- Мега победата на Доналд Тръмп и безпрецедентната коалиция на най-силния политик и най-богатия бизнесмен. Европа ще остане в политическата история с преструктурирания и ново съотношение на силите. Моторите на ЕС - Германия и Франция - се превърнаха в мощни генератори на кризи и нестабилност, историческият шампион на нестабилност Италия обратното - се утвърждава в полюс на стабилност. Джорджа Мелони, влязла малко случайно в голямата политика поради специфична конфигурация на италианската политическа сцена, за смайващо кратко време вдъхнови The Times да я прозведе в новата self-made кралица на Европа.

Политическото време започна да пулсира парадоксално и България се включи в тази игра на рекорди на сгъстяване & разтягане на времето: животът на последните пет френски правителства се скъсява в зашеметяваща прогресия - 3 години, 2 години, една година, 6 месеца, 3 месеца. Ако тази впечатляваща низходяща тенденция продължи, следващото френско правителство може да трае толкова, колкото време бе необходимо на българските депутати да изберат председател на парламента.

- Двата най-значими избора бяха в САЩ и Обединеното кралство. Най-интересното е, че те очертават противоположни тенденции. Тръмп ще изведе на нова висота своята консервативна визия, британският премиер Киър Стармър разгроми консерваторите в собствената си страна и откри нова лейбъристка епоха. Забележително лидерство е общото и за двата случая. Стармър поема Лейбъристката партия в най-ниското й дъно и само за броени години я издига до исторически електорален връх.

Румънският казус на орехавяване на връзката избори - демокрация при президентските избори е интересен в друго отношение: колкото по-непрозрачен и неизвестен е политикът, толкова повече се увеличават шансовете му за успех, защото все повече избиратели търсят именно някой, който да не е от "познатите."

Без ясен профил и ангажимент, бъдещето на кандидата може да е обещаващо, но на държавата е минирано с рискове - и очевидни, и непредсказуеми. Грузия ни впечатлява как бъдещето и миналото рязко и радикално могат да си сменят местата и страната ускорено да се отправи към съветското минало.

- Политическият елит не успява да сведе гражданството до своята собствена нищета. Три примера за илюстрация от социално-икономическата, медийната и културната сфера.

Гражданството ни е резистентно и не тръгва по лесното нанадолнище да преведе перманентната политическа криза в множествена криза. Напротив, икономиката, без да й е леко, устоява, бедността, макар и бавно, намалява.

Развива се и укрепва нова, гражданска, по-независима и критична журналистика. Ако множество медии транслират посланията на статуквото и корпулентната политика, граждански журналистически гласове набират сила и резонират в общности от мислещи, критични и автономни хора. Влогърът Любомир Жечев е един от тези гласове и документалният му филм за понци схемата "Исторически парк" е най-гледаният филм у нас след "Гунди".

Актриса, която чете поезия, споделя изненадата си колко много са българите, увлечени от тази среща на две изкуства, както и че някои зрители слушат със затворени очи. Отвъд статистиката, възприемам последното като метафора - когато затвориш очи за политиката, може да виждаш родината като хубаво пространство на споделеност, креативност, красота, където творци и ангажирани граждани създават и поддържат активни общности.

Известният афоризъм твърди, че всеки народ има политиците, които заслужава. Не, българските граждани не заслужават своите политици и българските политици не са на висотата на българските граждани.

- "Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има", ни разказва Йордан Радичков в"Суматоха".

Най-неясна е капата ДПС. Тя е най-неясна на институциите - съд, Народно събрание, ЦИК, която я приписват по критерии, достойни за много голяма суматоха. А борбата за капата ДПС е жестока. Колкото по-малко са заслугите за найното създаване, толкова по-агресивна е атаката за придобиването й.

Корнелия Нинова и Мая Манолова си размениха местата - втората се прибра под капата БСП+, първата си готви нова капа, което не призвежда никакви, дори и минимални алтернативи в т.нар. ляво.

Колко субекта има под капата "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) е поредната интрига, върху която се чуди родният избирател.

Това чудене е повече от любопитно. Двугласието не е ново изобретение на родната политическа сцена. То системно се практикува от Бойко Борисов, който ни облъчва не с два, а с множество гласове, позиции - контра позиции - контра контра позиции.... Когато обаче два гласа зазвучаха не от един лидер, а от няколко лидера, това се оказа по-голяма политическа интрига.

- Траен и голям интерес на избирателите към нови партии. На юнските избори "невидяната" от социолози партия "Величие" влезе в парламента, през октомври избирателите вкараха МЕЧ, опитаха се да дадат втори шанс и на "Величие", но машина от изборни злоупотреби и манипулации, съюз на големите партии срещу малките за момента пречат и тя да е в 51-то НС.

