Тенисът често е описван като самотен спорт. В който приятелствата са рядкост. Обикновено възхищението сред феновете върви ръка за ръка с омразата. Спорт, в който, за да извървиш пътя до върха, се изисква много работа, воля, упоритост и подкрепа - както от семейството, така и от финансова гледна точка. Скромността е рядко срещана от двете страни на корта, защото по време на игра никой няма право да отстъпва и сантиметър назад.

Последното от изброените вероятно бе това, което най-ярко охаректеризираше Рафаел Надал. Непримирим на корта, настървен за победа, с воля от стомана. Но и неговото време да каже "Стоп" дойде. Той го описа най-точно: "Тялото ми повече не желае да се състезава". В крайна сметка тежкото бреме на контузиите сломи духа на Матадора. Левичарят от Манакор официално слезе от сцената след загубата на Испания от Нидерландия в четвъртфинала за купа "Дейвис" в Малага.

- откакто отпадна във втория кръг на олимпиадата. В тази статистика не влиза участието му на "Шлема на шестимата крале" в Саудитска Арабия, турнир, който няма как да бъде намерен в официалната статистика въпреки присъствието на звездни имена в него.

На фона на величието, което си заслужи Надал в своята кариера, изпращането му в Малага не изглеждаше подходящо за толкова значима фигура в света на спорта. Не беше на нивото му. Едно на ръка, че не беше ясно кога точно ще се случи - във вторник, сряда или четвъртък. Дали ще е вечерта, дали ще е по някое време след полунощ в зависимост от продължителността на мачовете на Испания.

А да се случи след загуба, разочрованието от която жегна силно домакините на финалите за купа "Дейвис", беше също в графата "неподходящо". Още повече, че в немалка част от света турнирът вървеше по платени канали - така наречените pay-per-view. Със сигурност Надал заслужава много по-голяма аудитория в момента, в който произнася речта си за сбогом. Поради неяснотата около това кога точно ще дойде денят, в който Матадора ще слезе от сцената, нямаше как в прощалния за него ден в залата да присъстват двамата му големи съперници на корта - Роджър Федерер и Новак Джокович; или някои от многобройните му приятели в спорта като Пау Гасол и Дейвид Бекъм; или кралят на Испания Фелипе VI, който е толкова голям фен на Надал, че при всеки удобен случай се срещаше с него, снимаше се и му благодареше за всичко, което Надал е направил за тениса и спорта.

Нидерландия развали тези планове.

Така че е почти сигурно, че ще има поне още едно сбогуване. Грандиозно. Може би в Майорка или - защо не - на любимия му футболен стадион "Сантяго Бернабеу" в Мадрид. Такова, каквото подхожда на кариера, която статистически е извънземна. 1308 професионални мача, от които успя да спечели 1080. 22 титли от "Големия шлем", 14 от които са на "Ролан Гарос" - рекорд, който едва ли някога ще бъде подобрен. 92 титли в кариерата му на сингъл, 36 от които в турнири от сериите "Мастърс". 10 титли на двойки. 5 спечелени купи "Дейвис". 2 златни олимпийски медала. Серия от 81 поредни победи на клей. 912 последователни седмици в топ 10 на световната ранглиста, 209 от които като номер 1.

Едно от нещата, на които го е научил чичо му Тони Надал. И което не е легенда или просто поредният слух.

Преди години Рафа Надал орповерга информациите, че е бил принуден да игра с лява ръка от своя чичо. Всъщност, процесът се е случил по естествен път. Първоначално момчето от Манакор е изпълнявало и форхенд, и бекхенд с две ръце, но очевидно силата е идвала от лявата ръка. А в това Тони Надал и племенникът му виждат възможност да развият едно огромно предимство в сравнение със съперниците му - при игра по диагонала често да насочва ударите си към бекхенда на съперниците си, който по презумция е по-колеблив.

Вероятно всички истории, свързани с пътя му в тениса, вече са разказани. Няма как да е другояче, след като е вдъхновил хора по целия свят с постиженията си. Официалното оттегляне в Малага обаче няма как да сложи край на връзката на Надал с тениса. Ясно е, че любовта ще продължи.

Големият шампион има две свои академии - една в Манакор и една в Кувейт, а тепърва предстои да отвори още една в Саудитска Арабия. Той е и посланник на тениса за Саудитска Арабия от януари тази година, а шейховете със сигурност ще се възползват от реномето на испанеца, за да организират още големи надпревари, след като вече са домакини на финалния женски турнир на осемте най-добри. Усилено се говори, че от 2028 година на саудитците ще бъде дадена организацията на смесен турнир за мъже и жени от сериите "Мастърс", на който няма да е изненада, ако именно Надал бъде и директор.

На хоризонта е и изкушението да излезе на корта срещу Роджър Федерер поне още веднъж. Тони Годсик, агентът на Федерер, наскоро загатна в интервю за испанския вестник "Марка", че швейцарецът сериозно би се заинтригувал от възможността да участва в мач в Мадрид заедно с Надал, за да бъде счупен рекордът за най-голяма посещаемост на тенис мач. В момента той принадлежи на двамата, които бяха гледани от 51 954 зрители в Кейптаун през 2020 година.

В Мадрид "Сантяго Бернабеу" със сигурност би събрал повече, ако Надал и Федерер се съблекат отново по екип. Матадора никога не е криел симпатиите си към "Реал" (Мадрид), а от футболния клуб никога не са пропускали възможността да го приемат като ВИП зрител. Така че със сигурност ще му преотстъпят "Сантяго Бернабеу" за едно грандиозно сбогуване пред рекордна публика.

Надал не се е отказал и от кариерата си в голфа, в която напредва усилено.

Така че, както каза и капитанът на Испания за купа "Дейвис" Давид Ферер, няма нужда някой да се притеснява за бъдещето на Надал. Има с какво да ангажира ежедневието си. А това, че сложи край на професионалната си кариера, в никакъв случай не означава, че сянката му скоро ще спре да съпътства аристократичния спорт. Самият Надал си пожела да бъде запомнен като едно скромно момче от Манакор, което успя да следва мечтите си и да ги постигне. Но е наясно, че винаги ще бъде поставян редом до най-великите. Макар че едва ли ще си позволи някога да го изрече на глас. Това би било в противовес със скромността, която демонстрираше през цялата си кариера.