Макар да изчакваше до последния възможен момент да представи проектобюджет за 2025 г. финансовият министър Людмила Петкова не може да бъде подмината от лавината критики, идващи от работодателите. Някои от тях успяха да формират позиции няколко часа след като бе оповестен в писмен вид проектът.

Той се очаква да бъде разгледан в рамките на Тристранния съвет за сътрудничество с бизнеса и синдикатите, чието заседание е насрочено за сряда. То предхожда редовното заседание на кабинета, на което и този проект, както и тези на здравната каса и на държавното обществено осигуряване ще бъдат разгледани, за да бъдат внесени в парламента.

Американската търговска камара в България (АТК) се противопоставя категорично на предложената в проектобюджета на България за 2025 г. допълнителна данъчна тежест върху стратегически сектори за българската икономика, каквато е минерално-суровинна индустрия, пише в позиция на организацията пратено по-рано днес до медиите, а преди това и до няколко министерства, премиера и до председателя на парламента.

Членовете на камарата намират за неприемливи въвеждането на "данък върху подземните богатства", който по съществото си демонстрира непропорционално третиране на икономически субекти, опериращи на територията на Европейския съюз и въвежда дискриминационни положения с двойното им данъчно облагане. Възражението е срещу предложението концесионните такси да бъдат заменени с данък.Организацията възразява срещу въвеждането на данък без институционален диалог, задълбочен анализ за ползите и рисковете, както и за последствията. Според организацията това предложение съдържа значителни рискове за българската икономика както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Тя призовава за спешна среща през тази седмица по темата.

Въвеждането на нов данък върху подземните богатства е в противоречие с действащото законодателство и нарушава условията на концесионното право, се казва пък в позиция на Българската стопанска камара (БСК). В нея се подчертава, че намерението идва по-малко от месец преди началото на данъчната година. "Това противоречи на принципите на данъчното облагане, предвидимост и правна сигурност", се посочва още.

Ключов за икономиката на България сектор е застрашен заради предложен нов данък, който ще

може да постави много компании под риск от фалит, а редица български региони - от емиграция

на населението и обезлюдяване. Това пък е записано в позицията на Българската минно-геоложка камара, която е против това, че не само ще бъде обложена допълнително, по нейни оценки, но и че въпросът не е обсъден с бранша. Неговите представители смятат, че ако това бъде прието, то ще окаже значително неблагоприятно въздействие върху оперативната дейност и бъдещите инвестиционни планове на предприятията в сектора.

Най-ясната позиция срещу това предложение на финансовия министър идва от Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ и Синдикална миньорска федерация на КТ "Подкрепа", които организират протест пред сградата на Министерския съвет от 8:30 ч. Часът е преди началото на заседанието на Тристранния съвет. Заявката е в протеста ще се включат 1000 работници от минно-добивния сектор.

Очаквано всяка промяна в данъците освен ако не става дума за премахване среща отпор. Голяма част от забележките на стопанската камара по проекта са тъкмо в тази посока. Организацията възразява срещу отлагането на предвиденото повишение на прага за регистрация по ДДС. Към момента намерението е това да стане от началото на 2025 г. като се повиши от 100 хил. лв. на 166 хил. лв. Финансовият министър обаче предлага това да се отложи за неопределено време.

Тя е категорична във възражението си срещу планираното покачване на размера на осигуряването за пенсия с 5 процентни пункта в рамките на 2 години. Призовава дефицитът в осигурителната система да се свие с комплексни мерки за достъпа до нея и да се развие дългосрочна стратегия по въпроса като се отчита и влиянието на втория и третия стълб. В коментара се отбелязва, че популистки политически решения от последните няколко години са задълбочиха значително изкривяванията на принципите, върху които системата е изградена. Камарата настоява да се постигне консенсус по предлаганите мерки, а не да се обсъжда самостоятелно размерът на осигурителната вноска.

Бизнесът не подкрепя и предложението за увеличаване на максималния осигурителен доход от 1 януари 2025 г., доколкото бюджетният ефект е незначителен - 300 млн. лв. за 2025 г. и намаляващ тренд за периода след това при дефицит от над 10 млрд. лв. само за фонд "Пенсии", се посочва в позицията.

