Нищо лично, просто хейт

Замисляли ли сте се къде е границата между критичното мислене, нарочния език на разделението и обикновения хейт*? Забелязали ли сте по колко пъти на ден се иска от вас да изразявате позиция? Гласно или не, от вас се очаква да имате мнение по десетки въпроси, част от които не познавате добре или не познавате изобщо. Ако днес най-лесното нещо е да заявиш мнение, истинската суперсила е да помислиш критично, преди да го направиш. Интернет и социалните мрежи направиха така, че всеки да може да изкрещи позицията си - понякога конструктивно, доста пъти деструктивно. Мнението обаче не е равно на мисленето. Така както писането на коментар не е равно на позиция и изразяването на несъгласие не е равно на критичност.
И макар да изглеждат сходно - и двете се проявяват като коментари, мнения и критики - способността да различаваме критичното мислене от злонамерения хейт се превръща в едно от ключовите умения на 21-ви век и тема на видео поредицата на "Лидл България". Едното започва от емоционална реакция, често подтиквана от лични предразсъдъци и негативни емоции, а другото от логични и аргументирани заключения. И мотивацията им е твърде различна.
Мнение vs. мислене
Критичното мислене не е нов феномен, макар че ерата на личностното развитие го превърна в поредния термин от арсенала на модерния свят. От сократическия метод в Древна Гърция до мотото на Просвещението Sapere aude (призивът на Кант "Осмели се да мислиш със собствения си разум") темата никак не е нова. Епохата на дезинформацията я прави по-актуална от всякога и дава повод да я разгледаме в нова светлина.
Критичното мислене се възприема като процес, насочен към рационално и обективно оценяване на информация. То не е мнение, макар че нерядко включва лична позиция. Неговата цел е да ни помогне да формираме такава чрез обосновани и логически последователни изводи, а не просто да дадем воля на емоционалната си реакция. Това е процес на "изпитване" на информацията - чрез задаване на въпроси, търсене на доказателства и анализиране на аргументи, критичното мислене насърчава конструктивния диалог, уважава различните гледни точки и разглежда проблема от всички страни. Това не означава, че критичното мислене не съдържа в себе си личен елемент. В същността си то предполага активна позиция, но не към собствените предпочитания, а към фактите. Умение, което е твърде нужно днес, когато повечето хора живеят в собственоръчно създадени, внимателно курирани информационни балони.

Агресията на емоциите
Хейтът, от друга страна, е безпрецедентно личен. Той не цели градивна критика, а търси да нарани или унижи събеседника или обекта на коментара. Да обявиш, че нещо е тъпо, грозно и няма право да съществува, не е критика. Обидата не е свобода на словото. Хейтът рядко има намерение да допринесе към разговора. Той често съдържа обвинения, груби думи и арогантен език. Примери - колкото искате.
Стереотипите и личните предразсъдъци играят важна роля в този тип изказвания - те са подклаждани често от чувства на страх или омраза, споделя Любомира Велчева, консултант по организационно развитие. Хейтът не се интересува от логическа аргументация и не търси да подобри ситуацията; той прекъсва, подиграва, цели да разруши и да унижи чрез прости средства. Три белега, по които можем да разпознаем оръжията му, са, че той борави с:
- груб, обиден и пренебрежителен език: коментарите са изпълнени с лични нападки, осъждане и обида;
- насоченост към личността, а не към идеята: вместо да се фокусира върху същността на проблема, хейтът обикновено атакува личността, която говори;
- липса на аргументация: вместо логически изводи и факти хейтърските коментари разчитат на агресия, реч на омразата и емоционални изказвания.
Критика vs. хейт: открийте 5-те разлики
Хейтът, маскиран като позиция, вирее чудесно в ерата на дезинформацията, манипулациите и фалшивите новини. Според Анна Цолова, телевизионен журналист, водещ и лектор по публично говорене, критичното мислене се превръща в ключов инструмент, който ни помага да оценяваме информацията от повече гледни точки, за да не се поддаваме на всичко, което чуваме. Освен че формира критично мислене в публиката си, журналистиката има отговорността да създава контекст, да дава отговори на въпроса "защо" някой казва нещо, коментира тя в образователния видеокаст "Уменията на 21-ви век". Как обаче да четем информацията в морето от дезинформация и за какво да гледаме? Ето 5 неща, на които да обръщаме особено внимание:
- Източникът: възможно ли е човекът зад коментара да има обективен поглед? Запознат ли е с темата и представя ли информацията с факти, или коментарът е пристрастен и личностно обременен? Доколкото е възможно, четете различни източници на информация и ги съпоставяйте; проверявайте фактите и търсете повече от един ъгъл.
