2024: "Новото начало" действа като пирамида и държавата му осигурява ресурсите

2024: "Новото начало" действа като пирамида и държавата му осигурява ресурсите

Това се нарича постдемокрация и през следващата година тя ще се задълбочава. Последното стъпало би било влизането на "Новото начало" в управлението и тотално превземане на държавата.
Това се нарича постдемокрация и през следващата година тя ще се задълбочава. Последното стъпало би било влизането на "Новото начало" в управлението и тотално превземане на държавата.
"Дневник" се обръща по традиция в края на всяка година към наблюдатели - философи, политолози, социолози, писатели, икономисти - да оценят изминалата година и да направят прогнози за новата. Отива си 2024 - годината, в която в над 40 държави избирателите отидоха до урните, в България това се случи два пъти. Какъв свят начерта изборът им? Публикувахме анализа на Боряна Димитрова, проф. Амелия Личева, Георги Господинов, Евгений Дайнов, Евгений Кънев, Вержиния Велчева, Геновева Петрова, доц. Иво Инджов и Калоян Велчев. Днес четете отговорите на професора по политически науки Анна Кръстева.
Какво ще остане в историята (българската и световната) от 2024 г.?
- Мега победата на Доналд Тръмп и безпрецедентната коалиция на най-силния политик и най-богатия бизнесмен. Европа ще остане в политическата история с преструктурирания и ново съотношение на силите. Моторите на ЕС - Германия и Франция - се превърнаха в мощни генератори на кризи и нестабилност, историческият шампион на нестабилност Италия обратното - се утвърждава в полюс на стабилност. Джорджа Мелони, влязла малко случайно в голямата политика поради специфична конфигурация на италианската политическа сцена, за смайващо кратко време вдъхнови The Times да я прозведе в новата self-made кралица на Европа.
България отбеляза още една безлична година на политическо безвремие и управленско безхаберие.
Политическото време започна да пулсира парадоксално и България се включи в тази игра на рекорди на сгъстяване & разтягане на времето: животът на последните пет френски правителства се скъсява в зашеметяваща прогресия - 3 години, 2 години, една година, 6 месеца, 3 месеца. Ако тази впечатляваща низходяща тенденция продължи, следващото френско правителство може да трае толкова, колкото време бе необходимо на българските депутати да изберат председател на парламента.
Годината беше белязана от избори по целия свят. Какво, обобщено погледнато, избра светът? Рисковете от този избор?
- Двата най-значими избора бяха в САЩ и Обединеното кралство. Най-интересното е, че те очертават противоположни тенденции. Тръмп ще изведе на нова висота своята консервативна визия, британският премиер Киър Стармър разгроми консерваторите в собствената си страна и откри нова лейбъристка епоха. Забележително лидерство е общото и за двата случая. Стармър поема Лейбъристката партия в най-ниското й дъно и само за броени години я издига до исторически електорален връх.
Повече избори не означават непременно повече демокрация. Нашият безкраен изборен маратон не успява да произведе нито държавнически пробиви, нито дори управленска нормалност.
Румънският казус на орехавяване на връзката избори - демокрация при президентските избори е интересен в друго отношение: колкото по-непрозрачен и неизвестен е политикът, толкова повече се увеличават шансовете му за успех, защото все повече избиратели търсят именно някой, който да не е от "познатите."
В този парадоксален нов обрат липсата на ясен идеологически профил, на политически и управленски опит, на изборност и отчетност се превръща в ключ към победата.
Без ясен профил и ангажимент, бъдещето на кандидата може да е обещаващо, но на държавата е минирано с рискове - и очевидни, и непредсказуеми. Грузия ни впечатлява как бъдещето и миналото рязко и радикално могат да си сменят местата и страната ускорено да се отправи към съветското минало.
Има ли позитивни процеси, които бихте отбелязали за 2024 г. в България? Кои ще влияят и през следващата година?
- Политическият елит не успява да сведе гражданството до своята собствена нищета. Три примера за илюстрация от социално-икономическата, медийната и културната сфера.
Гражданството ни е резистентно и не тръгва по лесното нанадолнище да преведе перманентната политическа криза в множествена криза. Напротив, икономиката, без да й е леко, устоява, бедността, макар и бавно, намалява.
