Израел откри огън в Ливан часове след като близо 1.2 млн. разселени ливанци си отдъхнаха, а някои побързаха да се приберат по домовете си на юг заради обявеното от Израел и "Хизбула" 60-дневно прекратяване на огъня въпреки предупрежденията на двете национални армии да не го правят (но близкият до групировката председател на парламента ги насърчи да се приберат). Израел заговори за внедрени в тях елементи на "Хизбула" и с решението на армията със сила да блокира връщането им напомни за проблемите, които тепърва ще се очертаят пред примирието след 14 месеца война.

Засега Ливан се спаси от превръщане във втора Газа със спирането (поне временно) на конфликта с общо близо 4000 жертви, повечето в Ливан, започнал ден след терористичната атака на "Хамас" в палестинския анклав. В прекратяването на огъня същевременно ще се сблъскат амбициите на САЩ за край на войната в Газа, плановете на властите в Израел за справяне с Оста на съпротивата и самите сметки на Иран, без чието съгласие примирието би било под въпрос.

Пактът силно ще зависи от гаранциите, които дават САЩ на Израел, че следи за нарушаване на примирието от "Хизбула" чрез специалната петстранна комисия, която ще оглавява, и че на практика Тел Авив може отново да атакува, ако има подобни случаи. Без тази отворена вратичка според публикации в израелски и арабски медии от последните дни Израел нямаше да склони.

Според извадките от документа в "Ройтерс" и "Ал Арабия" обаче Израел може да действа само в Южен Ливан, където сигурността трябва да гарантира ливанската армия, а северно от река Литани (където се изтегля "Хизбула") - само ако въоръжените сили на Ливан не удържат групировката. По-късно ливанският министър на отбраната даде да се разбере, че Израел, от гледна точка на страната му, не си запазва свобода на действие; просто се казва, че двете страни имат право на самозащита.

Предстои да се види дали Бейрут е способен да изпълнява задълженията си. Бейрут вече дълго е без редовно избрано правителство (премиерът Наджиб Микати е служебен), няма президент - главнокомандващ армията - от две години и ще трябва да упражнява надзор върху продажбите на оръжия.

Самата ливанска армия е силно отслабена, включително покрай възхода на "Хизбула", която до най-горещата фаза на конфликта с Израел тази есен се смяташе за най-тежко въоръжения недържавен актьор в света. Стотици милиони евро бяха обещани на армията на Бейрут, голяма част - от Европа. Разполагането на 5000 души (началният брой, при посочени 10 хил. в споразумението) в Южен Ливан ще отнеме време и усилия. Показателни бяха и думите на Хохстийн след обръщението на Джо Байдън, обявил прекратяването на огъня:

С последните си думи Хохстийн говори за предишната война между Израел и Ливан през 2006 г. Почти две десетилетия по-късно "Хизбула", която парадираше в пропагандни видеоклипове с тунелите и оръжейните си складове в планините в края на това лято, е силно засегната, изтощена, обезглавена (редом с дългогодишния ѝ лидер Хасан Насрала бяха убити повечето ѝ ръководни кадри и иначе малко вероятният избор Наим Касем стана ръководител на групировката).

На това мнение е и израелската армия от седмици, която сигнализираше, че войната (започната за създаване на безопасна обстановка за връщане на 60 хил. израелци по домовете им) е постигнала основните цели. Но "Хизбула" пострада и през 2006 г.; след това мощно увеличи и капацитета си, и числеността си, и присъствието си южно от Литани. Превръщаше се във все по-явна заплаха за Израел на под 30 км от границата му.

Тогава не помогна цитираната от всички страни Резолюция 1701 на ООН, при която трябваше 10 хил. "сини каски" да се грижат за прилагането ѝ, а "Хизбула" да бъде сдържана. Израел критикуваше UNIFIL, мисията на ООН, че не взема мерки срещу нарушенията, но нейният мандат всъщност бе да съобщава за тях на ливанската армия, която пък да взема мерки, за да възпрепятства действията на групировката. Ливанската армия смяташе, че ръцете ѝ са вързани, защото не искаше да причини гражданска война: "Хизбула" е и водеща политическа сила в Ливан със стотици хиляди избиратели.

Разрешението на Израел да отговори на потенциална бъдеща атака въпреки нарушенията създава затворен кръг, тъй като ще развърже ръцете на двете страни да се обвиняват, че нарушават Резолюция 1701 при най-малкия инцидент. Сега обаче за наблюдението на примирието, което трябва да предотврати това, ще отговарят заедно UNIFIL, Франция и САЩ, редом с Израел и Ливан.

При това "Хизбула" няма да бъде разоръжена; ако няма воля да се придържа към споразумението, то ще е изцяло лишено от смисъл, казва за "Аарец" коментаторът Цви Бар'ел.

