Почина юристът Благовест Пунев
На 76-годишна възраст внезапно е починал един от най-изявените български юристи - Благовест Пунев, съобщава Lex.bg.
Той посвети 56 години от живота си на правото. Бил е върховен и конституционен съдия, бивш председател на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
Благовест Пунев участва активно при обсъждането на последните промени в Конституцията.
Роден е на 23 юни 1948 г. Започва кариерата си като съдия в Районен съд - Кърджали (1975-1978), после в Районен съд - Пазарджик (1979-1986). През 1986 г. става зам.-председател на Окръжен съд - Пазарджик, а от 1990 г. е съдия във Върховния съд. Той беше и ръководител на гражданската колегия на Върховния касационен съд. В периода от 1998 до 2003 г. беше член на Висшия съдебен съвет. А от 2006 до 2015 г. беше съдия в Конституционния съд. През 2017 г. стана председател на Арбитражния съд при БТПП, като тази година се оттегли от него.
Като съдия във Върховния съд Пунев е сред водещите специалисти, които формираха практиката му по реституцията.
Колегите му от ВКС написаха по повод тъжната новина: "Благовест Пунев ще остане завинаги в спомените ни като изключително ерудиран, принципен, компетентен, справедлив и посветен на правото колега. Изразяваме дълбокото си съпричастие към болката на неговите роднини и близки!"
Синът му Анастас Пунев е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и също практикува в областта на гражданското право.
Опелото ще е в четвъртък (28 ноември) от 11.30 ч. в църквата "Света София".
През миналата година "Дневник" публикува предговора към книгата на Пунев "Конституционализъм и политическа култура", в който той пише:
"Националната политическа култура е от поданически тип и се характеризира с патримониалност, която ограничава или напълно изключва индивидуалната гражданска активност и инициатива. Тя намира израз в електоралните нагласи, които са ориентирани не към следване на определени идеи и политики, за което са номинирани и избрани в свободни избори политическите представители на народа, а са силно персонализирани, тъй като са насочени към очакване на политическия спасител, който ще реши проблемите на избирателя, без неговото активно участие в политическия процес. Политиката, която получава масовата подкрепа, е популизмът, особено подчертан след разбиването на двуполюсния политически модел от 90-те години на миналия век и спечелването на изборите от партията на бившия цар НДСВ, последвана от тази на Бойко Борисов - ГЕРБ, а понастоящем от т. нар. партии на протеста."