- Аргументацията: основава ли се на реални факти и логика, или емоцията е водеща? Когато един коментар е основан на факти и логика, можем да го приемем като критика. Обратното, когато липсват конкретни аргументи и коментарите са насочени към обиди, сме попаднали на хейт. Следете дали говорещият управлява емоциите си. Често хейтът също се стреми да провокира емоции и да изкара събеседника от релси.
- Езикът: уважителният и конструктивен език е ключов елемент за критичното мислене. Ако тонът е агресивен, обиден или провокативен, то вероятно водещата мотивация е да се унижи другият или темата да се измести. Езикът на критичното мислене обикновено е спокоен, уважителен и конструктивен.
- Целта: какво иска да постигне това изказване, маскирано като критика? Дали то се стреми към подобрение и насърчаване, или търси да накърни и унизи? Критичният коментар иска да ни накара да мислим, да осъзнаем нещо ново; хейтът просто търси да обиди.
- Контекстът: понякога самият контекст играе роля - напрегната ситуация може да предизвика по-емоционални реакции. Обръщайте внимание също защо дадена информация се появява в точно определен момент, както и какво иска да измести тя от публичния фокус.
Най-важният въпрос: защо?
Най-сложните неща често са прости - като факта, чe най-ранната проява на критично мислене е детският въпрос "защо". По подобен начин в епохата, която изисква да имаме позиция по всяка тема, свободата на избора понякога се състои в това да признаем, че не знаем. Да удържим на изкушението и да не се изкажем по въпросите, които не познаваме, е често по-мъдрата позиция. Ако имате 45 минути за слушане, видеокастът "Уменията на 21-ви век" кани Анна Цолова и образователния експерт Любомира Велчева да говорят за теми, които познават. Темата на епизода "Защо е важно да питаме защо?" обсъжда критичното мислене, защо е важно да развием този мускул днес и кои са пречките, които ни спират да го практикуваме ефективно. За това как да разграничаваме фалшиви новини, дезинформация и хейт и още - чуйте в епизода в YouTube.
* В контекста на онлайн медиите и социалните мрежи терминът хейт (англ. hate - омраза) се отнася към необосновани, агресивни и обидни коментари.
* В контекста на онлайн медиите и социалните мрежи терминът хейт (англ. hate - омраза) се отнася към необосновани, агресивни и обидни коментари.
За видеокаста "Уменията на 21-ви век" Образователният видеокаст "Уменията на 21-ви век" е продължение на успешната вътрешна програма за обучения в лични, социални и граждански умения, която се провежда сред служителите на Lidl. Той осигурява платформа за разговор по важни за личностното развитие и израстване теми. Водещи на видеокаста са двама експерти от HR екипа на Lidl - Александрина Николова и Александър Стоичков. В разговори със специалисти в различни области те обсъждат актуални теми, като медийна грамотност, изграждане на личен бранд в социалните мрежи, асертивна комуникация, поставяне и постигане на лични цели, баланс между работа и личен живот и много други. |
За гостите в еп. 10 Анна Цолова е един от най-популярните журналисти в България с над 7000 часа телевизионно време и 15 000 интервюта. Започва телевизионната си кариера като криминален репортер, била е водещ и продуцент на новини. В продължение на 12 години е автор и водещ на най-гледаните сутрешни блокове у нас. През последните 7 години развива своя авторски проект "Говори, за да те видят" - курсове за умението да говориш публично. Любомира Велчева е професионалист в областта на човешките ресурси и лидерското развитие. Има богат опит в създаването и провеждането на лидерски програми за развитие, управлението на проекти, изграждането и управлението на екип. През 2013 застава начело на българското представителство на "Международна награда на херцога на Единбург" - лидерска програма за младежи. Съосновател на 9Academy - бизнес академия, чиято цел е да изгради общност от професионалисти, предприемачи и съмишленици. |
За "Лидл България" Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 134 магазина в 58 града и над 4000 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели наложиха Lidl в България като смарт дискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори. |