Борис Христов редактира новата стихосбирка на Едвин Сугарев
Поетът и публицист Едвин Сугарев ще отбележи 70-ия си юбилей с поетичната книга "Тезей в лабиринта" с редактор поетът, белетрист и сценарист Борис Христов. Преди година Сугарев издаде монография върху поезията на Христов.
На гърба на "Тезей в лабиринта" има стихотворение от Борис Христов, което гласи:
На Едвин
Но след поредната война Читалнята отново ще е пълна
и хората, макар и слепи,
ще ровят в книгите с наивната увереност,
че ще открият в тях Причината.
Борис Христов
| Стихосбирката съдържа 72 нови стихотворения, издава я издателство "Знаци". Премиерата й ще се състои в петък, 27 декември, от 18.30 ч в Американския център на Столичната библиотека. Ще я представят Силвия Чолева и Красимир Илиев. |
Авторът разказа как се е появила книгата:
"Историята е следната: в началото на годината минах през тежка сърдечна операция - и това беше причината да си дам сметка, че не ми остава кой знае колко много на този свят. Реших, че трябва да напиша една последна поетична книга - но така, както Георг Хених в баладата на Виктор Пасков прави последната си цигулка - като цигулка за Бога. Отидох в Камен бряг - това е моето място на сила и мястото, в което съм написал много от книгите си - и цяло лято прекарах там, под сянката на една джанка в двора си, като пишех нови стихове или радикално прекроявах стари, писани преди години и зарязани по разни тефтери.
В началото на есента ги редактирах и подредих - получи се не една книга, а цели три такива. Съкратих от тях всичко, което ми се струваше излишно, направих от трите една и ги изпратих всичките на Борис Христов с молба да хвърли поглед и да каже става ли или не. Той направи нещо повече: много сериозно се зае с редактиране на стиховете - и в резултат на това се получи една книга, доста по-различна от всичко, което съм писал досега, със заглавие "Тезей в лабиринта".
Книгата впрочем е посветена тъкмо на Борис Христов, моят учител по поезия и кураж. Ако някой има заслуга за това да успея като поет, то това е именно той. Беше един от първите, които прочетоха моите стихове и ме окуражиха да продължа, чрез него тези стихове стигнаха до "бащицата" на моето поетично поколение Иван Теофилов и малко по малко видяха бял свят.
Той е редактирал няколко от поетичните ми книги, включително и книгата с избрани стихотворения за моята 50-годишнина - "Гибелни думи"; подкрепял ме е в тежки за мен моменти. От него разбрах какво е не просто да пишеш поезия, но и да живееш поетично, разбрах какво е да живееш в истината и да загърбваш лъжата, както и колко кухи и евтини са борбите за славата на поетическата сцена. Дължа му много - и дано стиховете в тази моя книга, която за първи път представям тук пред вас, изплатят поне малка част от този дълг".
Сугарев е автор на над 30 стихосбирки, от които 4 издадени в САЩ, една в Унгария и една в Сърбия, три книги с проза, също на 4 книги с приказки, три от които издадени във Франция, на осем публицистични книги, на стотици статии в периодичния печат.
"Дневник" публикува няколко стихотворения от "Тезей в лабиринта", предоставени от автора:
Вслушай се
Понеже много думи бяха казани,
а всъщност нищичко не чух,
понеже смислите на думите се губят
като пухчета от духнато глухарче,
вслушай се в песента на вятъра или
в тътена на морските вълни -
каквото Господ има да ти каже - с тях ще е -
той друг език не знае
Вслушвай се, но не да разбереш,
а да се превърнеш в пещера или в мембрана,
да станеш обиталище на ехото,
на отзвучаването памет -
да бъдеш резонаторна кутия
за всичко, дето не е изговорено,
за всичко, за което няма думи,
отникъде не почва и не следва.
И чак когато всичко отзвучи,
се вслушай в тишината, в тишината,
защото всъщност в нея е посланието
и прагът на дома ти,
блудни сине.
Странен час
Топлината на огъня се съюзява с топлината на чая.
Гледам слънцето, застинало върху прозореца смъглен -
навън е зима и въздиша бялото
и сякаш всмуква тишината изначална,
извираща отвсякъде, но също и от мен.
Това е странен час, през който
вън от себе си съм сякаш -
ала долавям и усещам всичко тук
с хилядите сетива на неприсъствието свое,
със свободата себе си да смъкнеш като дреха
и да се любиш със пространството и времето,
да се разтваряш и да чезнеш
сред скритите мъглявини,
да се заченеш сам, да се превърнеш във яйце
и сам от себе си да се излюпиш
за нов живот, измамно мимикрирал в досегашното,
ала протичащ сред пространства по-различни,
в които времето захапва своята опашка
и с нова плът обраства похабеното
над нашите тъй стари,
отминаващи души.
Гаранция за щастие
Настъпи времето, в което опустяват библиотеките.
Чуй - там, зад рафтовете, плаче Борхес.
Не вижда смисъл никой да чете,
когато тук изсипват смляна кашата на информацията
право в разводнения ти мозък.
Изкуственият интелект ще мисли вместо нас.
Машините блага за нас ще произвеждат,
а ние ще се занимаваме с добре познатите проблеми
на потребяването и разпределението на благата. Кой
би могъл да ни упрекне, да ни обвини в безсмислие?
Сами си построихме този свят,
по наши постулати и закони -
и ако оглупяването е гаранция за щастие,
за него имаме патент и право без ограничения,
да бъдем вкупом безметежно и пожизнено щастливи.
Надежда всяка тука оставете
Ние, отиващите си
Идат вече мрачни времена,
епохата на Кали Юга приближава своя край.
Ставаме все по-безчувствени към страданието,
ставаме все по-чувствителни към унинието,
приемаме априори, че животът няма смисъл -
и това е оправданието ни вече да не търсим оправдание
за своите все по-безсмислени постъпки,
за своето все по-дълбоко зариване на главите в пясъка.
Приемаме, че светът ни тъй или иначе ще свърши
и ни се струва редно да сме свидетели на неговия край -
колкото се може по-безстрастни и по-безразлични.
Спорим каква да бъде паметта, която ще оставим след себе си,
каква да бъде епитафията, белегът, че тук били сме,
та да го видят другите - желани и въображаеми -
които някой ден ще дойдат тук след нас.
Спорим, но не можем да открием нищо подходящо.
Може би самата липса ще е единственото
останало след нашето безславно отминаване.
