Алис Вайдел, официално издигнатата в събота кандидат за канцлер на Алтернатива за Германия (AfD), е необичайно публично лице за доминирана от мъже, антиимиграционна крайнодясна партия, която се представя като защитник на ценностите на традиционното семейство и на обикновените хора.

45-годишната Вайдел отглежда двама сина с жена, родена в Шри Ланка, режисьор е и говори свободно мандарин, след като е защитила докторска степен по икономика в Китай.

Западногерманка, съпредседател на партия, която е най-силна в бившия комунистически Изток, тя е работила за Goldman Sachs и Allianz Global Investors и като бизнес консултант на свободна практика, преди да влезе в политиката.

Необичайният профил на Вайдел обаче е точно това, което я прави предимство за AfD, твърдят политически анализатори. Според тях тя придава на партия - подозирана от властите, че е антидемократична - вид на нещо, което би могло да бъде възприето и в либерални среди. Тя изглежда по-уравновесена и компетентна по различни теми от някои свои колеги, казват те.

Като един от лидерите на AfD, Вайдел видя как расте подкрепата за партията през последните години, облагодетелствайки се от разочарованието от дразнещата коалиция на канцлера Олаф Шолц, чийто крах доведе до предсрочни избори на 23 февруари.

Това е първият път, когато AfD номинира кандидат за канцлер и Вайдел вече призна, че засега е малко вероятно да влезе в правителството, като се има предвид, че други партии отказват да работят с партията. Вайдел очаква тази защитна стена да се разпадне до изборите през 2029 г., тъй като гласоподавателите очевидно искат дясна коалиция, каза тя пред германското издание Compact.

Вайдел описва възпитанието си като "силно политическо", въпреки че родителите ѝ не принадлежат към никоя партия. Нейният дядо по бащина линия е бил виден нацистки съдия, съобщи вестник "Ди велт" миналия месец, а семейството е било изгонено от Силезия (сега част от Полша), след Втората световна война.

Най-малката от три деца, тя си спомня, че е имала проблеми в училище, защото е твърде често влизала в спорове, както и че е имала неприятни срещи с имигранти от Близкия изток от социални жилища в нейния град в Западна Германия.

След като следва паралелно две университетски образования (по бизнес и по икономика), тя се присъединява към Goldman Sachs, доскучало ѝ и се преместила в Китай, за да защити докторска степен по китайската пенсионна система, докато работи като бизнес консултант.

Вайдел се присъедини към AfD през 2013 г. заради нейното противопоставяне на спасителните програми по време на кризата в еврозоната - преди партията да направи завой надясно и да се фокусира върху борбата с имиграцията.

Цената за статута ѝ в партията е загуба на приятелския кръг, което накарало семейството да се премести, каза тя пред "Велтвохе".

Икономически либерал, Вайдел твърди, че покойният британски премиер Маргарет Тачър е нейният модел за подражание и иска Германия да настоява за референдум в духа на Брекзит за членство в ЕС, ако блокът не е в състояние да се реформира в достатъчна степен, за да коригира своя "дефицит на демокрация".

Скептик по отношение на климатичните промени, тя иска да намали данъците, да премахне минималната работна заплата, да намали ролята на държавата и да прекрати скъпоструващия преход към въглеродно неутрална икономика.

Тя също така призова за много по-строги ограничения върху имиграцията, като черпи от извора на недоволството в Германия от хилядите, пристигащи от Близкия изток през последните години.

Силата ѝ се крие в нейната гъвкавост, каза Ханс Ворлендер, политолог от Дрезденския технологичен университет. Тя действа като "умерен, добре възпитан буржоазен политик" пред утвърдени медии, но след това знае точно как да достигне до по-екстремистката си клиентела другаде, по-специално чрез социалните медии.

Вайдел признава, че личният ѝ живот предизвиква известно напрежение в партията, която се противопоставя на хомосексуалните бракове и на разширяването на законите, позволяващи осиновяването на еднополови двойки.

Същата година Вайдел каза, според в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг", че е в AfD "заради моята хомосексуалност, а не въпреки нея", тъй като това е единствената партия, която се занимава с враждебността на мюсюлманските имигранти към хомосексуалистите.