- В този въпрос има скрит оптимизъм. Самото допускане, че изобщо ще има история, значи че ще има един що-годе нормален свят, в който някакви хора ще имат минимален консенсус за това какво и как ще се впише в историята. За да има история, най-напред трябва да има бъдеще.

Това, което се случва и през 2024 г., е фактът, че не спряхме да изяждаме бъдещето си. Не спряхме да изчерпваме и без това отънелите залежи на смисъл и бъдеще. Продължаващата война на Русия в Украйна и повторният избор на Тръмп са смислови, да не кажа цивилизационни, сривове. Третият срив е свързан с екокатастрофите, които водят до наводнения и пожари с невиждани размери.

На този фон България е в собствените си катастрофи и лутания, сякаш сляпа за глобалните заплахи. Безпрецедентни разпади в общото живеене, тежко счупен разговор помежду ни, ниско, да не кажем низко, политическо говорене, разпищолване в език на омразата.

- Съжалявам, че ще повторя нещо, което съм писал вече в романа си "Времеубежище", но и тази година, особено тази година, изборите за бъдеще се превърнаха в референдуми за минало. Дали най-провереният механизъм на демокрацията още продължава да работи? Как манипулацията обезсмисля самият избор? Какво става със собствената воля на отделния гражданин? Ние ли избираме, или фабриките за тролове? Не идват ли новите тик-ток диктатори? Много тревожни въпроси, по които трябва да си говорим.

- Едно от малкото хубави неща в България в последната година се случва в областта на литературата. Българската съвременна литература открива нови географии. Има нарастващ интерес от издателства по света за превод на български писатели.

Надявам се тази тенденция да се задържи, защото успехът на всяка българска книга навън води до още по-голям интерес и отваря пътя на други книги.

За света, дано не се лъжа, но усещам началото на един процес на осъзнаване и събуждане на съпротивителните сили на обществата срещу кризите, които сами си причинихме. Искрено се надявам тези процеси да продължат и през следващата година.

- Остър дефицит на смисъл, на човечност и обикновен разум. Самопричинен дефицит.

- Горното.

- Най-доброто, което видях, бяха светнали лица на хора, чакащи на опашки за книги. Видях млади хора, умни и мислещи, които още не са ни напуснали.

- Не виждам нови или различни от миналата година.

- Разпади. Разпади на различни нива. Разпади между отделни общности, разпади вътре в обществата. Разпади на държави. Разпади на очевидното довчера. Разпади между думите и нещата. Сриване на човешкото.

От физиката знаем, че всеки процес на разпад отделя енергия. Тези разпади отделят непомерна и гибелна самота, заслепение и омраза.