Пет седмици или едно откривателско пътуване на трима англичани в африка

На 14 януари 1862 година, на събранието на Кралското географско дружество в Лондон, площад "Ватерло" 3, имаше голям наплив от слушатели. Председателят, сър Франсис М..., съобщаваше нещо важно на почитаемите си колеги в една често прекъсвана от ръкопляскания реч.

Този рядък образец на красноречие завърши най-после с няколко надути изречения, в които се изля нашироко патриотизмът:

- Ура! Ура! - викаше събранието, наелектризирано от тези вълнуващи думи.

- Ура за безстрашния Фъргюсън! - се провикна един от най-излиятелните членове на аудиторията.

Екнаха възторжени викове. Името на Фъргюсън избухна на всички уста и ние имаме основание да вярваме, че то спечели твърде много, като мина през английските гърла. Залата на заседанията бе разтресена от него.

Все пак имаше много от тях, от тези смели пътешественици, състарени, уморени, чийто неспокоен темперамент ги беше накарал да обиколят петте части на света.

Всички, повече или по-малко, се бяха спасили, физически или морално, от корабокрушения, от пожари, от томахавките на индианците, от боздуганите на диваците, от ко̀ла на изтезанията, от стомасите на полинезийците! Но нищо не можеше да укроти сърцата им, когато слушаха речта на сър Франсис М Хората не помнеха по-голям ораторски успех в Кралското географско дружество в Лондон.

Но в Англия ентусиазмът не се изразява само с думи. Той сече пари по-бързо от секача на Кралския монетен двор. Веднага бе гласувано едно парично насърчение за доктор Фъргюсън, което достигна до сумата две хиляди и петстотин лири. Значителността на сумата се равняваше на значителността на предприятието.

Един от членовете на обществото запита председателя дали доктор Фъргюсън няма да бъде официално представен.

- Докторът е на разположение на събранието - отговори сър Френсис М...

- Нека влезе - извикаха всички, - нека влезе! Добре е да видим със собствените си очи един човек с такава необикновенa храброст!

- Може би това невероятно предложение - каза един стар апоплектичен комoдор - е имало само за цел да ни мистифицира!

- А ако доктор Фъргюсън не съществува! - извика един дяволит глас.

- Ще трябва тогава да го измислим - отвърна шеговито един член на това сериозно общество.

- Кажете на доктор Фъргюсън да влезе - каза просто сър Франсис М...

И докторът влезе сред буря от ръкопляскания, но без ни най-малко вълнение.

Това беше човек на около четиридесет години, с ръст и телосложение обикновени; силната червенина на лицето му издаваше неговия жизнен нрав, той имаше безизразно лице с правилни черти и едър, отсечен като предница на кораб, нос на човек, предназначен за открития; твърде кротките му очи, повече умни, отколкото дръзки, придаваха голям чар на неговата физиономия; ръцете му бяха дълги, а краката му стъпваха на земята със самоувереността на голям пешеходец.

Спокойна сериозност лъхаше от цялата фигура на доктора и човек не би помислил, че би могъл да бъде инструмент и на най-невинна мистификация. Съответно виковете и ръкоплясканията престанаха едва тогава, когато доктор Фъргюсън поиска мълчание с един приветлив жест. Той се упъти към креслото, приготвено за него; после, прав, с енергично устремен напред поглед, вдигна към небето показалеца на дясната си ръка, отвори уста и произнесе само една дума:

- Excelsior!

Не! Никое неочаквано предложение на господата Брайт и Кобдън, нито необикновените суми, поискани от лорд Палмерстън, за да укрепи бреговете на Англия, не бяха постигали подобен успех. Речта на сър Франсис М... бе надмината, и то твърде много. Докторът едновременно се показа като възвишен, велик, скромен и сдържан; той беше изразил положението с една дума: Excelsior!

Завладян напълно от този странен човек, старият комодор поиска да бъде поместена изцяло речта на доктор Фъргюсън в Бюлетина на Кралското географско дружество в Лондон. Какъв човек беше този доктор и на какво начинание щеше да се посвети?

