Българските четвъртокласници са на 14-о място по математика сред 59 държави

Българските четвъртокласници са на 14-о място по математика сред 59 държави

Българските четвъртокласници са на 14-о място по математика сред 59 държави
Българските четвъртокласници са постигнали 530 точки по математика и по природни науки на международното изследване TIMSS (Trends in International Mathematics and Science Study), като така те заемат 14-о място сред всички 59 държави, включили се в изследването. България за трети път участва в международното изследване и днешните резултати са най-добрите резултати по математика в сравнение с 2015 и 2019 г., каза министърът на образованието Галин Цоков при представянето на проучването, предаде БТА.
По природни науки, които обхващат знания и умения, свързани с физика, химия, география, биология, средният резултат на българските ученици в четвърти клас също е 530 точки. Той е с 9 точки по-висок от предното изследване през 2019 г, допълни министърът.
Изследването се провежда на всеки 4 години и е сред най-реномираните международни сравнения на образователните системи и резултати заедно с PIRLS (умения по четене за 4-ти клас) и PISA (функционална грамотност сред 15-годишните ученици).
TIMSS отчита тенденциите в постиженията на учениците и изучава различията между националните образователни системи в повече от 60 страни, за да подпомогне подобряването на преподаването и ученето по света. От 1995 г. то се провежда на всеки четири години, като обхваща учениците от 4-ти клас и от 8-и клас, се посочва на сайта Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование, който координира участието на България в изследването.
TIMSS събира, анализира и представя международно сравними данни и резултати, даващи възможност на страните, участвали в изследването, да на наблюдават и сравняват ефективността на националните образователни системи в международен контекст, да използват международната база данни, за да анализират факторите, необходими за постигането на високи резултати по математика и природни науки и др.
Проучването е с фокус математиката и природните науки и е проведено в 59 държави. През 2023 г. България участва за трети пореден път в прочувате. Участие са взели 4103 български ученици от 153 училища, както и техните 232 учители и родителите на 4073 от тях.
Към проучването са разработени и въпросници за ученици, учители и родители, чиято цел е да изучат контекста, в който децата развиват способностите си по математика и по природни науки - семеен, социален, училищен и този в класната стая.

Повишаване на резултатите

На предишното издание на изследването от 2019 г. българските ученици достигнаха 515 т. по математика и 521 т. по природни науки, което класира страната съответно на 29-о и на 24-то място от 58-те включени държави.
"Изследването е направено през 2023 г. и в него участват 59 държави, като тези 530 точки по математика и 530 точки по природни науки са значително по-високи от средния брой точки за изследваните държави, където по математика те са 503 точки, а по природни науки - 496 точки. Това означава, че нашите ученици се представят значително по-добре в сравнение с четвъртокласниците в много образователни системи", заяви министърът.
По думите му най-добре се представят учениците в азиатските държави, като в двете изследвания на първо място са учениците в Сингапур. Много добре се представят също учениците от китайско Тайпе, от Турция, която е на пето място по природни науки. "Трудно може да се даде точно и обективно място на нашите ученици в изследването, но трябва да кажем, че то е накъде между 14-о и 15-о място в сравнителен план, като трябва да отбележим, че с някои държави имаме еднакъв брой точки", обясни министър Галин Цоков, цитиран от БТА.
Постиженията на българските ученици по математика са близки до тези на техните връстници от Нидерландия (537 т.), Латвия (534 т.), Норвегия (531 т.), Чехия (530 т.), Швеция (530 т.), Финландия (529 т.), Австралия (525 т.), Германия (524 т.), Дания (524 т.) Сегашният резултат е най-високият за България от включването ѝ в изследването през 2015г. Тогава четвъртокласниците са постигнали средно 524 т., а през 2019 г. резултатът им е 515 т., съобщава пресцентърът на образователното ведомство.
По природни науки четвъртокласниците отново имат по-висок резултат в сравнение с 2019 г (521т.). Резултатът на България показва, че няма статистически значима разлика в постиженията по природни науки на българските четвъртокласници и тези от Литва (537 т.), Швеция (533 т.), САЩ (532 т.), Ирландия (532 т.), Норвегия (530 т.), Румъния, Чехия, Словения и Латвия (526 т.), Унгария (524 т.), Дания (522 т.), Канада (521 т.) и Словакия (521 т.).

Близо половината четвъртокласници са с високи познания по математика

TIMSS използва международни сравнителни равнища, като разделя способностите на учениците спрямо четири точки от скалата на постиженията им, наречени международни сравнителни равнища на способностите:
  • напреднало (625 точки)
  • високо (550 точки)
  • средно (475 точки)
  • ниско (400 точки).
Напредналото равнище включва компетентности, които не са обхванати или са слабо обхванати от учебното съдържание до и за съответния клас и се очаква само малка част от учениците да го достигнат. Високото равнище (550 точки) е това, което повечето ученици би трябвало да са достигнали, а ниското (400 точки) е това, което всички ученици би трябвало да са преминали.
Според данните през 2023 г. почти половината от българските четвъртокласници достигат високото равнище на способностите по математика (45%) и по природни науки (48%), а 14% и 17% имат способности над напредналото равнище съответно по математика и по природни науки.

Влиянието на семейството върху резултатите

Според изследването образователните възможности в семейството са факторът, който има най-голям ефект върху резултатите на българските четвъртокласници. Разликата в постиженията на българските ученици, които имат много образователни възможности в семейството (34% от учениците) и тези, които имат малко образователни възможности в семейството (27% от учениците), е 147 точки по природни науки и 122 точки по математика.
Компонентите, които изграждат скалата на образователните възможности в семейството, са броят на книгите и детските книги у дома, образованието и професионалната заетост на родителите. От изследването става ясно, че семействата на учениците, които имат по-добри постижения, имат повече от 25 книги у дома, поне 25 детски книжки и поне един от родителите има висше образование