Когато президентът на COP29 Мухтар Бабаев излезе на подиума на заключителното събитие на срещата на върха за климата в Баку в неделя сутринта, надявайки се да сключи трудно постигнато споразумение за глобалното финансиране на климата, той носел две речи със себе си.

Едната била съставена около сключването на очаквана сделка, а другата - за възможността за провал и крах на срещата, според двама източници, запознати с въпроса, говорили с "Ройтерс" при условие за анонимност. "Да, подготвихме различни варианти на речта за различни сценарии, но когато стъпихме на сцената, бяхме уверени в успеха си", каза един от източниците, служител в президентството на COP29.

В крайна сметка Бабаев успя да прокара финансовия план от 300 млрд. долара за подпомагане на развиващите се страни да се справят с нарастващите разходи на глобалното затопляне през следващото десетилетие, преди критиците да имат време да възразят, което му позволи да прочете по-позитивната реч. Той похвали споразумението като пробив и засрами съмняващите се в него с думите, че "грешат", макар много от предвидените получатели на споразумението за климата да го заклеймиха като крайно неадекватно.

Подготовката на Бабаев за различни резултати на противоречивата среща на върха в нацията на Каспийско море Азербайджан отразява това, което мнозина в публиката вече знаеха преди началото ѝ: преговорите за климата в Баку не се и очакваше да преминат гладко.

Очакванията за сделка бяха занижени от притесненията за задаващото се оттегляне на САЩ от глобалното сътрудничество в областта на климата, геополитическите сътресения и възхода на изолационистка политика, която измести изменението на климата от голяма част от списъка с най-важни световни приоритети.

Тези пречки се очертаха в Баку и ще продължат да засенчват глобалните усилия за климата през следващите месеци, докато Бразилия се подготвя за много по-широкообхватна конференция през следващата година в град Белем в тропическите гори на Амазонка - където светът ще начертае дългогодишен курс за по-стръмни съкращения на емисиите и изграждане на устойчивост в борбата срещу изменението на климата. "Многостранният подход като цяло е застрашен", каза Елиът Уитингтън, главен директор по системните промени в Кеймбриджкия институт за лидерство в устойчивото развитие.

Но бавният темп на напредък, при който глобалните емисии все още нарастват, повиши напрежението и ускори призивите за реформи. "Това е нещо, което трябва да се разгледа, когато само шепа страни, въз основа на собствените си икономически интереси, могат почти да разрушат целия процес", каза министърът на околната среда на Сиера Леоне Джиуо Абдулай пред "Ройтерс".

Сред водещите фактори, размиващи преговорите в Баку, бе предстоящото завръщане на климатичния скептик Доналд Тръмп като президент на САЩ, най-голямата икономика в света, най-големият източник на парникови газове в историята и най-добрият производител на нефт и газ.

Тръмп, който встъпи в длъжност през януари, обеща да оттегли САЩ от глобалното Парижко споразумение за изменението на климата, както направи по време на първия си мандат 2017-2021 г. в Белия дом, и нарече изменението на климата измама.

Преговарящите на конференцията в Баку казаха, че макар американската делегация да е помогнала за постигането на сделката за финансиране на климата, страната не е била в състояние да поеме високопоставена лидерска роля, каквато имаше на предишните срещи на върха за климата, нито да предостави гаранции на следващите администрации да спази обещанията си.

Междувременно войната в Украйна и нарастващият конфликт в Близкия изток отклониха глобалното внимание към сигурността и наличието на енергия и накараха много правителства да затегнат кесията си, казаха експерти. Това затрудни получаването на по-големи финансови средства за климата, казаха наблюдатели на преговорите.

Споразумението за предоставяне на 300 млрд. долара годишно до 2035 г. теоретично би утроило предишните ангажименти на богатите страни да предоставят 100 млрд. долара до 2020 г. Тази по-ранна цел бе постигната изцяло едва през 2022 г. и изтича през 2025 г.

Нежеланието на богатите страни да предложат повече пари и натискът да се сключи дори слаба сделка преди по-големи политически сътресения се превърнаха в основен източник на разочарование за най-слабо развитите страни и малките островни държави, които казаха на конференцията в Баку, че се чувстват отстранени в преговорите .

В един момент от последния отрязък от срещата преговорните блокове, представляващи и двете групи, напуснаха преговорите в знак на протест, забавяйки сделката с часове. "Дойдохме с добра воля, с безопасността на нашите общности и благосъстоянието на света в сърцето", каза Тина Стеге, пратеникът по въпросите на климата за Маршаловите острови, на заключителното пленарно заседание. "Въпреки това видяхме най-лошия политически опортюнизъм тук, на тази COP, играейки игри с живота на най-уязвимите хора в света."

Пратеникът на Индия Чандни Райна използва времето си, за да отхвърли категорично споразумението за финансиране на климата, дадено от Бабаев. "Разочаровани сме от резултата, който ясно разкрива нежеланието на развитите страни да изпълнят своите отговорности", каза тя на срещата на върха.

Защитниците на климата казаха, че въпреки че сделката е по-добра от пълна безизходица, разривите, разкрити от конференцията, както и загубата на доверие в процеса сред по-бедните страни ще представляват проблем за Бразилия, докато се подготвя за COP30. "Мисля, че това е като отровна чаша за Белем и от Бразилия ще зависи как ще възстановят доверието", каза Оскар Сория, директор на Common Initiative, мозъчен тръст, фокусиран върху глобалната финансова реформа.