Без плодове, но с много захар вместо тях. Без спорт, но с телефон за детегледачка и с по-малко сън заради клипчетата онлайн - всекидневието на българския първокласник, който е на трето място в Европейския съюз по затлъстяване, не изненадва. Продължителното стоене пред екраните води до обездвижване, а обездвижването до затлъстяване, обвързани в порочен кръг. Максимата "ще го израсте" е водеща при неглижирането на проблема и обикновено го задълбочава. А той не е само естетически и води до редица заболявания.

Зад констатациите, че всяко трето дете на 7-годишна възраст е с наднормено тегло стои поредица от проблеми, казват лекари и психолози. Във веригата те поставят лошата държавна политика, генетичната предразположеност, липса на средства и дори най-елементарното неразбиране на проблема. Част от тях изискват дългосрочни усилия, за други съветите, които специалистите дават (виж в текста надолу), могат да подействат веднага.

Световната здравна организация нарича затлъстяването "тиха епидемия". Проучването на Националния център по обществено здраве и анализи, според което българските първокласници са на челните места в негативната класация, е на база данни от проведената в страната в периода 2008-2023 г. Европейска инициатива на СЗО за наблюдение на затлъстяването при деца (COSI). Сред изводите в него са:

В ранна детска възраст водещият фактор за това как се храни детето е семейството. След това обаче идват институциите - детска ясла, детска градина, училищата. Именно в този момент най-често се появяват проблемите.

За павилионите, в които се продава храната в училищните сгради също има наредба, според която трябва, освен пакетирани храни, да има пресни плодове и зеленчуци, но действително всъщност има основно пакетирани храни. "Проблемът с тях е, че това са така наречените ултрапреработени храни, които нямат почти никаква хранителна стойност. Те съдържат много захар, много сол, много мазнини, основно наситени мастни киселини", обяснява проф. Ханджиева-Дърленска. Допълва, че цената им е сравнително ниска и това са предпочитаните храни от децата.

Приемът на ултрапреработени храни обаче има неблагоприятен ефект върху здравето както на големите, така и на малките. "Всъщност това е един от основните хранителни фактори, които увеличава риска от затлъстяване в детска възраст. Тази лавка просто не трябва да съществува", смята проф. Ханджиева-Дърленска.

И допълва, че това е сериозен проблем не само в България, но в другите европейски държави се предприемат мерки за насърчаване на физическа активност и балансирано, разнообразно, регионално и сезонно хранене. Дава пример и за мерки спрямо хранителната индустрия с увеличаване на данъците върху пакетираните храни, например. "Ако тези пари влизат в държавната каса, следва да се инвестират в програми, които са свързани с превенция, защото трябва да бъде обучено населението по отношение на здравословния начин на живот, което включва добри хранителни навици, редовна физическа активност и спорт, достатъчен сън и контрол върху времето, прекарано пред екран. Родителите трябва да знаят как да се хранят тези деца", смята тя.

Всяко второ дете в България консумира по-често от три дни седмично храни и напитки, подсладени със захар. А всяко четвърто яде солени снаксове по-често от три дни седмично, сочи проучването на центъра по обществено здраве.

Според психолога Детелина Стаменова основната причина за това е поведението на родителите, много от които нямат смелост да контролират вредното удоволствие на децата. "Някаква особена смелост се изисква от един родител, за да каже на детето си: "Няма да ядеш повече шоколад". То ще ти каже: "Ти не си добър, не ставаш, гаден си!". А ти трябва да кажеш: "Изяде вече достатъчно", обяснява Стаменова. И допълва, че много по-лесно да дадеш, отколкото да уцелиш правилната мярка.

Всеизвестно е битуващото в България разбиране, че бузите и гривничките по ръцете и краката на бебетата и малките деца са признак на здраве. Според проучването на центъра по обществено здраве обаче родителите силно подценяват хранителния статус на децата със свръхтегло и това съвсем не е безобидно:

Стаменова допълва, че вероятно голяма част от родителите виждат проблема, но не искат да го признаят, което го задълбочава: "Казват си: "И аз бях така". Но когато ти си бил малък, изискванията към теб като движение са били по-различни, на теб не са ти взели плейстейшън, трябвало е да правиш това и това".

