В модерните времена, в които съвременният човек е все повече консуматор на бъдеще и все по-малко обитател на бавното време, което му позволява да осмисля случващото се, коледните и новогодишните празници остават едни от малкото поводи за равносметка - лична, семейна, обществена. Превалът между две години е мост напред, но и назад. Прозорец, в който човек неминуемо отсява значимото от маловажното, дълготрайното от злободневно-суетливото, моралните ориентири от конюнктурните капризи.

Вече четвърт век в края на всяка календарна година "Алфа Рисърч"* насочва компаса на обществените нагласи към равносметката и очакванията - в опит да разберем как и в каква посока се променя обществото ни, какви са вътрешните ни ресурси, научените и ненаучените уроци, с които влизаме в следващата година.

Оценките на българите за изминалата година в личен план вече трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. 22% от анкетираните заявяват, че годината е била по-добра за тях и семействата им, срещу 24% - по-лоша. Мнозинството, 54%, не намират промяна с предишната. Въпреки всички превратности на изминалите 12 месеца тези оценки са с минимална разлика (не повече от 2 до 3 процентни пункта) с дадените в края на 2023 г.

В по-общ план след десетилетия на песимизъм от 2018 г. насам (с изключение на ковидната 2020) устойчиво се стабилизира възприятието за нормализиране на живота в личен план.

Едва 7% (с още 3 пункта по-малко от миналата година) смятат, че България се е променила за добро. Неутралните оценки се запазват около една трета, но до 58.5% нарастват разочарованите (или отчаяните), че страната е на прав път. Ако сравним с личните оценки - над два пъти и половина повече са обезверените в способността на националния елит да строи съвременна България.

На фона на продължаващата война в Украйна и Близкия изток, на покачващо се напрежение в редица райони на света и новите политически реалности в ключови държави най-песимистични и влошаващи се са оценките за изтеклата година в глобален план. Едва 4.8% смятат, че тя е била по-добра от предишната, а три четвърти (74%) са на мнение, че ситуацията в света става все по-критична, несигурна и взривоопасна.

Големият въпрос, който тези данни поставят, е възможно ли е човек да вижда личното си битие, възможности и хоризонти като относително позитивни, когато оценява както националната, така и глобалната среда, в която живее, като все по-рискови и застрашителни?

Поне три взаимно допълващи се хипотези за обяснението на този парадокс или житейска философия могат да бъдат изведени от анализа на отделните социални групи.

Докато обаче тези рискове са все още само в икономическите анализи, но не и в непосредственото ежедневие на хората, те ще оценяват себе си като по-далновидни и благоразумни от управляващите.

С тези взаимно преплитащи се философии влизат в 2025 г. мнозинството от българите.

Регистрираните нагласи намират своето отражение и в очакванията за следващата година. Въпреки почти задължителното за сънародниците ни прогонване на мрачните мисли в навечерието на празниците песимизмът както за страната, така и за света владее обществените настроения.

Едва 26% се надяват, че тенденцията от последните години ще се обърне и светът може да се надява на позитивни промени.

В сравнение със случващото се в геополитически план България стои няколко стъпала по-нагоре. 40% смятат, че кризите ще се задълбочат, 28% виждат светлина в края на тунела и очакват просперитет и повече възможности през 2025 г. На този фон, също както и при оценките за изминаващата година, в личен план очакванията за следващата рязко контрастират. Едва 16% са песимисти срещу цели 43% оптимисти. Дали става дума само за коледни благи надежди, или за енергия да се работи упорито и да се отвоюват очакванията за по-добро бъдеще, ще проличи в следващите месеци.

Открехването обаче на завесата каква 2025 г. искат да видят хората много ясно показва посоката и на опасенията, и на стремежите. На въпрос каква според тях ще е думата на 2025 г. се очертават три фокуса:

Такива са щрихите към портрета на българите в края на 2024 г. А каква 2025 година и каква България ще запомнят следващите поколения, несъмнено зависи не от това какво си пожелаваме, а от това за какво сме готови да работим, упорстваме и да довеждаме до успешен край.

** Заглавието е на "Дневник". Оригиналното е "2024 и 2025: равносметка и очаквания, парадокси или житейски философии".