В последния ден от мандата си Европейската комисия реши да санкционира България, като спре значителна част от второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като част от поетите ангажименти по него не са изпълнени.

В петък след 13-месечно забавяне комисията излезе с оценка на българското искане, от която става ясно, че не четири, а девет ангажимента не са изпълнени, което "би могло да доведе до значително спиране на плащането".

Европейската програма за справяне с последиците от пандемията, най-голямата част, от която са плановете за възстановяване, залага на нов начин на финансиране, при който държавите и комисията уточняват списък от реформи и проекти, чието изпълнение е предусловие за постъпване на средствата.

От оценката на Европейската комисия, публикувана в петък, става ясно, че тя смята за задоволително изпълнени 53 от 66-те ангажимента, от които зависи на бъде направено второто плащане. Осем ключови реформи и една подцел обаче не са реализирани, заради което част от плащането ще бъде суспендирано.

На този етап Брюксел отказва да назове точната сума, тъй като българските власти получават шест месеца да се поправят, като в зависимост от изпълнените ангажименти сумата ще бъде окончателно коригирана.

Той изрази увереност, че ако това се случи, Европейската комисия ще може след шест месеца да стигне до положителна оценка за отпускането на цялата сума.

В изпратено в петък до кабинета на Димитър Главчев писмо Европейската комисия посочва, че смята девет точки за изцяло или частично неизпълнени, докато позицията на българското правителство е, че само четири законови акта не са приети:

Европейската комисия обаче намира за неизпълнени още:

Сега кабинетът ще има един месец да оспори оценката, за да се опита да намали финансовата санкция.

Едновременно с оценката по второто плащане Европейската комисия изрази безпокойство и че България все още не е внесла за одобрение допълнителната глава по плана, свързана с промени, целящи да намалят енергийната зависимост от Русия, известна като RepowerEU. България е единствената държава, която не е направила това, като така е напът да загуби още пари, които й се полагат безвъзмездно.

Служител на комисията посочи, че макар да няма срок за това, положението се усложнява, тъй като за изпълнението на програмата остават само още 18 месеца и предлаганите проекти трябва да могат да се вместят в тях, за да бъде отпуснато финансиране.

Служител на Европейската комисия определи като "значими" пропуските по второто плащане. Неизпълнените ангажименти за реформи се смятат за особено важни, тъй като са част от препоръките по Европейския семестър, които България получава по линия на координация на икономическото управление на ЕС.

Затова, ако правителството не използва даденото му допълнително време, финансовата санкция ще е болезнена.

Европейската комисия има собствена методология за оценка по плана, по която изчислява стойността на несвършената работа. Според нея най-скъпо струват ненаправените реформи, докато неизпълнените проекти и подцели се оценяват по-ниско. Комисията прави разлика и между задачи, за чието изпълнение се изисква политическа воля, и такива, при които забавянето се дължи на технически детайли. Размерът на санкцията зависи и от това дали задачата е висяща изцяло или отчасти е изпълнена.

При пропуските по второто плащане само една от задачите е частично изпълнена и една се смята за мярка с по-второстепенна важност. Останалите са в категорията, в която спрените пари вероятно ще доближават максимума при неизпълнение.

Максимално индексираната санкция за една ненаправена реформа е около 270 млн. евро.

Той даде да се разбере, че комисията разбира, че причина за забавянето на плана в България е "политическата ситуация, която беше неспокойна".

Сред ангажиментите, които се смятат за "задоволително изпълнени" и чието финансиране няма да бъде засегнато, са:

Според договореността между българските власти и Европейската комисия плащанията по плана за възстановяване са разделени на девет части. По първоначалния график второто плащане трябваше да бъде поискано през първото тримесечие на 2023 г.

Вместо обичайните два месеца за оценка на докладваното от София изпълнение, на Европейската комисия й бяха необходими почти 14 месеца, тъй като българската страна не успя да изпълни сделката и преговаряше с Брюксел за условията.

След пандемията от COVID-19 ЕС реши да заеме над 800 млрд. евро, за да помогне на държавите да се възстановят от икономическия трус, който тя предизвика. Парите, разпределени според тежестта на ефекта от пандемията като безвъзмездни средства и заеми, са на разположение до края на 2026 г. Те могат да се получат срещу изпълнението на етапи на реформи и проекти, предварително съгласувани с Европейската комисия и ориентирани към климатичния преход и дигитализацията.

България получи на разположение 5.69 млрд. евро срещу обещание да изпълни 50 проекта и 47 реформи. Досега са й изплатени 1.37 млрд. евро - през декември 2022 г.

Съгласно предварително съгласувания с Брюксел график българските власти трябваше да поискат през лятото пето плащане и да се готвят в началото на 2025 г. за шестото.

Служител на Европейската комисия подчерта, че България има да взема още 4.3 млрд. евро по плана през следващите две години, докато той действа, което се равнява на 4% от БВП на страната.

Той изрази надежда, че правителството ще попълни пропуските, като подчерта, че временно спиране на плащане е правено срещу още пет държави (Белгия, Кипър, Италия, Испания и Литва", като четири от тях са успели в даденото им допълнително време да се коригират и да си получат дължимите суми.

В същото време Хърватия и Италия са получили вече по пет плащания, а Гърция и Испания - по четири. Единствените държави, които все още не са получили плащания, са Швеция, където планът е поправян след смяната на правителството, и Унгария, която е с блокирани средства заради неизпълнени предусловия по плана.