Когато Ангела Меркел напусна германското канцлерство през декември 2021 г. след 16 години на власт, тя имаше основателни претенции да бъде един от най-великите политици на XXI век (дотогава). Сега, след три години на оглушително мълчание и с наследството ѝ, затъващо в хаос, тя рекламира политическите си мемоари.

Мълчанието ѝ беше по-убедително.

Тя даде първото си интервю за германския седмичник "Шпигел", защитавайки основни политики, помогнали за оформянето на Германия и Европа такива, каквито ги познаваме днес. Сред тях бяха:

Четвъртият въпрос не се отнася до политика, а до липсата на такава.

Поради неуспеха на Меркел да направи нещо забележимо, за да адаптира германската икономика към технологичните предизвикателства на този век, страната остава недостатъчно дигитализирана, със смущаващо лош достъп до интернет, абсурдно разраснала се бюрокрация, управляващи институции, които все още използват факс машини, и някога доминиращи компании, които вече не могат да се конкурират с техните американски и азиатски колеги.

Германските магистрали и мостове се рушат, влаковете редовно закъсняват, а изграждането на големите инфраструктурни проекти (като железопътната гара и летището в Берлин) отнемат два или три пъти повече време, отколкото в Полша или дори Румъния.

Докато някога германците обсипваха с презрение поляците, че са предполагаемо глупави и некомпетентни, сега нещата се обърнаха.

Посетете Германия днес и може да откриете, че дори не можете да платите закуската си с кредитната си карта. Ще трябва да изтичате до банкомат, но може да откриете, че той е повреден или не приема Visa или Mastercard (какъвто е случаят в две трети от случаите). И дори не си помисляйте да се свързвате с Wifi. Ще намерите по-добър достъп (и по-динамичен сектор на информационните технологии) в Беларус - руска васална държава.

Нещо повече, Меркел не направи нищо през 16-те си години на власт, за да подтикне индустриите, с които Германия се гордее - химическа, за фармацевтични продукти, автомобили с вътрешно горене - да се адаптират към ХХI век и сега това си личи. Междувременно германската армия редовно е обект на подигравки в европейската преса.

Моралният аргумент на Меркел за предоставянето на помощ и подслон на бежанците през 2015 г. е безспорен. Но със сигурност тя трябваше да знае, че имиграцията в такъв внушителен мащаб ще предизвика популистка реакция не само в Германия, но и в цяла Европа. Меркел показа, че защитава либералните демократични ценности, но нейната политика доведе до нападение срещу тях. Резултатът в крайна сметка е по-слаба либерална демокрация и по-малко имиграция.

По същия начин, като упорито настояваха за проектите за газопровод "Северен поток" и "Северен поток II", Меркел и други германски лидери упълномощиха един опасен диктатор с ревизионистични планове за Източна Европа. И като блокира НАТО да предложи "план за действие за членство" на Украйна и Грузия на срещата на върха в Букурещ през 2008 г., Германия на практика покани Русия да нахлуе. Всеки с елементарни познания за външната политика на Русия знаеше, че Кремъл ще се възползва от произтичащата от това несигурност.

В интервюто си за "Шпигел" Меркел обвинява другите за тази поредица от провали. Тя казва, че не е била единствената против процеса на присъединяване на Украйна и Грузия към НАТО; но това трябва ли това да бъде оправдание за нея? Европейците взеха пример от Германия в онези дни и гласът на Меркел имаше повече значение от останалите - както тя добре знае.

По същия начин Меркел все още повтаря уточнението, че "Северен поток" бил чисто икономически проект, въпреки че очевидно не е бил. В защита на успокояването на Русия тя твърди, че Полша и Украйна нямат нищо против транзита на газ през техните територии, стига да печелят от това. Но спорът около "Северен поток" беше, че заобикаляйки Полша и Украйна, той намали каквото и да е влияние, което те имаха върху Москва.

В крайна сметка нейният подход доведе до енергийна криза и беше една от причините за нова сухопътна война на европейския континент. Резултатът не беше евтина енергия и сигурност.

Решението на Меркел, след аварията във Фукушима в Япония през 2011 г., за постепенно премахване на атомните електроцентрали в Германия също придаде допълнителна сила на Русия, като направи германската икономика още по-зависима от руските въглеводороди. Отново подобни избори все още биха могли да бъдат защитими, ако живеехме в блажено невежество за истинския характер на Владимир Путин. Но след 2008 г. и особено след 2014 г. вече нямаше въпрос кой е той и какво смята да прави.

Самата Меркел беше многократно предупреждавана. Още през 2006 г. Радек Сикорски, тогавашен министър на отбраната на Полша, сравнява проекта "Северен поток" с пакта "Молотов-Рибентроп" (тайното споразумение от 1939 г. между Хитлер и Сталин да не се нападат един друг, но нарушен само две години по-късно). Пет години по-късно той все още биеше същата камбана, предупреждавайки, че Полша и Европа трябва да се страхуват повече от германската пасивност, отколкото от германската мощ.

Меркел пренебрегна тези аргументи. По време на дългия си мандат Германия се опита да размени сигурността на Източна Европа срещу евтина енергия, изостави съществуващ източник на възобновяема енергия и даде на т.нар. нативистки популисти силен въпрос, който да задават в кампаниите си. Тя направи Европа по-малко защитена от външни и вътрешни заплахи.

Днес, когато Германия е затънала в криза на лидерството и е брулена от нови глобални насрещни ветрове, Меркел продължава да си казва, че е сторила всичко правилно.