Без Иран, чийто зам. външен министър Абас Аракчи посети Ливан в разгара на войната, примирието би било трудно мислимо. Все пак тъкмо ислямската република, основна причина да се появи и да укрепне "Хизбула" преди 40 години, даде съгласието си за "разделяне" на ливанския фронт от Газа.

Насрала започна обстрела по Израел на 8 октомври 2023 г. в солидарност с "Хамас" и настояваше, че той ще спре, когато приключи войната в Газа. С намесата на Техеран наследникът му и някогашен заместник Наим Касем промени това, като склони на сепаративно примирие. Иран, изглежда, бе взел решението да не се притече на помощ на "перлата в короната си" в Близкия изток.

Дали "Хизбула" ще се придържа към споразумението, ще гарантира Иран - "пълен партньор" в справянето с условията му, дори да не е ангажиран с подробностите, продължава Бар'ел в същата статия. "Без стратегическото решение в Техеран за разделяне на фронтовете, на практика разрушило "фронта на подкрепа" за "Хамас", преговорите може би изобщо нямаше да продължат", отбелязва той.

Думите на Бар'ел повдигат въпроса дали примирието ще оцелее, ако напрежението между Израел и Иран нарасне отново.

Различният прочит на споразумението от Тел Авив и Вашингтон хвърля светлина и върху вътрешнополитическите фактори, които могат да натежат в решението да продължи ли конфликтът.

Израел снощи одобри 60-дневно примирие, а не трайно, ако се съди по всички заглавия в медиите и съобщения на длъжностни лица. Нетаняху "продаде" примирието на израелската общественост и коалиционните си партньори, като го аргументира така:

Затова Нетаняху представи примирието като процес с отворен край: може да продължи месец, но може и година. Някои наблюдатели видяха символика в 60-те дни, съвпадащи с началото на втората администрация на Доналд Тръмп.

Предстои да се види и дали връщането на 60 хил. израелци на север действително е безопасно, след като северни кметове нарекоха сделката "предателство", а 80% от базата на премиера се противопоставиха на плана.

Друг аспект, свързан с израелската вътрешна политика, е илюстриран от често задавания в последните дни въпрос: искаше ли Нетаняху примирие в Ливан? Този въпрос раздели израелската общественост. Някои негови привърженици бяха против него; други смятаха, че той го желае, за да не се разкъсва между този конфликт и предстоящия процес за корупция и злоупотреба с доверие. Негови критици, обратно, смятаха, че продължаването на конфликта може да даде нова отсрочка.

Съдът на пръв поглед не се съгласи, когато защитата му поиска още две седмици след 2 декември (за когато е насрочено делото) и му даде една. Очаква се Нетаняху да прекарва часове в съда и в израелското публично пространство се чуваше и въпросът защо магистратите ще занимават премиера с въпроси като скъпи подаръци и натиск върху конкретни медии насред толкова голям проблем за националната сигурност като война на седем фронта (толкова преброяват често в Израел, ако се включи ескалацията с всички проирански групировки в Сирия, Ливан, Йемен, Ирак).

В действителност обвиненията срещу него вече са отпреди пет години години. А когато той се върна на власт в края на 2022 г., подписа декларация за конфликт на интереси, с която прие, че дори при извънредни обстоятелства в Израел ще съдейства пълноценно на правосъдието.

Израел и Ливан сега ще трябва да преговарят за прокарване на международно призната сухопътна граница. Между Тел Авив и Бейрут остават различията за линията от 2000 г., след голямата война от 1982 г.; Израел се изтегли 18 години по-късно. Неуспехът може да означава още напрежение.

Има и повод за оптимизъм. През 2022 г. Израел все пак с посредничеството на Хохстайн успя да постигне делимитиране на морските граници с Ливан с цел да улесни добива на газ в спорни зони.

Отваря ли обаче това примирие път за другото, в Газа, където почти цялото население е разселено и където "Хамас" отново изрази готовност за край? Отговорът изглежда отрицателен; зашеметяващите военни успехи в Ливан дадоха повод за спиране на огъня, но целта в Газа, където продължаването на войната е свързва от повечето израелци с вътрешнополитически причини, към момента остава неясна. А и двата фронта са различни. Ливан е суверенна държава. "Хизбула", колкото и могъща да е, не е синоним на "власт" в Ливан така, както "Хамас" бе в Газа 17 години и може да остане, ако не ѝ се намери алтернатива.

И все пак Байдън даде да се разбере, че в 55-те дни до встъпването в длъжност на Тръмп ще продължат усилията за край на войната с "Хамас" и обвини основно групировката, че мирът се изплъзва. Скептиците предупреждават, че Нетаняху бе готов само на един "подарък" за връщането на Тръмп в Белия дом и вече го направи. Предстои да се види и дали нова ескалация в Газа, ако войната се проточи, или следващ конфликт в ивицата няма да върне "единството на фронтовете".