Мария Шаркова, адвокат: Липсва адекватен контрол дали болниците спазват изискванията за работа
|
Мария Шаркова е управляващ съдружник в "Шаркова и партньори" и работи в сферата на медицинското право. Специализирала е в САЩ по програма "Хюбърт Хъмфри" на "Фулбрайт", в университета "Емори" и е работила в правната програма на Федералния център за контрол и превенция на заболяванията. Работи с лечебни заведения, пациенти и организации по проблемите, свързани с прилагане на законодателството в областта на здравеопазването. Тя е адвокат по делото на родителите на двегодишния Максим Ж., който през 2012 година почива в болница в Бургас. В началото на ноември Върховният касационен съд (ВКС) осъди болницата в полза на родителите. "Дневник" разговоря с нея по повод делото и изводите от него за съдебната и здравна система.
Случаят със смъртта две годишния Максим Ж. в болница в Бургас през 2012 година и битката на родителите за справедливост е показателен за състоянието на здравната система, но и за здравето на съдебната система. Какви са вашите изводи?
- Всъщност когато съобщих съдебното решение на Върховния касационен съд (ВКС) на родителите, те почти едновременно ми казаха - "това решение връща доверието ни в правосъдието". Този разказ за 12 годишно търсене на справедливост е действително показателен за болната ни правосъдна система.
В същото време крайният резултат показа и нещо друго - че както здравната ни система се крепи на раменете на тези от лекарите, които са грижовни, компетентни и съвестни, така и доверието ни в правосъдието се запазва благодарение на тези от съдиите, които са съхранили своя интегритет и разум.
Как си обяснявате отношението на докторите, липсата на адекватна реакция, фактът, че родителите са били насочени към тази частна болница?
- Водя това дело почти седем години и съм изчела всичко десетки пъти и все още нямам логично обяснение за част от случилото се. Към днешна дата си давам сметка, че състоянието на детето е било силно подценено, вероятно отчасти поради непознаване на неговото рядко заболяване - муковисцидоза.
По неразбираеми за мен причини, то не е било насочено към специалисти с повече компетентност и знания. Друга причина - която вървеше като "сюжетна линия" през цялото време в тезите на ответника е много типична за отношението към пациентите и близките им в България - когато пациентите питат, имат претенция към спазване на хигиената или имат определени изисквания, защото са свидетели на различни по вид добри практики в чужбина - това се приема за обидно от страна на персонала, дори за агресивно и нахално.
| Според ответниците поведението на родителите било цитирам "гранично" и едва ли не те бяха обвинени, че са допринесли за смъртта на детето им - една, бих казала, много цинична и допълнително утежняваща състоянието им теза. |
На трето място като причина е липсата на адекватен контрол в България за спазване на изискванията, по които болниците трябва да работят - например в конкретния случай доказахме, че лабораторията на болницата противно на изискванията, не е работила през нощта (макар по документи да е регистрирана като такава) и това е била причината цели осем часа детето да бъде оставено без никакви изследвания.
Никой контролен орган това не го е установил, не е направил предписания и не е санкционирал болницата, защото това не е била единствената нощ, в която лабораторията не е работила.
"Максим Ж. можеше да живее": Болница в Бургас е осъдена за смъртта на дете
Как може да се поправи подобно отношение, да се превъзпитат тези лекари?
- Изискват се комплексни усилия за промяна от всички участници в здравната ни система.
| За да може един проблем да бъде решен, първо трябва да бъде разпознат и назован. За съжаление, понякога се налага това да се случи чрез подобни, стратегически по своята същност, дела. |
Веднъж разпознат, този проблем изисква съвместни усилия - изисква да познаваме добре условията, в които работят лекарите и условията, в които се лекуват пациентите. Познавам много лекари, които са променили отношението си след като самите те са станали пациенти - това доказва, че трябва да вникнем в гледната точка и на другия.
| За мен е много важно да се осъзнае необходимостта от задължително продължаващо обучение на лекарите, практикуване на медицина, основана на доказателства и постепенно въвеждане на практики, които зачитат достойнството на пациента. |
За жалост здравната система в България - както начинът на финансиране, така и на обучение, създават условия за точно обратните процеси.
Тезата на болницата по казуса на две годишното момче, видно от отговора на исковата молба, изцяло си противоречи с данните от родителите. От вашата практика по такива дела, подобен ли е подходът и на други болници?
- Това, че някой е заел дадена защитна позиция и излага своята теза е обичайно при всеки съдебен спор. Това, което аз не приемам обаче е преминаването на етичните граници в някои от изявленията на ответника и цинизма на някои от вещите лица.
| В отговора на исковата молба например се коментираха въпроси, свързани с това дали майката не е следвало да прекъсне бременността, предвид съмнения за увреждане на детето. |
Смятам, че ответникът може да се защитава и без да накърнява достойнството на ищеца.
При вещите лица също имаше смущаващи изказвания: например как лабораторията е като любовницата - на нея трябва да й се радваме, но не и да й вярваме; как М. е починал в резултат на "малшанс", а някои от вещите лица стигнаха до там да се изпуснат, че "се опитват да докажат" даден факт по делото, в стремежа си непременно да защитят тезата на ответника. Ето тези неща са обезпокоителни, но не са убегнали от вниманието на Върховния касационен съд.
Какви са следващите стъпки по този казус?
- Остава родителите да получат обезщетението си, като процедурата е вече в ход. По желание на родителите ще бъде създадена фондация с получените средства, която според техните желания, ще подпомага деца с муковисцидоза.
В момента обсъждаме как това да стане по възможно най-ефективния и добър начин за децата.
| Това, на което не спрях да се възхищавам през цялото време е, че родителите не се отказаха дори след като нямаше причини да продължават да вярват в справедливата развръзка. |
Тяхното желание винаги е било да има някакъв смисъл от тяхната лична трагедия и че нашите общи усилия ще успеят да променят за добро детското здравеопазване.
Аз лично като адвокат през цялото време ги уверявах, че не бих могла да спра да вярвам в правосъдието и ги убеждавах, че заедно трябва да се преборим за това доверие. И съм удовлетворена, тъй като смятам, че ако един адвокат спре да вярва в правосъдната система, е добре да спре да практикува.