кафяв, дори черен дим, излизащ от сградите.
Така че в един момент кметът на града започна да говори за този проблем. След като това се случи, Самир и "Еко форум" вече не бяха сами. Така че дискурсът се промени през годините, докато снимахме в града. Мисля, че се промени и когато започна да се говори за това в местната телевизия и се появи зелената инициатива на Европейската банка за възстановяване и развитие. Те започнаха да говорят как Зеница трябва да се превърне в зелен град. Ето как нещата се промениха с времето.
Учени предлагат спиране на глобалното затопляне чрез изсушаване на горните слоеве на атмосферата
З. П.: Мисля, че нещата започнаха да се променят, когато влязохме в Министерството на околната среда и включихме камерите си. Самир Лемеш е имал много срещи с тях преди това, но без резултат. Те са дали разрешение на корпорацията да продължи да работи.
Едва когато ние се появихме с камера, министерството за първи път нареди да бъдат направени първите измервания на въздуха около завода.
Когато HBO се включи в тази история, мисля, че нещо се промени в тази среда и като казвам тази среда, имам предвид управляващите органи и финансовите институции, които са се опитвали да игнорират проблема. Но във филма е ясно какво се е случило и какво е направил Самир.
Н. Ф. М.: Имаше няколко повратни точки през тези седем години, в които снимахме, и аз мисля, че е вярно това, което Златко казва. Измерванията изиграха много важна роля за резултата. Но мисля, че още преди това фактът, че се заговори за Зеница като за зелен град, повлия за това медиите и политиците да говорят за екология.
З. П.: Така започнаха да говорят и за европейските пари.
Н. Ф. М.: И постепенно нещата се промениха.
З. П.: Когато Самир е изпратил първото си писмо до банката, оттам са заявили, че двете неща не са свързани - заводът и новата топлоцентрала, но се оказва, че не е така. Затова основното беше това, което направи Лемеш с неговата упоритост и способност да разбере сложността на историята, която ги шокира и изненада, защото не са очаквали да има такъв човек в този град.
Н. Ф. М.: Но също така ще видите във филма, че в един момент от Европейската банка за възстановяване и развитие започват да разследват завода за стомана, защото той успя да им предостави доказателство. Дълъг списък с факти, които биха издържали при евентуално дело.
З. П.: Но не трябва да забравяме и хората на Тетово и онези прекрасни жени, активистки, които разбиват всички стереотипи, защото носят хиджаб. Обикновено имаме някакво предубеждение към тях, че те си стоят само вкъщи, не говорят твърде много. Но в нашия филм те са инициативни и те са тези, които помагат на Самир. Не мъжете от Тетово, а жените. Когато аз бях малък, Тетово беше опасен квартал и в началото като дойдохме да снимаме, хората бяха готови да тръгнат срещу нас.
Срещнахме се с мюсюлмански семейства, които трудно допускат някой в дома си, но Нанна успя да изгради специални отношения с жените. Така добавихме повече интимност във филма, показвайки какво се случва зад техните врати.
След като толкова дълго време сте снимали там, страхувахте ли се вие самите от замърсяването в града?
Н. Ф. М.: Когато с него се запознахме, аз бях в началото на своите 40 и по това време си мечтаехме да имаме бебе. И си спомням, че си помислих - ако снимаме там, как ще се отрази на здравето ми? Така че това беше някакво притеснение, което аз лично имах. Но бяхме толкова заети с филма, че нямаше как да имаме дете. И сега той е нашето дете.
З. П.: От всичко останало ме беше страх, но не и от замърсяването. Знаете ли, през 1993 г. бях журналист и щяха да ме арестуват, затова заминах за Лондон. Затова за мен връщането беше много трудно. Трябваше да се преборя с много фобии, с останали страхове от онова време. Но беше важно да се изправя срещу тях.
Това беше причината 25 години да не бях стъпвал в Босна. Не осъзнавах, че войната вече е отминала и че моята история от 1993 г. вече не е важна за никого. Но така се чувствах. Имах друг вид страх. Понякога въвличах и Нанна в него. Тя също започна да изпитва параноя, но трябваше да се изправим пред тези страхове и това направихме. Така че в известен смисъл този филм беше терапевтичен за мен.
Имаше ли други трудности по време на целия процес през тези седем години?
Н. Ф. М.: Мисля, че най-трудното предизвикателство беше да разберем как всичко това е свързано - историята, институциите, разрешителните, защото, когато тръгваш да разказваш такъв казус, трябва наистина да знаеш за какво говориш, за да не кажеш нещо грешно. Трябва да разбереш цялата сложност на историята. Това беше най-предизвикателното. Отне време за всички проучвания, а междувременно снимахме и се опитвахме да намерим финансиране за филма.
З. П.: Много хора са разчитали на сложността на историята и са си мислели, че никой няма да я разгадае и бяха малко разочаровани, че има човек като Самир Лемеш, който е способен да събере всичко заедно. Вие гледахте ли филма?
Да, гледах го.
З. П.: Тогава разбирате колко сложна е историята.
