Българите и профилактичните прегледи - наполовина пълна или наполовина празна е чашата

Българите и профилактичните прегледи - наполовина пълна или наполовина празна е чашата

Българите и профилактичните прегледи - наполовина пълна или наполовина празна е чашата
"Медицината не е казарма, нито конвейер. Безумен оптимизъм е да се смята, че някога 100% от населението над 18 г. ежегодно ще се явява на профилактичен преглед, въпреки че е задължителен и на хартия има глоби. Здравната култура на българина обаче започва да се подобрява, макар че все така са нужни усилия в популяризирането на ползите от този тип изследвания." Така председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров коментира статистиката на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), според която близо половината пълнолетни българи (43.1%) не са се явили на задължителния профилактичен преглед през 2023 г. (как се прави стъпка по стъпка четете тук).
Всъщност колко хора реално се преглеждат не може да се каже, тъй като мнозина предпочитат за целта допълнителното здравно осигуряване в частни фондове, което не влиза в официалната статистика. Според анализатора от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петя Георгиева статистиката на НЗОК е по-скоро положителна - делът на прегледалите се е много по-голям в сравнение с преди години. България обаче остава на последните места по няколко важни показателя - средства, отделени за профилактика, продължителност на живота и предотвратена смъртност. Наполовина пълна или наполовина празна е чашата - това е въпросът.

Защо е важна профилактиката

Не се вижда, не боли, не и докато вече не е късно - подобен тип усложнения може да засече профилактичният преглед. Пример са високите нива на холестерол, причиняващи сърдечносъдови заболявания и инсулт. Според доклад на Европейската комисия от 2021 г. в България умиращите от инсулт са четири пъти повече в сравнение с останалите държави в Европейския съюз (ЕС). Това е и една от водещите причини за смърт в страната заедно с исхемичната болест на сърцето.
Навременното изследване може да намали риска от усложнения, да спести разходи от скъпо лечение и да спаси живот. Редовната профилактика допринася за разкриването на рискови фактори. Например затлъстяването, което е широкоразпространено. По време на този преглед се измерва обиколката на талията, може да се поговори с пациента и да се обсъдят здравословни начини, по които да бъде намалено теглото. Затлъстяването е универсален рисков фактор, който се свързва пряко с над 20 заболявания, а индиректно с много други, уточнява доц. Любомир Киров пред "Дневник".
В една малка част от случаите прегледът започва и приключва еднократно. Според резултата пациентът се насочва по съответния път към специалист, ако е необходимо. По думите на доц. Киров няма изследване, което да засече всяко заболяване, и няма как да има, но чрез профилактичния преглед се добива изключително полезна информация за съществуващи отклонения от здравното състояние.
Той дава оптимистичен поглед към статистиката - все пак през 2024 г. явилите се на профилактичен преглед са над 103 хил. повече до юни сравнение със същия период на предходната година. Не очаква драстични скокове, но подчертава, че повече от половината българи (над 2 млн. и 400 хил.) все пак са се изследвали.
"Дневник" попита няколко частни здравни фонда колко граждани са се възползвали от услугите им, но оттам отговориха, че нямат готови данни, които да съобщят.

Обърнатата пирамида

Според доц. Киров България има един от най-добрите пакети за профилактика в Европейския съюз. Той съветва гражданите да се възползват максимално от тази възможност: "Наричам този пакет от изследвания богата шведска маса. Най-доброто в случая е, че всичко се покрива от НЗОК, пациентът не плаща за това."
Доц. Киров изразява удовлетворение, че малко повече от половината българи са се подложили на профилактичен преглед в последната година, защото макар да се води задължителен, на практика прегледът е добре осъзнат доброволен акт, който изисква да бъде отделено време, дори без заплаха от санкция.
България обаче харчи около 6 пъти по-малко за превенция, отколкото страните средно в ЕС, сочи проучване на Евростат от 2022 г. "Дори и леко да се е увеличил този разход, както се очаква за последните 2 години, той няма да достигне средните нива на ЕС. При нас пирамидата е обърната. Тук много средства се отделят за болнично лечение и доста по-малко за превенция и профилактика", обясни за "Дневник" Петя Георгиева от ИПИ.
По данни на НЗОК до края на 2024 г. се очаква да бъдат платени общо 2 583 377 годишни прегледи на граждани над 18 г. на стойност 87 387 783 лв. За сравнение - здравноосигурените българи са 5 755 128, но и от статистиката е видно, че половината не се явяват на профилактичен преглед.
През декември 2024 г. са отпуснати еднократно над 9.5 млн. лв. допълнително на изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ, които са прегледали над 53% от здравно осигурените в своите пациентски листи.
Общо за профилактичните прегледи на хора над 18 г. през 2024 г. НЗОК плаща 96 987 378 лв. За сравнение - през 2023 г. са платени 2 463 471 годишни прегледи на стойност 64 339 397 лв.

