Традиционната голяма пресконференция на Владимир Путин, макар и с всяка изминала година да става все по-скучна и предсказуема, остава важен показател за настроението на руския президент, неговите приоритети, очаквания и цялостно възприемане на реалността. Този път интересът към всичко това е особено висок, защото става дума за въпроси на войната и мира, възможни контакти с Доналд Тръмп и преговори с Украйна.

Путин беше по-уверен от всякога в себе си, в своята "историческа правота" и способността си да сложи край на войната според руските условия. Но в същото време беше мрачен: така дългоочакваното "отрезвяване" на западните елити все още не води до по-прагматичен подход от страна на Запада към войната и към Русия.

Основната загриженост на Путин лесно се проследява в хода на цялото му представление: той няма с кого да обсъжда съдбата на Украйна, проблемите на глобалната сигурност и стратегическите проблеми.

Всичко това контрастира в неговото разбиране за настоящата реалност, където дори консервативните политически сили, печелейки избори, се оказвали твърде слаби, за да повлияят по някакъв начин на геополитическото положение на Европа, която била напълно зависима от САЩ.

Путин с всички сили се опита да покаже, че Русия е готова още утре да проведе каквито и да е преговори без предварителни условия, скромно премълчавайки ултиматума към Киев, отправен през юни. Очевидно той вече приема, че Украйна е загубила, че Киев вече няма ресурси за съпротива и че руската армия "всеки ден отнема квадратни километри територия".

Вярата на Путин в неизбежността на руската победа също беше подсилена от използването през ноември на ракетата "Орешник", изстреляна по завода на "Южмаш". От няколко седмици той говори за чудодейните възможности на това оръжие, забравяйки дори за ядрения шантаж, а този път отиде още по-далеч и предложи на Запада "технологичен експеримент":

Самият факт, че руският лидер е готов да изказва публично подобни идеи, говори много за отношението му към войната и за дълбочината на неразбирането му на западната политическа реалност, където подобни игри се възприемат като кухо перчене и клоунада.

Въпреки това, за съжаление на Путин, военните успехи все още не са довели до основното - принуждаването на врага да влезе в диалог. Няма с кого да се говори не само в Европа, но и в Украйна, където, както смята Путин, действа нелегитимно управление. Този път той разви отдавнашната си идея за правото на украинската армия да не се подчинява на заповедите на президента, като нарече нелегитимни и всички административни и силови органи, назначени от Зеленски.

По същество Путин предложи два варианта, които биха били относително приемливи за Москва:

1. ако преговорите започнат сега, тогава Украйна трябва да бъде представлявана от Върховната Рада и нейния председател,
2. ако са за по-късно, тогава от нов украински президент, избран на нови избори.

Москва няма да преговаря със Зеленски, на когото Путин по същество пожела да се пресели в друга страна на издръжката на своите покровители.

Путин не показа и особен ентусиазъм от очакваните разговори с Тръмп. Руският лидер твърди, че не е разговарял с него от четири години и е бил изключително резервиран във всичко, свързано с бъдещи контакти, като само повторил това, което е казвал многократно преди това - разрешаването на конфликта с Украйна е възможно на базата на Истанбулските споразумения и отчитане на реалностите на терен.

Путин изглежда предпазлив от прекаленото зацикляне от Тръмп на тема бъдещо примирие в ущърб на това да се заеме с корените на конфликта. През последните седмици много официални лица - Дмитрий Песков, Сергей Рябков, Василий Небензя, а сега и самият Путин - недвусмислено отхвърлиха възможността за замразяване на конфликта.

Съдйки по всичко, руският лидер изглежда се опасява, че може да бъде използван от Тръмп само за PR: след като прекратяването на огъня повиши популярността на американския президент, той няма да има нужда да продължи напред по проблема. В същото време Русия очевидно не е започнала войната, за да се откаже по средата на пътя.

Както наскоро заяви Рябков, Тръмп изпраща "противоречиви сигнали", основани на принципи, които "не са в съответствие" с руските интереси. Путин може да изхожда от факта, че самият Тръмп все още не е определил собствената си позиция, но колкото повече време минава, толкова по-ясно става, че екипът на Тръмп не е особено склонен да води стратегически разговор за бъдещето на Украйна, да не говорим въпроси на стратегическата сигурност.

Ето защо Путин не гори от желание да спре бойните действия. Той обяснява това с факта, че Украйна може да използва дори няколко дни прекратяване на огъня, за да укрепи позициите си. За какво ѝ е това на Москва, която развива своето военно предимство?

Всичко това оформя една не особено розова картина за Путин. В нея надеждите за "здрави сили" в Европа отдавна са се стопили, Тръмп търси само лесен и повърхностен успех, а Украйна продължава да настоява за влизане в НАТО и неприемливи за Русия гаранции за сигурност.

Този сценарий не се вписва добре в основната цел на Путин, която е не толкова да завладее украинска територия, колкото да провокира колапса на украинската държава и управляващия елит в Киев.

Но засега дори ясното военно предимство не е достатъчно за това и Русия е принудена да продължи да отгризва парчета украинска територия с цената на огромни човешки и икономически загуби. И всичко това без ни най-малък намек за възможността за сериозно обсъждане със Запада на исканията на Путин "Истанбул плюс".

Вярно е, че Путин също е подготвен и за липса или провал на преговорите. В изказванията си той даде да се разбере, че нито вътрешни, нито външни ограничения ще го спрат от по-нататъшни военни действия и че няма да се поколебае да плати каквато и да е цена.

След като започна войната с Украйна, Путин търсеше начин да принуди Запада да сключи мир при условията на Русия. Но събитията се развиват по такъв начин, че дори хипотетична победа в Украйна само ще го отдалечи от постигането на тази цел.