Н. Ф. М.: Трябваше да се разбере какъв вид изпарения се отделят. Смъртоносни ли са? Опасно ли са или не са? И да, тези неща отнеха време и на Лемиш да разбере. А ние трябваше да изберем кои сцени могат да се свържат помежду си, за да предадем историята. Това беше много работа.
А какво се случи след това?
Н. Ф. М.: Заводът затвори. Някои хора твърдят, че се дължи на снимките на филма, но може би просто тогава се случиха много неща наведнъж. Започнаха да се появяват жалби и министерството започна да изисква повече от корпорацията.
Така че мисля, че всички тези неща, събрани заедно, направиха така, че тя да затвори завода.
З. П.: Наскоро показахме филма в Нюйоркския университет, където имаше седмица, в която се обсъждаха климатът, различните политики в тази посока, устойчивите практики и много от академиците се идентифицираха със Самир Лемеш. След прожекцията имахме сесия с въпроси и отговори и им казах, че корпорацията е пуснала изявление и е затворила завода поради икономически и екологични причини. Те бяха убедени, че това се е случило заради "Еко форум", но отчасти и на нас. Но знаете ли, ако измерванията продължат, ще има някои доста убедителни резултати.
Н. Ф. М.: Затварянето на завода е намалило замърсяването с 80%.
З. П.: Хубаво е, че го затвориха. Хубаво е, че Европейската банка за възстановяване и развитие направи своето разследване по въпроса. По този начин всички се оказаха отговорни. Хубаво е, че дори министерството най-накрая издаде искане за измерванията и ние благодарим на всички тях, че си вършат работата по правилния начин. Разбира се, и на "Еко форум" и на всички активисти.
Хората в Зеница гледаха ли филма?
З. П.: Имахме само една прожекция там досега, но ще има още. Казаха ни, че всички говорят за филма. Абсолютно всички. Нямат търпение да го видят.
Н. Ф. М.: Показахме го и на филмовия фестивал в Сараево. Опитваме се да го разпространим по кината в Босна. Нашите герои от филма го гледаха няколко пъти и много се гордеят с него.
Какво е основното послание, което искате да предадете с вашия филм?
З. П.: Това, което често казвам, е, че за мен беше важно да извадя Зеница от мрака. Обичам да го сравнявам с Маркес, който в "Сто години самота" показва този измислен град Макондо, в който нещата се случват, но никой не ги вижда. Никой не знае за това, защото всичко, което се случва през нощта, се замита под килима, а на сутринта сякаш нищо не се е случило.
За мен беше изумително, че може да има общност, която е невидима.Това е моят роден град и беше важно за мен да го върна на картата на Европа, но какво е основното послание ли? Мисля, че това, че трябва да се даде глас на хората, да се покажат лицата им, да им се вдъхне увереност, че ако се обединят, могат да се справят с всякакви проблеми.
Н. Ф. М.: Това е, което можем да кажем сега, тъй като имаме положителен резултат, е, че много малки Давиди могат да победят Голиат. Но когато снимахме, не знаехме, че ще постигнем този резултат. Не знаехме.
За нас беше важно просто да дадем на глас на хората.
З. П.: Нашият продуцент винаги казваше, че иска щастлив финал. Но аз му казах - това не е Холивуд. Това е европейското кино, което означава антиутопично кино. Нищо добро не може да се случи. Имам предвид, че ако си човек с увреждане в европейското кино, няма да си щастлив. Не можеш да бъдеш Форест Гъмп.
Н. Ф. М.: Това, което се разбра по време на снимките и което е важно, е, че държавният бюджет всъщност е по-малък от този на корпорацията и пред подобни проблеми са изправени много държави в Източна Европа и в региона на Балканите, и че те не могат да бъдат решени само на местно ниво. Това е международен проблем и искам да го подчертаем като нещо важно с този филм.
З. П.: Това са уязвими общества и тези корпорации идват с един хубав наратив, но всъщност се интересуват само от печалбата си. Но в същото време корпорацията прави това, което са ѝ позволили. Министерството им е дало разрешение, независимо от разпоредбите, и това означава, че те няма от какво да се притесняват. Нямат проблем със закона. Освен това, ако няма измервания, няма доказателства.
Н. Ф. М.: Но мисля, че друг важен аспект в глобален мащаб е, че когато корпорациите са толкова големи, те могат да победят всеки състезател, да купят няколко компании и така още повече да контролират пазара. Мога да дам пример с Маргрете Вестагер, която беше еврокомисар от Дания и тя работеше точно върху това - регулацията на големите корпорации, които могат да си купят всичко. Затова всяка голяма корпорация трябва да действа отговорно спрямо другите.
З. П.: Понякога има правила, но не се спазват и това е основният проблем. Както във филма една дама от министерството каза, че има и друг аспект на тази история и това е, че тази корпорация е основен работодател. И наистина, това е важен аспект. Но ние сме много щастливи, че когато коксовият завод беше затворен, никой от работниците, около 200 човека, не загуби работата си.
Те просто бяха преразпределени в останалата част от завода, защото беше затворена само тази, която беше свързана с обработването на кокс. Така че никой не е загубил работата си и това беше много важно за нас, за Самир Лемеш, за хората в Тетово, така че във филма зрителите ще видят колко сложна е цялата тази история.