Проф. Ханджиева-Дърленска смята, че не е проблем децата да приемат всеки ден храни, които съдържат захар. Проблем е, когато предозират с нея чрез консумацията всеки ден на предимно сладки храни. Специалистът уточнява, че дневните нужди на децата от въглехидрати е голяма и

Проф. Ханджиева-Дърленска също предупреждава, че пухкав не е равно на здрав, защото затлъстяването е болест, а прекомерното натрупване на мастна тъкан води до над 200 заболявания".

Когато едно дете има проблеми с килограмите, през годините започва да страда от заболявания, които не са характерни за детската възраст - захарен диабет, високо кръвно налягане, други сърдечно-съдови заболявания, сънна апнея, различни видове ракови заболявания. Могат да се отключат и психични страдания - тревожност, депресия.

Специалистите обясняват като логична промяната в социалния статус на затлъстелите деца. Това е една от интересните тенденции за последните 15 г., които изследването долавя - ако по-рано наднорменото тегло е било характерно за наследниците на семейства с високи доходи, то сега най-уязвими са децата от семейства с нисък социален статус. Обяснението, оказва се, е валидно не само за България.

Доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска пък отбелязва, че в България е имало период, в който затлъстяването не е зависело от социалния статус. Сега, по думите ѝ, се дължи на разнообразни фактори, включително промените в политическия строй и по-глобални промени в начина на живот. Страната ни обаче следваме това, което се случва навсякъде по света, казва специалистът.

Според проучването всяко трето дете на 7 г. в България прекарва пред екрани над 2 часа всеки ден. А всяко четвърто няма необходимата допълнителна физическа активност извън училище.

Освен другите проблеми, това поведение води до обездвижване, коментират специалистите. В детска възраст децата трябва да спят между 9 и 10 часа, а данните сочат, че всяко шесто дете спи под 9 часа на ден. По думите на психолога масово родителите неглижират времето за сън на децата.

Затлъстяването като хронично заболяване е свързано и с генетична предразположеност. "Това е установено, че 70% от причините за затлъстяване се дължат именно на различни гени и мутации в гени, които водят до затлъстяване", подчертава д-р Дърленска.

Детелина Стаменова уточнява, че не трябва да се говори "колко ужасно е да си дебел". "Това е негативно говорене, унизително за голяма част от хората. Те понякога са насадени на пачи яйца, не са имали избор заради този, този и този фактор", казва тя.

По думите ѝ едно дете има по-голям риск от развиването на метаболитни заболявания, ако по време на зачеването родителите са били с наднормено тегло: "Не защото генетиката на детето е такава, а защото те през своето хранително поведение променят епигенетичния код (средата влияе върху гените - бел. авт.) на детето, а след това и с поведенческите си навици".

Тя коментира още, че ако едно дете е родено над 4 кг, също има по-голям риск от метаболитни заболявания. Този риск може да бъде променен с два механизма - едното е правилно хранене, а другото е по-малко стрес.

Родителите често правят грешката да прилагат собствените си модели на хранене - вегетарианство, веганство, суровоядство дори, но това не са подходящи модели за детска възраст, предупреждава д-р Дърленска. Тя напомня, че в тази възраст децата имат необходимост от белтъчини, въглехидрати и мазнини много повече, отколкото възрастните.

Психологът пък обръща внимание, че предприемането на промени в храненето не трябва да засяга само детето, което има проблем с килограмите. Причината - за да се стигне до проблема, най-вероятно цялото семейство не се храни добре.

Когато родителят го регистрира, първо трябва да се свърже с личния лекар на детето, а ако той прецени, да ги препрати към детски ендокринолог.

По отношение на храната основната препоръка е ограничено да се консумират пакетирани храни и напитки, които съдържат захар или глюкозо-фруктозен сироп, както и много сол.