Задължително, но само на хартия

В България ежегодното явяване на профилактичен преглед е задължително, но само на хартия. Съгласно Закона за здравето неявилите се подлежат на глоби от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение - от 100 до 200 лв. Санкции обаче не се налагат, или поне никой не е чувал за такива. "Това не работи. Не знам да има санкциониран, дори и да има, не мисля, че медицината е казарма и нещата следва да се изпълняват по команда", коментира доц. Киров. Допълва, че в закона не се споменава кой налага санкциите и текстовете са направени така, че "хем да има, хем да няма" наказания, а това е неправилен подход.
Преследването, гоненето, наказанието, ограниченията, боят по главата - не мисля, че това са начините, чрез които да направим статистиката по-добра, нито пък лекарите по-мотивирани
По думите на доц. Киров в България обичаме да си играем на стражари и апаши, като това личи както в обществения, така и в политическия живот. "Как ще хванем оня, как ще накажем другия, вместо да мислим как да се случват нещата по-добре." Според него ключът е в обясняването на ползите от този тип изследвания, а не в наказанията. "Трябва да сме много безумни оптимисти, за да приемем, че на 100% всички ще преминат. Освен че медицината не е казарма, не е и конвейер", допълва той.
И според Петя Георгиева наказанията не са добра алтернатива. Стимулите работят по-добре. Какъв да бъде обаче стимулът е много сложен въпрос, но не следва да е финансов. "Кризата за общото здраве е отговорност, не е просто някой да те накара да отидеш да се прегледаш. Всеки човек трябва да разбере, че профилактиката е полезна за самия него най-напред, а след това за системата.

Здравната култура на българите

Според председателя на съюза на общопрактикуващите лекари здравната култура на българите вече започва да се подобрява. Това особено важи за по-младото поколение, ориентирано към здравословен начин на живот, уточнява той, но подчертава, че не очаква драстични скокове откъм желаещи да се изследват.
Той посочва, че българите са по-стриктни в профилактиката, когато става въпрос за децата им, затова и посещаемостта в тази възрастова група е много по-голяма.
По-важни обаче са здравните резултати, които са обективни измерители на това доколко система се справя със своята задача да поддържа здравето на населението, смята икономистът Петя Георгиева. Уточнява, че има няколко такива индикатора, които за България са слаби - като продължителност на живота и предотвратима смъртност, които са обобщаващ показател за здравето и начина на живота.
"Не може в държава в ЕС продължителността на живота да е със 7 години по-кратка от средната", категорична е тя.

Финансови стимули за лекарите

Според Петя Георгиева личните лекари не са достатъчно стимулирани да извършват профилактични прегледи. Обяснява, че предварително определената сума, която получават за услугата - около 31 лв., са работеща мярка за някои лекари, но не и за други. "Голяма част от лекарите не са чак толкова активни, а пациентът от своя страна няма някакъв стимул да ходи на профилактични прегледи, защото те се правят на здрави хора", смята тя.
По думите ѝ в България повечето хора ходят на лекар, когато имат медицински проблем, който искат да решат. Профилактиката излиза извън тази категория - трябва да отидеш на лекар с идеята, че всичко е наред, но може да изскочи нещо, което да те насочи към друг вид изследвания.
"Докато тук топката е хвърлена в полето на пациента - той да си търси този вид услуга, да ходи на лекар, да си записва час, да отделя време и т.н., в други държави в Европа и по света подхождат по различен начини", коментира Георгиева. Организацията там пада на плещите на лекарите, които се стимулират финансово да се свържат с пациента и да го насърчат да ги посети.
Един свободен ден, за да имат време работещите да се изследват - това предложили доц. Любомир Киров и екипът му преди години, но не срещнали подкрепа. "Това не е насърчаване, а осигуряване на възможност, защото при работещите е по-трудно. А ако не се дава почивен ден, то поне при записан час човекът да бъде освободен от работа в това време", допълва той.

Проблемът на малките градове и селата

Подобно на много лекари доц. Любомир Киров посещава и села, къде преглежда предимно възрастни хора: "Това, което го правим в големия град, го правим и на село. Голяма част от хората там се изследват."
Разсъждава и как може да се подобрят условията извън големите градове - да бъде осигурен специален транспорт за хората в малки населени места, където никой лекар не е разкрил практика. "Един път седмично микробус да минава и да превозва хората, които имат необходимост, и да ги докарва на преглед", допълва той. По думите му много средства се отпускат по различни европроекти и не само, но е важното да се вземат парите, а не как се разходват: "Има начини, просто желание няма."
Графиката е интерактивна при посочване на отделните области ще се покажат и конкретните стойности:
Петя Георгиева обръща внимание на друг проблем - средства, които здравната каса отделя, за да осигури покритие на лекари в труднодостъпни региони. Те отиват за специалисти, решили да открият практика там, но са толкова малко, че едва ли стимулът им да избират тези райони е финансов, посочва тя. "Има много сериозни регионални различия в покритието на лекарите в страната, но за общ недостиг на общопрактикуващите лекари трудно може да се говори. В много малки населени места наистина има липса на медицински услуги, лекари, аптеки и др.", уточнява Петя Георгиева.