Държавата да поеме натрупаните задължения на "Топлофикация София" отново е единствен изход за спасяване на закъсалото общинско дружество. Това бе преобладаващият извод от изслушването на неговото ръководство на извънредна сесия на Столичния общински съвет (СОС) . Инициатор бе групата на "Продължаваме промяната-Демократична България-Спаси София" по повод зачестилите аварии. Към 31 ноември, дългът е 1.66 млрд.лева - почти по равно към "Булгаргаз" и Българския енергиен холдинг (БЕХ), стана ясно от изпълнителния директор Петър Петров. Той подчерта, че спиране на парното в София през зимата няма да има.

За другия изход от кризата почти не се спомена - намиране на външен инвеститор и мениджър, който с концесия за срок от 35 години да преструктурира и модернизира технологично дружеството, което остава общинско. На 7 юли 2022 г. СОС одобри този вариант за "Топлофикация София". Дори бе разпореден срок от 2 месеца, в който ръководството на дружеството да изготви документацията за избор на изпълнител.

Оказва се, че сега, повече от две години след това, нищо не е направено. На журналистически въпрос изпълнителният директор Петров обясни, че личното му мнение е, че "Топлофикация София" не била привлекателна за инвеститорите. Той бе назначен на поста през юли от временния надзорен съвет на дружеството, който бе избран без конкурс от икономическото мнозинство в СОС - ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и отцепниците от "Възраждане". Петров работи в софийското парно от 2019 г. като юрисконсулт.

Кметът Васил Терзиев бе на съвсем различна позиция като изрази надежда да се появи ясно послание на общинския съвет какво ще се прави с дружеството.

Докладът-анализ как да се оздрави софийското парно, изготвен от американската консултантска компания Black & Veatch през 2022 г., препоръча развитие на производството на електроенергия, която е по-доходоносна. За тази цел трябват допълнителни мощности за когенерация, но са нужни сериозни инвестиции.

Ако "Топлофикация София" се даде на концесия или се продаде, това не значи непременно вдигане на цените на парното и топлата вода, увери Прошко Прошков, председател на комисията по икономика и бивш председател на енергийната комисия на СОС. "Регулаторът КЕВР работи с една тояга за всички", каза той.

Именно изискванията на държавния регулатор - Комисията за енергийно и водно регулиране, за "по-социално приемлива цена на топлинната енергия" е едно от основанията за трупането на дългове. Цената за мегават трябва да е 195 лева, за да обслужва софийското парно задълженията си, а то продава на 128 лева, посочи Петров.

Затова очакването в СОС, който е собственик на софийското парно, като се сформира редовно правителство да се търси помощ. "На всички е ясно, че без съдействието на държавата и регулаторния орган, няма как да се намери решение на кризата", обобщи Цветомир Петров, председател на СОС.

Дълговата спирала, в която е изпаднало отоплителното дружество не му позволява самостоятелно да обнови и ремонтира топлопреносната мрежа. През новия отоплителен сезон прогнозата е да се преведат 135 млн.лева към доставчика "Булгаргаз", което е с 5 млн.лева повече от миналия отоплителен сезон 2023-2024 г., съобщи Петров.

Дълговете на отоплителното дружество регулярно се поемат от БЕХ. През октомври 2021 г. държавният холдинг пое цесия от 130 млн.лева от натрупаните 840 млн.лева задължения на "Топлофикация София" към доставчика си "Булгаргаз". Тогава се заговори открито, че държавата може да придобие общинското парно, но това не стана.

От 1992 г. до 2002 г. софийското парно беше общинска собственост. След това до февруари 2009 г. общината го управляваше съвместно с държавата в съотношение 58:42. После за година беше изцяло държавно и от август 2010 г. "Топлофикация София" е изцяло собственост на Столичната община.