БСК настоява да не се предприемат резки промени в данъчната политика преди получаване на дата за членство на България в Еврозоната. "Считаме, че подобни изменения биха довели до повишаване на цените за крайно потребление и риск от увеличение на сивия сектор. Кумулативният ефект от увеличение на ставките по ДДС и увеличаване на акцизните ставки за алкохола и бирата ще създаде условия за ръст на инфлацията, мотивират твърдението си те.

Този коментар важи за предлаганото връщане до нормалната ставка на ДДС върху брашното и хляба и върху услугите на ресторантите.

Организацията предлага да се уеднакви подходът за увеличение на акцизите върху алкохола и настоява за еднократно повишаване през 2025 г. и то от 1 юли. Освен това настоява предвид незначителния ефект върху бюджетните приходи от тази мярка да се приложи същият подход, както при увеличение на акциза за етиловия алкохол през 2025 г.

Без изненада бизнесът е против немотивираното от приходи и ефективност на работата повишение на заплатите в бюджетната сфера. Такъв е случаят с приетото от предходния парламент обвързване на заплатите в МВР и системата на отбраната със средната заплата за страната, която расте постоянно и с която вече е обвързана минималната заплата - само по себе си тормозещо бизнеса.

Рязкото увеличение на заплатите в сектор "Отбрана и сигурност" е в размер на 2.149 млрд. лева. С оглед необходимостта от фискална консолидация, предложеното увеличение не кореспондира с предвидените постоянни приходи, се посочва в позицията на камарата. Настоява за плавен ръст, съобразен с възможностите на икономиката.

Възражение има срещу увеличението на разходите за персонал за всички администрации с 10%, без поставяне на каквито и да било критерии.

Камарата посочва, че е необходимо да се обърне сериозно внимание на административните структури, работещи пряко с бизнеса и осъществяващи регулаторна и контролна дейност, така че да може да се предоставя компетентна и качествена административна услуга и установените от законите срокове. Освен това предвидените средства за увеличаване на заплатите трябва да бъдат целево разпределени на базата на анализ, се посочва в позицията.

Предложеното отпадане на помощите за бизнеса заради скъпия ток също предвидимо поражда недоволство. Достъпът на бизнеса до енергия на достъпна цена е от ключово значение за конкурентоспособността. След 2021 г. сме свидетели на непазарно изкривяване на цените на електроенергията, по причини, които бизнесът нито може да управлява, нито да предвиди, коментират от камарата и настояват механизмът, който действа засега до края на годината, да се запази. Предвиденото скоростно нарастване на дълга в следващите 4 г. не е насочено към формиране на растеж, а за покриване на разходни политики, се посочва още в позицията на камарата. При дял на дълга спрямо БВП от 23.9% през тази година по данни на Министерството на финансите се очаква догодина този дял да нарасне до 28.5% или ръст от 5.2 млрд. лв., което е повишение с 30.8%.

Предложеният бюджет предвижда промяна на модела и широкия консенсус за финансовото управление на страната, като налага нова философия за прекомерна намеса на държавата в живота на българите - рекордно ниво на разходите, нови данъци и ясна заявка за увеличение на данъчната тежест върху работещите българи и бизнесите "на светло". Това е една от критичните бележки на екипа на Института за пазарна икономика по предлагания проект на държавен бюджет, който освен това се придвижва с неоправдано закъснение.

Въвеждането на данък върху подземните богатства, повишението на осигурителната вноска с 5 пункта и залагането на данъчна амнистия икономистите обобщават като поемане на път към устойчиво увеличение на данъчната тежест, като от една страна се дава възможност за изсветляване на недекларирани доходи, а от друга се наказват коректни данъкоплатци и бизнеси "на светло":

В допълнение бюджетът предвижда огромен ръст на разходите с над 20 млрд. лв. през следващата година - увеличение с над 25% спрямо 2024 г., подчертават икономистите.

По повод заложения ръст в заплатите на военните и МВР институтът посочва, че в общ план, Министерство на финансите отказва да провежда разумна бюджета политика по отношение на разходите, като не предлага мерки за обуздаване на ръста на разходите.

Приемането на бюджета в този вид означава загуба на конкурентоспособност, силно негативен сигнал за предприемачи и инвеститори, заявка за отнемане от разполагаемия доход на българите и опасност за устойчивостта на държавните финанси, посочва институтът.