Бащата на младия Фъргюсън, един храбър капитан от английската флота, беше приобщил сина си още от най-ранна възраст към приключенията и опасностите на своята професия. Това достойно дете, което сякаш не познаваше страха, прояви бързо жив дух, любопитен ум и забележителна наклонност към научния труд; освен това то се справяше сръчно с всяка работа и не изпита затруднение дори когато се опита да си послужи за първи път с вилицата - изпитание, с което децата рядко се справят.

Скоро въображението му пламна от четива за смели пътешествия и морски приключения; то следеше със страст откритията, с които бе ознаменувана първата половина на XIX век; мечтаеше за славата на Мънго Парк, на Брус, на Кайе, на Льовайан и дори, подозирам, малко за тази на Селкирк, този Робинзон Крузо, който не му се виждаше, че стои по-долу от другите. Колко много полезни часове беше прекарал с него на неговите острови Хуан Фернандес!

Често беше съгласен с вижданията на изоставения моряк; понякога поставяше под съмнение плановете и проектите му; той би действал различно, или може би би се справил по-добре, или, без съмнение, поне не по-лошо! Но за едно беше сигурен - никога не би напуснал онзи блажен остров, на който Селкирк беше се чувствал щастлив като крал без поданици... не, дори да му предстоеше да стане първи лорд на адмиралтейството.

Оставям на вас да си представите сами доколко тези влечения се развиваха в него по време на скитническата му младост, прекарана по всички краища на света. Баща му, като образован човек, се стремеше постоянно да заздравява неговия ум със сериозно изучаване на хидрография, физика и механика, леко допълнено с ботаника, медицина и астрономия.

Когато умря достойният капитан, Самуел Фъргюсън, на възраст двадесет и две годишен, беше вече обиколил света. Той постъпи в корпуса на бенгалските инженери и се отличи в много дейности; но войнишкият живот не му подхождаше; той не обичаше нито да командва, нито да се подчинява.

Подаде оставка и като се занимаваше наполовина с лов, наполовина със събиране на растения, отправи се към северната част на индийския полуостров и го премина от Калкута до Сурат. Една обикновена любителска разходка.

От Сурат ние го виждаме да минава в Австралия, където взема участие в експедицията от 1845 година на капитан Стърт, натоварен да открие това Каспийско море, за което се предполагаше, че се намира в центъра на Нова Холандия.

Самуел Фъргюсън се завърна в Англия към 1850 година и обладан повече отвсякога от демона за откритията, придружи чак до 1853 година капитан Макклур в експедицията, която заобиколи американския континент от Беринговия проток до нос Фарвел.

Въпреки усилията от всякакви естества и във всякакви климати телосложението на Фъргюсън издържаше чудесно; той се чувстваше добре насред най-големите лишения. Това беше тип на съвършен пътешественик, чийто стомах се свива и разширява свободно, чиито крака се протягат или сгъват според случайното легло, който заспива във всеки час на деня и се събужда във всеки час на нощта.

Нищо чудно тогава да открием, че нашият неуморим пътешественик обикаля от 1855-а до 1857 година целия Западен Тибет заедно с братя Шлагинтвайт, откъдето донася интересни етнографски наблюдения.

По време на тези разнообразни пътешествия Самуел Фъргюсън бе най-редовният и най-интересен кореспондент на "Дейли телеграф", този вестник за едно пени, чийто тираж се изкачи до сто и четиридесет хиляди броя на ден и едва стигаше за читателите му, които наброяваха няколко милиона.

Затова бе тъй добре познат този учен, макар че не бе член на никакъв научен институт, нито на кралските географски дружества в Лондон, Париж, Берлин, Виена или Санкт Петербург, нито на Клуба на пътешествениците, нито дори на Кралската политехника, където господстваше неговият приятел, статистикът Кокбърн.

Веднъж този учен му предложи дори да реши следната задача само за да му направи удоволствие: ако е дадено числото на милите, които е изминал докторът около света, колко повече от краката му е изминала главата му поради разликата в радиусите? Или, ако е дадено числото на милите, изминати от главата и краката на доктора, да се пресметне точният му ръст.

