Бизнесът продължава да среща проблеми с недостига на кадри с нужното образование и квалификация, но липсват ефективни мерки за подобряването на образователните програми. Държавният план-прием в училищата не съответства на потребностите на пазара на труда, наблюдава се несъответствие на приема на студенти по държавна поръчка с потребностите на икономиката. Това са част от изводите от анализ за връзката между образованието и пазара на труда на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), представен на медиите днес.

По време на кръгла маса за проблемите на образованието и възможните решения председателят на АИКБ Васил Велев припомни тревожните данни от международното изследване PISA 2022 за функционалната грамотност сред 15-годишните ученици. То показа, че над половината български деветокласници нямат умения да се справят с проблеми от всекидневието. България заема предпоследно място в държавите от ЕС, отбеляза Велев. Според проучването 54% от българските ученици са под критичния минимум на знания по математика, 53% са под критичния праг по четене и 48% по природни науки.

Средните резултати за страните от ОИСР по четене са 476 точки, по математика 472, а по природни науки - 485.

Той изтъкна обаче, че за всеки, завършил средно образование, има по две места в първи курс, независимо че половината от учениците са показали слаби резултати в 9-и клас.

Велев цитира и данни от Националната карта за висшето образование за 2024 г., според която капацитетът на висшите училища се състои от над 418 хил. места, а студентите са 182 хил. "Но това не е всичко - от тях се дипломират 121 хил., а 104 хил. остават да работят в България, на позиция за висшисти работят 60% от тях, или 63 хил. Тоест поддържаме капацитет за 418 хил. места, данъкоплатците плащат толкова, а получават продукция за 63 хил.", изтъкна председателят. (Повече за изводите от картата - четете тук.)

Той коментира и местата по държавна поръчка във висшите училища, като за учебната 2023/2024 г. запълняемостта е 88%. Обясни, че държавният план-прием е редуциран от 58 хил. места през 2015 г. до 38 хил. през 2020 г., като съответно запълняемостта е повишена от 85% на 96%. Подчерта, че в този период план-приемът е преструктуриран в съответствие с потребностите на пазара. Допълни, че са намалени местата в социалните, стопанските и правните науки, където не се очаква недостиг на кадри, а местата в техническите, медицинските и природо-математическите направления са били увеличени или запазени като брой. "След 2020 г. обаче тръгнахме обратно да разваляме постигнатото и в момента сме се върнали обратно там, където бяхме преди тези усилия", каза Велев.

Анкета сред работодатели за търсените специалисти със средно професионално образование за 2025 г., цитирана от Велев, показва, че най-много са търсени специалистите в сферата на архитектурата, строителството, техниката, производството и преработката, стопанското управление и администрацията.

Велев обърна внимание и на разминаванията между студентските желания и пазара на труда. "Би трябвало колкото по-добро е възнаграждението след завършване, толкова по-голям интерес да има от страна на студентите. До голяма степен е обратното. С по-високи оценки влизат кандидатите в право, обществени комуникационни науки, с по-ниски оценки на входа са металургия, добив и обработка на полезни изкопаеми, енергетика, машиностроене, а възнаграждението е по-високо", коментира той.

Асоциацията на индустриалния капитал в България е изготвила анализ с проблемите в средното образование, професионалното образование и висшето образование и отправя конкретни предложения за повишаване на качеството.

Работодателската организация изтъква, че образователните програми не отговарят на нуждите на работодателите, което води до недостиг на кадри с необходимите умения и квалификации. Липсва система за изграждане на междупредметни връзки с цел формиране на интердисциплинарни знания. Асоциацията предлага въвеждането на задължителна матура по математика, включване на работодателите при подготовката на програмите за обучение, основно в професионалното образование, включване на повече практически занятия в програмата и индивидуални и групови задачи и др.

Сред мерките са осъвременяване на методите на преподаване, опростяване и осъвременяване на учебниците и помагалата, развитие на необходимите умения у преподавателите, за да се адаптират към нарастващата насоченост към креативност, иновации и предприемачество.

Организацията предлага съкращаване на лятната ваканция до максимум 45 дни и започване на учебната година от 1 септември. Мотивите са, че по този начин училищата могат да предлагат допълнителни курсове, интензивни учебни модули или програми, които да помогнат на учениците да развият нови умения.

Според АИКБ държавният план-прием в професионалните гимназии не съответства на потребностите на пазара на труда, но и не се зачитат предложенията от предприятията за разкриване на паралелки по специалности от търсени професии. Подчертават, че индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2023 г. е 53.6 точки от максимални 100. Затова организацията настоява държавният план-прием да се реализира според реалните нужди на бизнеса в отделните региони и да се разработи карта на заетостта с тази цел, както и да се разработи система за проследяване на завършилите професионално обучение.

Част от предложенията в областта на висшето образование включват:

Според организацията държавният план-прием трябва да се намали на поне 50 на сто спрямо броя на завършващите средно образование.

Служебният министър на образованието проф. Галин Цоков коментира, че образованието трябва да се изведе като платформа за обединение на България, но не само на политическите партии, но и от работодателите, социалните партньори, родителите и цялото общество. По думите му трябва да има обща национална програма за развитие на образованието, съобразена с пазара на труда.

По думите му съвременните образователни системи търсят много различни решения да свържат образованието с пазара на труда, защото съвременният пазар на труда е изключително динамичен. Той отбеляза, че ако се приемат повече студенти в областта на информационните технологии, може, докато завършат след 5 години, да няма толкова работни места за информатици. Развитието на изкуствения интелект няма ли да доведе до това, че там ще останат много по-малко хора, отколкото психолози, каза министърът.

Допълни, че образованието трябва да се превърне в компетентностно ориентирано и насочено към формирането на умения, и обясни, че това е процес, който е започнал преди повече от 10 години в другите страни. Цоков припомни данните от вчера представено международно проучване, според което българските четвъртокласници се класират на 14-о място по математика и природни науки сред 59 държави. "Защо учениците в 4-ти клас имат високи постижения, а губят мотивацията си в следващите класове", пита министърът.

Председателят на Съвета на ректорите в България и ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. д-р Миглена Темелкова подчерта, че на България ѝ нужно визионерство, което обхваща превръщането на образованието в ключов приоритет за държавата, и подчерта, че трябва да се гради мост между висшето образование и бизнеса.

''В последните години визията за развитието на висшето образование се губеше. Да, имаме стратегия за развитие на висшето образование, имаме оперативен план към тази стратегия. За съжаление, оперативният план не се изпълнява съгласно разписаните срокове в него'', каза председателят на Съвета на ректорите.

''Работим благодарение на добрата воля от страна на работодателите и на изключителното упорство от страна на академичните институции. Липсва регулацията на държавата, липсва стимул от страна на държавата, за да може този процес да продължи - да бъде ефективен, за да може да бъде изграден този мост, който търсим всички ние", допълни Темелкова.