Конституционният съд: Парламентът недопустимо търси индулгенция за бездействието си да избере членове на ВСС

Конституционният съд: Парламентът недопустимо търси индулгенция за бездействието си да избере членове на ВСС

Конституционният съд: Парламентът недопустимо търси индулгенция за бездействието си да избере членове на ВСС
След като вчера Конституционният съд (КС) отклони исканията на ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" да тълкува правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС) и дали като е с изтекъл мандат той може да продължава да изпълнява в пълен обем правомощията си, включително да избира т.нар. трима големи в системата - главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища, днес от институцията излязоха с мотивите за решението си, съобщава "Лекс".
На един от въпросите конституционните съдии се разделиха на шестима за недопускане на питането и петима за произнасяне по него. Съдът е в непълен състав, тъй като парламентът не е избрал един от членовете му.
"Когато мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет е изтекъл, същият продължава ли да изпълнява конституционните си правомощия в пълнота?" е въпросът, който доведе съдиите почти до паритет.
Павлина Панова, Надежда Джелепова, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова и Галина Тонева приеха, че не следва да се отговаря на въпроса за правомощията на ВСС, чийто членове са с изтекъл мандат, тъй като с него Народното събрание недопустимо търси индулгенция за бездействието си да избере членове на съвета. Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети застъпиха позицията, че КС следва да поеме отговорност за преодоляване на настоящата нетърпима ситуация, в която членовете на ВСС удължиха мандата си с повече от две години и системата "изпитва същественото негативно въздействие на безмандатността".
Панова, Джелепова, Янкулова, Белазелков, Атанасова и Тонева започват мотивите си с това, че създателите на Конституцията, вярвайки че Народното събрание ще изпълнява задълженията си, не са уредили последиците от ситуация, като тази, в която изпадна съдебната власт през последните години - със съдебен съвет и инспекторат с изтекли от години мандати. И изтъкват, че други конституции предвиждат механизми за преодоляване и предотвратяване на подобни ситуации.
"При тази конституционна уредба и продължаващото във времето неизпълнение на конститутивното правомощие на Народното събрание Конституционният съд не може да замести конституционния законодател и да създаде конституционен механизъм, чрез които да гарантира върховенството на Конституцията при осъществяване на конституционно установените конститутивни правомощия на Народното събрание", пишат шестимата.
И допълват, че КС може единствено чрез тълкуване да даде приоритетна защита на една от двете висши ценности - мандатността и непрекъснатостта, за да бъде гарантирано осъществяването на дейността на уредените в Конституцията държавни органи, което стана с решение от 2022 г.
"Органът, чрез който суверенът осъществява своята власт, не може да търси индулгенция от Конституционния съд, а трябва да изпълни безусловно конституционно установеното по волята на суверена задължение, защото това е неговото предназначение - да служи на волята на народа", заявяват Панова, Джелепова, Янкулова, Белазелков, Атанасова и Тонева.
Те сочат, че по въпроса, който сега поставят от ГЕРБ, КС на практика е взел отношение миналата година, когато отклони питането на бившия вече главен прокурор Иван Гешев след отстраняването му от поста от същия този ВСС. Подчертават, че какво ще предприеме парламентът, за да разреши проблема с изтеклия мандат на ВСС, е въпрос единствено в неговата компетентност. Така достигат до извода, че питането е недопустимо.
Мотивите на петимата за допускане на въпроса Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети застъпват друго мнение. Те посочват, че за да пристъпи КС към тълкуване на Конституцията, трябва да е налице неяснота или двусмислие на нейна разпоредба или конструкция, да има правен интерес от тълкуването, да има ясно посочен конституционноправен проблем и чрез исканото тълкуване да се постига конституционно значима цел.
"В конкретния случай съществува проблем с изпълнението на конституционно възложените задължения на националния представителен орган. Този проблем е породен от продължаващото бездействие на Народното събрание да упражни правомощието си за избор на членове на ВСС, което е пряко свързано с принципите на разделение на властите и на независимост на съдебната власт (включително защото по този начин се препятства изборът от органите на съдебната власт на членове на ВСС)", заявяват петимата конституционни съдии.
И посочват, че същественият въпрос е дали, когато за дълъг период след изтичане на мандата на изборните членове на ВСС това бездействие продължава, той може да упражнява своите правомощия по същия начин и в същия обем, както го прави, когато отговаря на всички предвидени от Конституцията изисквания за формирането на неговия състав.
"Убедено поддържаме, че произнасянето по допустимостта на искането следва да отразява разбирането ни за отговорността на самия Конституционен съд за преодоляване на едно трайно установило се фактическо състояние, което разкрива сериозно напрежение с основополагащите за конституционния ред принципи, закрепени с Основния закон", отговарят те.
Нещо повече - категорични са, че по въпроса за правомощията на ВСС, чийто членове са с изтекъл мандат, досега няма произнасяне на КС. "Системата от държавни органи изпитва същественото негативно въздействие на безмандатността", заявяват те.
Според тях в такава ситуация именно КС е този, който може и е длъжен да направи необходимото, за да я определи като конституционно нетърпима, и така да допринесе за възстановяване на мандатността като "защитен механизъм на демокрацията".