Ситуацията в енергетиката: държавна намеса след държавна намеса и пълно затъване

Ситуацията в енергетиката: държавна намеса след държавна намеса и пълно затъване

Изходът е: дерегулиране на цените в сектора, инвестиции в мрежата, либерализация на инвестициите в батерии и в нови мощности, отпушване на възможностите на вятърната енергия.
Изходът е: дерегулиране на цените в сектора, инвестиции в мрежата, либерализация на инвестициите в батерии и в нови мощности, отпушване на възможностите на вятърната енергия.
Тези политици, които на думи най-много милеят за оцеляването на въглищата в "Марица изток", на дела участват в източването на комплекса. Как се случва това? Чрез безкрайната върволица от държавни регулации в енергетиката през последните години. Те водят до намаляване на инвестициите и до рязък спад на нетния износ на електроенергия. С 64% спрямо предишната година, като не е ясно дали ще приключим 2024 г. въобще като износител.
Помним до какво доведоха ценовите тавани на редица стоки за широко потребление по време на Лукановата зима. До опашки и купонна система. За да се стигне до правителството на Димитър Попов, либерализацията на цените и прословутата реплика: "За Бога, братя, не купувайте". Тя не доведе до резултати, инфлацията продължи да расте с двуцифрени и даже трицифрени проценти чак до 1997 година. За да се стигне до валутния борд.
Сега отново вървим по хлъзгав път. При първия ръст на цените на енергията през 2021 г. (още преди войната) беше наложена максимална цена на тока за индустрията от 250 лева на мегаватчас. Година по-късно той беше намален на 200 лева. На пръв поглед и краткосрочно отлична мярка. Българската индустрия стана конкурентоспособна и износът растеше. Още тогава от парламентарната трибуна предупредих, че това, което приема България, го няма никъде другаде.
Милиарди субсидии без никакъв насрещен ангажимент. Например за мерки за енергийна ефективност на предприятията. В крайна сметка беше глас в пустиня.
Субсидията мина само с един глас против (моят). Само от нея най-големият потребител "Лукойл Нефтохим" получи от държавата стотици милиони. Много повече от платения от комбината данък печалба.
Тогава беше лесно. Енергетиката изнасяше много повече ток, отколкото сега, и то на ултрависоки цени. С печалбите от износа беше лесно да се финансират щедрите държавни помощи. Че даже да остане и за близо 2 млрд. дивидент от печалбата за 2022 година.
С тазгодишния бюджет обаче се прие и нова мярка. Тавани на т. нар. свръхпечалби на енергийните предприятия. Ако средната цена на тока за въглищните централи за даден месец е над 340 лева (примерно), всичко над това се изземва от държавата. Също звучи хубаво. Обаче цените тази година варират много. Сега са високи, вероятно средната ще бъде над 340 лева. Но пролетта често бяха и нулеви.
И какво се получава: Държавният ТЕЦ "Марица изток 2" губи пари през пролетта и никой не го компенсира за това. Когато обаче дойде месец, в който печели, горницата му се изземва. Крайният резултат е огромна загуба и декапитализация.
И докато при държавните ТЕЦ невинаги печалбата е водеща, при частните не е така. Договорът за изкупуване на енергията от ТЕЦ "Контур глобал" (Марица изток 2) изтече през февруари. След това собствениците затвориха централата и освободиха повечето работници, понеже решиха, че заради наложените ценови тавани те няма как да работят дългосрочно на печалба. Става въпрос за 900 мегавата мощност. След интервенция от държавата министърът обяви, че все пак ТЕЦ-ът или част от блоковете му ще работят от Нова година.
Доколкото се разбира, държавата ще поеме риска от финансови загуби за частното предприятие. Поредната държавна намеса, която ще доведе до загуби.
И малко резултати на държавните компании в сектора за тази година: 30 млн. лева загуба на ТЕЦ "Марица изток 2", спрямо печалба от 128 млн. лева за шестмесечието на 2023 година. Както и двоен спад на приходите. 75 млн. лева загуба на "Мини Марица" изток пак за шестмесечието, спрямо 51 млн. загуба година по-рано.
И за капак, благодарение на последния служебен кабинет, излъчен от президента Радев, и сключения от него договор с "Боташ", затъването е налице и в газовия сектор.
"Булгаргаз" реализира 258 млн. лева загуба за периода спрямо 52 млн. лева през 2023 година. Единият милион на ден ще тежи на цялата българска енергетика още много години. Защото всички държавни компании от сектора са под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ). И там резултатите им се консолидират.
Така че въобще не е случайно, че вчера "Муудис" намали перспективата пред кредитния рейтинг на БЕХ заради лошо управление и предстоящите огромни разходи за строителство на нови ядрени блокове. Отново популистко решение, заради което ще похарчим милиарди, а шансът тези блокове да не заработят никога хич не е малък.
Какво може да се направи? Най-вече да се спре с популизма от всички страни.
А това без стабилно Народно събрание не може да се случи. Винаги първата мисъл ще бъде какво ще си кажат хората и дали ще ни преизберат след два месеца. Иначе дерегулиране на цените в сектора, които обезкървяват даже въглищната индустрия. Инвестиции в мрежата. Либерализация на инвестициите в батерии и в нови мощности, така че България да стане голям производител на евтин ток. Включително отпушване на възможностите на вятърната енергия.
Български фирми са сериозни играчи на енергийния пазар на шестте континента, като строят ВЕИ мощности за много хиляди мегавати. Подходящите условия могат да ги активизират и на нашия пазар. Така че и тук да създават работни места, добавена стойност и да плащат данъци. Иначе популистите могат да продължават да се бият в гърдите и да се правят на защитници на "Марица изток". И както винаги да постигат точно обратното.