- Ще запомня тазгодишното издание с извънредното любопитство и очакване, което демонстрираха хората към програмата на фестивала. Както и с радостта и сякаш гордостта им, че успяхме у нас, на собствен терен, да посрещнем едни от най-актуалните, интересни и значими имена в европейската и българската литература.

- Като брой посетители, съвсем очаквано, Мирча Картареску и Георги Господинов бяха тазгодишните рекордьори. Радвам се, че личният контакт с автори като Иля Леонард Пфайфер и Ане Ейкхаут допълни до дължимото интереса към тях, и всички присъствали знаят какво имам предвид.

Вълнуващо откритие беше личността на Жоао Луиш Барето Гимарайш - поет, преподавател и действащ лекар с разностранни интереси, изключително обаяние и невероятна интелектуална енергия.

Срещата с Владимир Зарев затвърди убеждението, че неговите читатели се нуждаят от мъдрите и човешки разсъждения по тревогите на днешния ден от страна на един доказан, авторитетен и обичан разказвач.

- Имам изострена чувствителност към фалшивите комплименти и това ми вдъхва увереност да твърдя, че високата оценка, която нашите гости поставиха на събитията от фестивала, не беше куртоазна. Но всъщност фактите го потвърдиха:

Останах впечатлена, когато няколко от големите писатели коментираха именно многото продадени книги по време на събитията, както и опашките за автографи.

Но отвъд това, всички те проведоха много смислени срещи със своята публика, интригуващи разговори с модераторите, намериха за оригинален и работещ изобщо целия формат на фестивала. Част от авторите поискаха допълнителен ден, за да разгледат София, други пристигнаха със съпругите си, за да обиколят заедно.

Французойката Аниес Дезарт определи посещението си като един от най-успешните й гастроли в чужбина.

Мисля, че в лицето на нашите участници спечелихме нови приятели на България. Една от основните мисии на фестивала е именно културната дипломация в полза на нашата страна и твърдя, че успешно я защитихме.

- 1. "Гранд хотел Европа" от Иля Леонард Пфайфер;

2. "Теодорос" от Мирча Картареску;

3. "Мери" от Ане Ейкхаут

4. "Вечният годеник" от Аниес Дезарт;

5. Всички останали, които фестивалът представи.

- Чуха се важни според мен послания. Че европейската културна принадлежност със своята идентификационна мощност е спасителен и приобщаващ "енергиен" източник. Че и писатели, и читатели печелят от стремежа си да вникнат в общочовешкото. Че някои разделения, като например това на "мъжко" и "женско" в писането, са сякаш надценени...

- Младата публика може да бъде привлечена по един-единствен начин - чрез убеждението, че прекараното на фестивала време е добра инвестиция. Познавам добре публиката, която е на приблизително студентска възраст, и уважавам нейния прагматизъм, защото го споделям. Времето ни днес е малко и скъпо.

Също толкова вярно е и друго: за да се убедят, че си струва, всички трябва все пак да попаднат на мястото поне веднъж. И тук идва ролята на семейството, на медиите, на ценностите в обществото. На политиките. И на екипа ни. С радост забелязах положителни тенденции в младежкото присъствие тази година.

- Програмата на фестивала държи на присъствието на влиятелни хуманитаристи: Жизел Сапиро, Франко Морети, Ласло Фьолдени, Тим Паркс. Разговорите с тях бяха едни от най-посетените. Не съм изненадана - водещите интелектуалци се отличават и с това, че имат ярка позиция по широк набор от актуалните въпроси, които вълнуват обществата. Всички имаме нужда да чуваме тази позиция - а на живо е още по-въздействащо.

- Издателската работа е първото и незаобиколимо условие за успеха на един литературен фестивал и за адекватността на неговата публика. Радващата констатация засяга и разнообразието, и актуалността на предлаганите заглавия, и бързата реакция от страна на българските издатели.

- Растящ.

- Вече подреждаме пъзела на следващото издание с нови имена, набелязваме предстоящи у нас заглавия и тенденции, които ни се струва важно да направим достояние на българската публика. Мислим в посока разширяване на информираността и достъпа до нашите събития, както и за по-интензивно сътрудничество с чуждестранните представителства у нас.

- Напълно. Живо, независимо от мрачните обобщения; модерно, независимо от множеството "дистрактори"; достъпно, включително защото сме щастливи да живеем във време и място, в което няма списъци на забранени книги. Позьорско, защото се ползва и като декорация за кръстосани върху шезлонг крака. Но и това е "живо", нали.

- Обръщайте внимание не само на това какво и колко, но и КАК четете.