Вече изглеждащите като ветерани партии също според политологичната наука са нови - "Има такъв народ" (ИТН) е създадена едва преди 4 години (2020), "Продължаваме промяната" - през 2021 г., "Възраждане" отбелязва първото си десетилетие.

Новите партии преначертават политическата сцена по няколко начина. Дават знак на големите, че няма да станат истински големи и независими от малките. Категорично и ясно показват неудовлетвореността на изирателите от статуквото и желанието за промяна. Илюстрират колко значително е множеството граждани, привлечени от антиситемен вот - ярка диагноза за непредставителността на системните партии.

Ако попитаме огледалцето какво вижда в поредните избори, то ще отговори еднозначно - ново начало и ново завоевание на новия едноличен лидер. Пеевски играе тройна игра:

Втората игра е да елиминира конкуренцията на полето на евроатлантизма. Кого Пеевски обявява за най-върли противници? ПП-ДБ, с които би трябвало да са в един геополитически отбор. Няма граници и политическо приличие в това противопоставяне - Пеевски ги нарича диви зверове.

Ето този висш европилотаж се опитва да усвои и Пеевски. По празниците загуби първата игра. Това стана по логиката на "българската ескимоска идентичност". Какво общо има ДП и родната версия на ескимоската идентичност? При преброявания у нас има няколко граждани, които се определят като ескимоси. В едно демократично общество гражданите имат право да се самоопределят както искат. Другите също имат правото да възприемат тази идентичност на сериозно или не. Европейските либерали отказаха да са в един отбор с Пеевски. Това ще облекчи втората му игра, но силно ще затрудни третата.

- Най-доброто се резюмира с една дума и тя е Шенген. Шенген е една от малкото политики, която се харесва и от граждани, и от елити. Тя е една от най-демократичните европейски политики, възникнала отдолу като експеримент на отворени граници между пет държави и към които впоследствие се присъединяват както почти всички членки на ЕС, така и държави извън него. Едно от достойнствата на ЕС, което европейските граждани - и ние сред тях - най-високо ценят, е свободното движение.

Военната терминология е съвсем адекватна - хората по съответните региони споделят - шепнешком - за натиск, рекет, уволнения, връщане на мутренските времена. "Новото начало" не е първият бизнес партиен проект у нас, но е най-яркият до момента. То действа като пирамида - първоначално включилите се се радват на бързи, големи и увеличаващи се печалби. В политиката те са и материални, и политически - постове на всички нива и във всички власти, и символни - престиж от новия партиен елит. За да работи пирамидата, тя има нужда от увеличаващи се ресурси. И в момента държавата ги осигурява - правителството на Главчев "награди" общините, гласували за Пеевски - по-нагледен урок за бъдещите избори не можем да си представим. Представяте ли си как ще агитират кметовете, които не подкрепят "Новото начало" - няма да имаме път, улици, ремонти, но ще бъдем горди....

А колко проста ще бъде агитацията на подкрепящите - парите ще продължават още по-мощно да текат към нашата община. Щом държавата е толкова благосклонна, когато "Новото начало" не е официално във властта, хората по места си я представят като целогодишен Дядо Коледа, когато "Новото начало" влезе в управлението.

Затова и ДП толкова бърза за нови избори, за да капитализира електорално правителствената щедрост. Проектът му ще съществува, докато партиите и институциите позволяват държавни средства да бъдат използвани за частни, олигархични интереси.

Как отговарят гражданите и бизнеса на неимоверното превземане на държавата? С тотално недоверие. 1% от бизнеса вярва на съдебната система и 0% - на Народното събрание, показа изследване на стопанската камара. Заслуженото недоверие към корумпирани и импотентни политици беше незаслужено пренесено върху експерти и институции със значим риск за здраве, зарази, епидемии, стабилност на държавата.

Липсата на доверие разяжда институциите и обществото.

- Лидерството е визия и политическа отговорност, способност да дефинираш проект и да вдъхновиш множества за постигането му, да осъществяваш влияние и да катализираш промяна. Истинското лидерство е мост към бъдещето. Не виждам такива лидери у нас.

- Суматоха (без Радичковата поетичност). Голямо суетене, ажиотаж, стари играчи с нови заявки, но със стари послания, агресивни играчи, връщащи ни към времена, които мислехме за окончателно забравени - нищо истински свежо, позитивно, значимо. Празно политическо време. Време, което няма да стане времеубежище (по Г. Господинов).