Развива се и укрепва нова, гражданска, по-независима и критична журналистика. Ако множество медии транслират посланията на статуквото и корпулентната политика, граждански журналистически гласове набират сила и резонират в общности от мислещи, критични и автономни хора. Влогърът Любомир Жечев е един от тези гласове и документалният му филм за понци схемата "Исторически парк" е най-гледаният филм у нас след "Гунди".
Актриса, която чете поезия, споделя изненадата си колко много са българите, увлечени от тази среща на две изкуства, както и че някои зрители слушат със затворени очи. Отвъд статистиката, възприемам последното като метафора - когато затвориш очи за политиката, може да виждаш родината като хубаво пространство на споделеност, креативност, красота, където творци и ангажирани граждани създават и поддържат активни общности.
Известният афоризъм твърди, че всеки народ има политиците, които заслужава. Не, българските граждани не заслужават своите политици и българските политици не са на висотата на българските граждани.
През 2024 г. политиците не успяват да преодолеят политическата криза, която сами са създали, докато бизнесът, гражданите, творците не позволяват тя да се превърне в тотална криза.
След седмите предсрочни избори в България каква диагноза бихте дали за състоянието на политиката?
- "Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има", ни разказва Йордан Радичков в"Суматоха".
Най-неясна е капата ДПС. Тя е най-неясна на институциите - съд, Народно събрание, ЦИК, която я приписват по критерии, достойни за много голяма суматоха. А борбата за капата ДПС е жестока. Колкото по-малко са заслугите за найното създаване, толкова по-агресивна е атаката за придобиването й.
Като че ли най-ясна е капата ГЕРБ - тя твърдо стои на главата на лидера. Това, което е по-малко разбиремо за публиката е какво е мястото на партньорите в тангото на Бойко Борисов - две стъпки напред с ДП и една назад с "Демократична България" (ДБ) или обратното.
Корнелия Нинова и Мая Манолова си размениха местата - втората се прибра под капата БСП+, първата си готви нова капа, което не призвежда никакви, дори и минимални алтернативи в т.нар. ляво.
Колко субекта има под капата "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) е поредната интрига, върху която се чуди родният избирател.
Това чудене е повече от любопитно. Двугласието не е ново изобретение на родната политическа сцена. То системно се практикува от Бойко Борисов, който ни облъчва не с два, а с множество гласове, позиции - контра позиции - контра контра позиции.... Когато обаче два гласа зазвучаха не от един лидер, а от няколко лидера, това се оказа по-голяма политическа интрига.
Какво се видя в "огледалото" на парламентарните избори тази година?
- Траен и голям интерес на избирателите към нови партии. На юнските избори "невидяната" от социолози партия "Величие" влезе в парламента, през октомври избирателите вкараха МЕЧ, опитаха се да дадат втори шанс и на "Величие", но машина от изборни злоупотреби и манипулации, съюз на големите партии срещу малките за момента пречат и тя да е в 51-то НС.
Вече изглеждащите като ветерани партии също според политологичната наука са нови - "Има такъв народ" (ИТН) е създадена едва преди 4 години (2020), "Продължаваме промяната" - през 2021 г., "Възраждане" отбелязва първото си десетилетие.
Новите партии преначертават политическата сцена по няколко начина. Дават знак на големите, че няма да станат истински големи и независими от малките. Категорично и ясно показват неудовлетвореността на изирателите от статуквото и желанието за промяна. Илюстрират колко значително е множеството граждани, привлечени от антиситемен вот - ярка диагноза за непредставителността на системните партии.
Ако попитаме огледалцето какво вижда в поредните избори, то ще отговори еднозначно - ново начало и ново завоевание на новия едноличен лидер. Пеевски играе тройна игра:
"По-католик от папата" е първата игра - литургията за евроатлантизма трябва да пакетира радикалното различие между налагащите санкции за корупция САЩ и Обединеното кралство и санционирания Пеевски и така да го направи невидимо, за да изглежда, че са от един отбор.
Втората игра е да елиминира конкуренцията на полето на евроатлантизма. Кого Пеевски обявява за най-върли противници? ПП-ДБ, с които би трябвало да са в един геополитически отбор. Няма граници и политическо приличие в това противопоставяне - Пеевски ги нарича диви зверове.