Но Фъргюсън стоеше винаги настрана от учените общества, защото той принадлежеше на вярата на дейните, не на бъбривците; той считаше, че използва по-добре времето си, като търси, а не като спори, като открива, а не като държи речи.

Разправят, че един англичанин отишъл един ден в Женева с намерение да види езерото. Накарали го да се качи в една от тези стари коли, в които се сяда встрани, както в омнибусите; но станало така, че нашият англичанин бил настанен да седне с гръб към езерото. Колата извършила тихо своята обиколка, без той да помисли поне веднъж да се обърне, и се завърнал в Лондон, възхитен от Женевското езеро.

Но доктор Фъргюсън се беше обърнал, неведнъж се беше обърнал по време на своите пътешествия, и то тъй добре, че бе видял много. В това, впрочем, той се подчиняваше на своята природа и ние имаме основания да вярваме, че бе малко наклонен към фатализъм, но един твърде ортодоксален фатализъм, разчитайки на себе си и дори на провидението. Той казваше, че нещо сякаш го тласка да пътува, и обикаляше света като локомотив, когото самият път насочва.

- Не аз следвам моя път - казваше той често, - а моят път ме следва.

Никой няма да се учуди тогава на хладнокръвието, с което той посрещна ръкоплясканията на Кралското дружество. Той стоеше над тези суети, защото бе лишен от гордост и славолюбие. Намираше за твърде просто предложението, което бе отправил до председателя сър Франсис М... и дори не забеляза огромния ефект, който то произведе.

След заседанието заведоха доктора в Клуба на пътешествениците в Пал Мал. Там се сервира в негова чест великолепно угощение. Размерът на поднесените ястия отговаряше на значимостта на честваната личност и есетрата, която се появи на този богат обяд, отстъпваше с не повече от три инча по дължина на самия Самуел Фъргюсън.

Пиха се много наздравици с френски вина за знаменитите пътешественици, които се бяха прославили на африканска земя. Пи се за тяхно здраве или в тяхна памет по азбучен ред, което е твърде английско: за Абади, Адамс, Адамсън, Андерсън, Арно, Байки, Барт, Батута, Белтрам, Белцони, Бик, Бимбачи, Болдуин, Бонман, Боудуич, Браун, Брисон, Брус, Брюн-Роле, Бу Дерба, Бъркхард, Бъртън, Бърчел, Верне, Весие, Вилд, Винко, Винсънт, Водеи, Галиние, Голдбери, Голтън, Гордън-Къминг, Дебоно, Декен, Денъм, Деруле, Дикинсън, Диксън, Дошар, Дънкан, Дьо Шаю, Дюверие, Дюран, Ел-Тунси, Ескайрак дьо Лотюр, Ерхард, Жофроа Сент-Илер, Имбер, Кайе, Кайо, Кастел-Болонези, Кауфман, Кембъл, Клапъртън, Кло-бей, Колоню, Кноблехер, Крапф, Кумер, Курвал, Кюни, Ла Жай, Ламбърт, Ламирал, Ланг, Джон Ландър, Ричард Ландър, Лафарк, Ливингстън, Льожан, Льомприер, Льоваян, Льофевр, Маджар, Мезан, Маккарти, Малзак, Молиен, Монтейро, Морисън, Мофат, Найманс, Овервег, Пане, Парк, Партарю, Паскал, Педи, Пеней, Петерик, Пиърс, Понсе, Пракс, Райли, Рат, Рафенел, Ребман, Ричардсън, Ричи, Роше д'Арикур, Рошер, Рунгвани, Рюпел, Соньер, Спик, Стойднер, Тибо, Тируит, Томпсън, Торнтън, Тротър, Туул, Тъки, Фогел, Уолбърг, Уорингтън, Уошингтън, Фере, Фреснел, Хаан, Халм, Харние, Хекар, Хойглин, Хорнеман, Хоутън, Чапман, и най-сетне за д-р Самуел Фъргюсън, чиeто невероятно начинание целеше да свърже постиженията на всички тези пътешественици и да завърши тази поредица от африкански открития.