Свободно от 1 януари: Австрия сваля с условия ветото върху сухопътния Шенген

Свободно от 1 януари: Австрия сваля с условия ветото върху сухопътния Шенген

България и Румъния бяха приети в Шенген по въздух през декември 2023 г., като проверките отпаднаха от 31 март тази година.
България и Румъния бяха приети в Шенген по въздух през декември 2023 г., като проверките отпаднаха от 31 март тази година.
Австрия се e съгласила да вдигне ветото си върху присъединяването на Румъния и България към шенгенското пространство, към което двете страни се стремят от повече от 10 години.
Пробивът беше обявен в петък следобед от унгарското председателство на Съвета на ЕС, което беше домакин на среща в Будапеща с вътрешните министри на Румъния, България и Австрия.
Тримата министри подписаха "съвместно споразумение", за да проправят пътя за пълно членство в Шенген, каза говорител на председателството, цитиран от "Евронюз".
Еврокомисарят за вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон, която присъства на разговорите в Будапеща, потвърди, че тримата министри са се договорили за отпадането на проверките и по вътрешните сухопътни граници, като това може да стане от 1 януари.
"Това е голям ден за постигането на пълна свобода на придвижване за всички граждани на България и Румъния в шенгенската зона. И аз съм много щастлива днес", каза Йохансон, която договори от името на еврокомисията и премахването на проверките по въздушните граници миналия декември.

Още 100 граничари отиват на границата с Турция

Унгарското председателство съобщи, че ще подложи на гласуване присъединяване към сухопътния Шенген на 11 декември, когато в Брюксел ще заседават министрите на вътрешните работи от ЕС. Те могат да вземат решението, като за него се изисква единодушие. Предполагаемата дата за премахване на граничните проверки е 1 януари 2025 г.
"Двете страни направиха значителни стъпки за получаване на пълноправно членство. Сега сме на една крачка по-близо до него", каза унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер, цитиран от "Ройтерс".
Той поясни, че пакет от мерки за сигурност ще бъде представен на срещата на министрите на вътрешните работи на ЕС на 11 декември, включително договорености за още най-малко 100 гранични служители за защита на границата между Турция и България и продължаване на проверките по българо-румънската и унгарско-румънската граници. Според декларацията на тримата министри 25 от допълнителните граничари на българско-турската граница ще са български, 20 унгарски, 15 австрийски и 40 румънски.
Австрия наложи вето на цялостното приемане на България и Румъния в Шенген миналия декември, като изтъкна забележки по начина, по който се охраняват границите, както и по пропуските в регистрацията на мигрантите, които са залавяни по тях. Според Виена българските и румънските власти не регистрират всички мигранти, за да не могат да им бъдат върнати по европейските правила, когато бъдат открити във вътрешността на съюза.

Какво е постигнала България

Според споразумението, подписано от тримата министри, за първите три тримесечия на годината България е успяла да намали незаконния миграционен трафик с 47%, Румъния с 53%, а Австрия със 67%. Впечатляващо е намалял и броя на кандидатите за убежище в България (с 40%), в Румъния (-75%) и Австрия (-57.3%). Посочва се, че охраната на българо-турската граница е значително подсилена, като тя вече е технически оборудвана с дронове, инфрачервени камери, детектори за движение, а граничарите разполагат с нови патрулни автомобили и катери.
Въпросът с ветото беше поставен от унгарското председателство пред вътрешните министри от ЕС и през октомври, но тогава Виена заяви, че още не е готова да вдигне ветото въпреки значителното намаляване на потока от незаконни мигранти, идващи от България и Румъния в Австрия.

Какво обещават България и Румъния

Декларацията, подписана от тримата министри, включва и ангажименти, в замяна, на които двете страни ще бъдат допуснати в Шенген.
Повечето ангажименти са свързани с борба с нелегалната миграция, като двете страни трябва да правят "максималното по силите си" да препятстват преминаването на незаконните мигранти към вътрешността на ЕС и да приемат търсещи убежище, които са им връщани от други държави поради отказ за закрила.
Двете страни ще трябва да предотвратят промяната на миграционните маршрути, което ще последва от свалянето на граничните проверки между България и Гърция, Румъния и Унгария. За целта за първите шест месеца след отпадането на контрола проверките ще продължат по българо-румънската и по румънско-унгарската граници.
Към това се добавя и подсилването на охраната на българо-турската граница с допълнителна жива сила, засега от четирите държави, участващи в разговорите в Будапеща в петък.
България получи първия технически доклад от Европейската комисия, че е готова за влизане в Шенген, през 2011 г., като оттогава комисията непрекъснато потвърждава своите заключения. През годините кандидатурата на София беше многократно гласувана от вътрешните министри от ЕС, но неуспешно, като през годините различни държави налагат вето на влизането й.
Миналия декември за първи път българските амбиции бяха подкрепени от Съвета за морските и въздушните граници, като проверките по тях отпаднаха от 31 март 2024 г.
До момента българските власти не са коментирали съобщенията от Будапеща.

Поздравления

Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейската комисия, приветства новината, като каза, че Румъния и България "напълно принадлежат" към шенгенското пространство.
"Мястото на България и Румъния е в Шенгeн. Премахването на проверките по сухопътните граници е последното препятствие. Следващият етап е официално решение на Съвета на ЕС. Нека 2025 г. донесе по-силен Шенген", написа Фон дер Лайен в социалната мрежа Х
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола също отправи приветствия и отбелязва, че евродепутатите отдавна призовават за цялостното присъединяване към Шенген на България и Румъния. Очаквам окончателно решение в близките дни, допълва Мецола.
От своя страна българският служебен премиер Димитър Главчев заяви, че "засега нещата вървят по план". По думите му усилията са не само на България и Румъния, а на целия Европейски съюз.
"Ще има съвместни действия от страна на България, Румъния и Унгария, за да не се изкриви моделът на мигрантския поток вследствие на отпадането на граничния контрол", обясни още той.