Посланикът на Русия в София посочи кои български партии са смятани в Москва за "проводници на здравия смисъл". Според Елеонора Митрофанова те били готови да работят с Русия "независимо от брюкселския курс на управляващото мнозинство". Също днес московското прокремълско издание "Известия" публикува интервю с евродепутата Петър Волгин, в което той казва как трябва да завърши войната на Владимир Путин срещу Украйна.

Митрофанова говори в интервю за ТАСС, което руската държавна агенция публикува навръх Коледа. В Русия този голям християнски празник се отбелязва на 7 януари и днес е обикновен работен ден.

Този цитат е изведен от ТАСС и като заглавие на интервюто.

В дипломатическия протокол подобно изказване се смята най-малкото за непрофесионално, тъй като обявява като фаворити конкретни политически участници в управлението на страната и всява по този начин разделение в политиката и обществото. По принцип мисията на посланика е да работи, както и публично да го заявява, с всички фактори - от правителството до най-обикновените хора - за добрите отношения със страната домакин. Граничното и правено в много редки случаи изразяване на позиция е фраза от типа на "...но има партии и лидери, с които не споделяме общи ценности и цели".

Митрофанова говори пред ТАСС за съдържателни контакти с отделни политици, неправителствени организации и граждани.

С тях тя се надява догодина да отбележи "достойно тук 80-годишнината от победата във Великата Отечествена война". Така в съвременна Русия наричат единствено частта от Втората световна война, в която воюва СССР - от 22 юни 1941 г. до 9 май 1945 г. Фактическото начало на войната с нападението на нацистка Германия на 1 септември 1939 г. срещу Полша (последвано броени седмици след това от нападение на Червената армия от изток за предварително и тайно договорена подялба на страната), както и войната в Азия до 2 септември 1945 г. се наричат по различен начин в руската историография.

Любопитно е, че Митрофанова говори за "със сигурност много тържествено" отбелязване на годишнината, но допълва по повод 9 май 2025 г., че "вероятно много да зависи от развитието на ситуацията на фронта на специалната военна операция" и "действията за по-нататъшно разрешаване на конфликта".

Тя подробно разказва за съдбата на "паметниците от общата история на двете страни", но за официалните контакти между България и Русия през 2024 г. се ограничава единствено до това, че такива е нямало, включително на ниво бизнес.

Петър Волгин, който на изборите на 9 юни стана депутат в Европейския парламент с листата на "Възраждане", каза за "Известия", че "най-логичният завършек на конфликта (бел. ред. - руската агресия срещу Украйна) би бил, ако териториите, където живее рускоезичното население, бъдат прехвърлени на Русия, а Украйна не се присъедини към НАТО за дълъг период от време".

Волгин повтаря в разговора известната теза на Кремъл, че България "в момента няма самостоятелно правителство. Управляват ни хора, които нямат собствена воля. Те просто изпълняват заповеди отвън. Така че техните западни ръководители няма да им позволят да действат самостоятелно".

Евродепутатут допълва, че за победа на Украйна настоявали само най-върлите русофоби, посочва "добре, че има и нормални хора като Виктор Орбан, които казват, че преговорите нямат алтернатива" и че "след победата на Тръмп в Съединените щати всичко започна да се променя".

В средата на месеца "Известия" попита руското външно министерство може ли Унгария и Словакия да отпаднат от списъка от 5 март 2022 г. с държави, "извършващи неприятелски действия срещу Руската федерация, руски юридически и физически лица". Отговорът е, че "няма достатъчно основания за преразглеждане на текущия им статут". Причината е, че членуват в ЕС и НАТО, поради което "са принудени да спазват блокова дисциплина, включително и антируските мерки и въведени ограничения.

През септември 2024 г. руското правителство публикува друг списък с държави, "които прилагат политики, налагащи разрушителни неолиберални идеологически нагласи, които противоречат на традиционните руски духовни и морални ценности". Той включва 47 държави, но Унгария и Словакия не бяха включени.