Третата е да влезе в обувките на Бойко Борисов. Борисов отдавна се е спазарил с Брюксел - аз няма да играя Орбан, вие няма много да се взирате в корупцията и прихванатата държава.
Ето този висш европилотаж се опитва да усвои и Пеевски. По празниците загуби първата игра. Това стана по логиката на "българската ескимоска идентичност". Какво общо има ДП и родната версия на ескимоската идентичност? При преброявания у нас има няколко граждани, които се определят като ескимоси. В едно демократично общество гражданите имат право да се самоопределят както искат. Другите също имат правото да възприемат тази идентичност на сериозно или не. Европейските либерали отказаха да са в един отбор с Пеевски. Това ще облекчи втората му игра, но силно ще затрудни третата.
Кое е най-доброто и най-лошото, което се случи в България през годината?
- Най-доброто се резюмира с една дума и тя е Шенген. Шенген е една от малкото политики, която се харесва и от граждани, и от елити. Тя е една от най-демократичните европейски политики, възникнала отдолу като експеримент на отворени граници между пет държави и към които впоследствие се присъединяват както почти всички членки на ЕС, така и държави извън него. Едно от достойнствата на ЕС, което европейските граждани - и ние сред тях - най-високо ценят, е свободното движение.
Лошото е, че паднахме на предпоследното стъпало на низходящия преход към постдемокрация. Корпулентни политици показаха, че приватизацията на политиката превзема територия след територия - преди години беше ограбена банка, през тази година беше превзета партия.
Военната терминология е съвсем адекватна - хората по съответните региони споделят - шепнешком - за натиск, рекет, уволнения, връщане на мутренските времена. "Новото начало" не е първият бизнес партиен проект у нас, но е най-яркият до момента. То действа като пирамида - първоначално включилите се се радват на бързи, големи и увеличаващи се печалби. В политиката те са и материални, и политически - постове на всички нива и във всички власти, и символни - престиж от новия партиен елит. За да работи пирамидата, тя има нужда от увеличаващи се ресурси. И в момента държавата ги осигурява - правителството на Главчев "награди" общините, гласували за Пеевски - по-нагледен урок за бъдещите избори не можем да си представим. Представяте ли си как ще агитират кметовете, които не подкрепят "Новото начало" - няма да имаме път, улици, ремонти, но ще бъдем горди....
А колко проста ще бъде агитацията на подкрепящите - парите ще продължават още по-мощно да текат към нашата община. Щом държавата е толкова благосклонна, когато "Новото начало" не е официално във властта, хората по места си я представят като целогодишен Дядо Коледа, когато "Новото начало" влезе в управлението.
Затова и ДП толкова бърза за нови избори, за да капитализира електорално правителствената щедрост. Проектът му ще съществува, докато партиите и институциите позволяват държавни средства да бъдат използвани за частни, олигархични интереси.
Това се нарича постдемокрация и през следващата година тя ще се задълбочава. Последното стъпало би било влизането на "Новото начало" в управлението и тотално превземане на държавата.
Как отговарят гражданите и бизнеса на неимоверното превземане на държавата? С тотално недоверие. 1% от бизнеса вярва на съдебната система и 0% - на Народното събрание, показа изследване на стопанската камара. Заслуженото недоверие към корумпирани и импотентни политици беше незаслужено пренесено върху експерти и институции със значим риск за здраве, зарази, епидемии, стабилност на държавата.
Липсата на доверие разяжда институциите и обществото.
Има ли български политици/лидери, които се отличиха през годината?
- Лидерството е визия и политическа отговорност, способност да дефинираш проект и да вдъхновиш множества за постигането му, да осъществяваш влияние и да катализираш промяна. Истинското лидерство е мост към бъдещето. Не виждам такива лидери у нас.
Коя е думата на 2024 година според Вас? Защо?
- Суматоха (без Радичковата поетичност). Голямо суетене, ажиотаж, стари играчи с нови заявки, но със стари послания, агресивни играчи, връщащи ни към времена, които мислехме за окончателно забравени - нищо истински свежо, позитивно, значимо. Празно политическо време. Време, което няма да стане времеубежище (по Г. Господинов).