Бизнесът в голямата си част има негативна оценка и за състоянието на бизнес климата, и за състоянието на собствените си фирми. Спрямо 2023 г. има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от насложилите се една върху друга кризи в глобален мащаб, както и политическата нестабилност вътре в страната са видими. В това време бизнесът не изпитва доверие към основните институции в страната.

Това показват данните от провежданата за 20-а година поред анкета, която Българската стопанска камара (БСК) провежда сред членовете си. Тази година в нея са участвали 738 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.

Обемите на производство намаляват, продажбите и износът се свиват. Това показва за повечето фирми отиващата си 2024 г. Причината се крие в натрупалите една върху друга кризи - както в страната заради липсата на стабилно правителство, така и заради геополитическата нестабилност.

В същото време станалата вече хронична липса на работна ръка и конкретно на такава със специфични умения принуждава фирмите да вдигат заплатите, което е и в резултат на ръста на минималната заплата, който е зависим от размера на средната.

През 2024 г. едва 15% от фирмите посочват, че според тях условията за бизнес се подобряват, а една четвърт - 24%, че се подобрява ситуацията на техния бизнес. За 42% от фирмите в сериозен проблем се превръща и политическата нестабилност наред с неефективната съдебна система, която посочват 35% от анкетираните, и ниското качество на административното обслужване - 31%.

От години бизнесът е против административното определяне на размера на минималната заплата, с аргумента че се слага число, което не всички бизнеси са успели да изкарат като пари и че има съществена разлика дали дадена фирма работи в София или във Видин.

По оценки на анкетираните още по-лошо решение е въведеното от кабинета "Петков" обвързване на минималното заплащане със средната брутна за страната.

И през тази година 16% от фирмите посочват, че ще бъдат принудени да увеличават всички заплати, а 11% посочват, че могат да си позволят да повишат заплащането само на персонала, който получава минималното, а на останалите заплатите ще останат същите. Една трета - 33%, посочват, че плановете за увеличение на минималната заплата, която по приетата формула за 2025 г. трябва да е 1077 лв., или ръст 15.4% (144 лв.) спрямо тази година, ще доведат до това да включат този разход в цените на предлаганите от тях стоки или услуги. Камарата напомня, че това означава да се подхрани инфлацията.

Едва 8% казват, че ръст на минималната заплата не би им създал проблем. Анкетираните посочват и че няма логика при спада на инфлация да се покачва така заплатата.

Бизнесът очаквано отчита продължаваща поредна година на несигурност и липса на информация за това, което предстои. Председателят на камарата Добри Митрев посочи, че един от големите проблеми е и това, че не се предлага засега помощите за бизнеса заради скъпия ток да продължат.

Сред отчитаните негативни ефекти е и това, че расте делът на разплащанията между фирмите, които са просрочени.

Организацията вече изрази позицията си по внесения проектобюджет, а Митрев коментира, че ако анкетата е била проведена, след като е станало известно какво се предлага в него, отговорите са щели да бъдат по-негативни.

В числата в него с колегите му виждат опасност за финансовата стабилност.

С предлаганите нови данъци в проекта на кабинета бизнесът вижда на практика, че държавата може да си посочи някой с пръст и да реши, че ще бръкне в неговия джоб. Дали ще бъдат банките, добивната промишленост, дали ще бъдат производителите и търговците на акцизни стоки или храни, изреди Добрев. Напомни, че не това трябва да е подходът, а да има концепция за това кои са стратегическите отрасли и да се направи план как да бъдат подпомогнати с грижата на добър стопанин. "Те (управляващите - бел. авт.) са стопаните на нашите пари", заключи той.