Украйна изпраща 2024 г. като рунд от боксов мач, в който е понесла доста удари, но не е нокаутирана. И посреща 2025 г. като боксьор, който не знае колко рунда още остават и няма ли да бъде изоставен от собствения си екип.

След 1340 дни война Владимир Путин така и не е постигнал това, заради което я започна, макар да хвърли в месомелачката ѝ стотици хиляди руснаци и да поддържа в завзетите територии близо 600-хилядна армия.

В най-трудната за Украйна година от войната десетина месеца ситемното настъпление стъпка по стъпка донесеха на Русия териториални завоевания. Но руската армия дори не е достигнала границите на това, което е записала в конституцията си като територия на страната след заграбването на украински територии. Падането на властта в Киев и подмяната ѝ с проруски марионетки не изглежда като най-предстоящата перспектива, меко казано. За сметка на това в района на Курск украинската армия навлезе на руска територия - за пръв път чуждестранна сила прави това от много десетилетия. Месеци по-късно и въпреки всички усилия на руснаците, украинските сили са там.

От това не следва, че вътрешният резерв на Украйна от сила е неограничен и че тя ще може да се сражава вечно. Нито че в обозримо бъдеще украинските въоръжени сили ще могат да освободят Донецк, Луганск, Мариупол или Севастопол.

Отвъд преувеличенията за случилото се през последните 12 месеца, резултатите за Украйна не са чак толкова малко. Трудно е, но катастрофа няма.

Вероятно най-ключовото е, че сред цялото говорене за едвали не непосредствено предстоящи примирие и преговори - но без никакъв конкретен план за тях и какво ще се случва после - всички сценарии включват Украйна като участник, а не като пасивен обект на спорове и сделки на други държави.

Най-високото темпо на настъпление на окупаторите от 2022 г. насам се дължи на комплекс от фактори: недостиг на военни, грешните изчисления на командването, бавни решения на парламента и властите, спиране за половин година (до април 2024 г.) на американската военна помощ, адаптиране на руската армия към реалностите...

В същото време украинският тил се оплава все по-открито от принудително "обездвижване", корупция, непрозрачни решения в тесен кръг, инфлация, социална несправедливост... И всичко това на фона на непрекъснат руски терор срещу градовете и цивилното население плюс унищожаване на енергийната система.

През 2024 г. Русия засили сътрудничеството с Иран и КНДР, докато западните партньори на Украйна демонстрираха превръщащи се в норма нерешителност и непоследователност. По бойните полета в Европа се появиха хиляди севернокорейски военни и русия стреля със севернокорейски снаряди и ракети, Иран помага за увеличаване производството на атакуващи дронове, които удрят не фронтови цели, а електроцентрали по цялата територия на Украйна. Към края на мандата на президента Джо Байдън и съкратеното управление на канцлера Олаф Шолц все по-открито се говори, че те са водили политика на това не Украйна да победи, а да не би да бъде нанесено стратегическо поражение на Русия.

Самите украинци изгубиха през 2023 г. илюзиите си за решителна промяна и влязоха в 2024 г. с очавания за трудна и депресираща година. Тя се оказа точно такава. Иначе казано, Украйна не е разоарована и изглежда все повече готова на сделка, в която формално ще прекрати усилието да се върне на границите от преди 24 февруари 2022 г. или от 1991 г., но ако получи членство в НАТО за останалата територия. Или покана за членство с ясен план и критерии. Сценарият с някакви двустранни гаранции за сигурност ,включително военно присъствие на страните гаранти, изглежда твърде мъгляв към момента, за да има някаква стойност.

Нещо подобно може да се каже и за ситуацията на международната арена.

През 2024 г. засилването на мобилизацията, забавено доста отвъд срока, в който трябваш еда започне, стана изключително болезнена тема за Украйна. Никой не хареса новото мобилизационно законодателство: някои го смятаха за твърде строго, други - за недостатъчно изискващо. Едни бяха възмутени от многобройните нарушения на закона по време на мобилизационни дейности, а други - от всевъзможните схеми за избягване на военна служба.

Ако Москва е разчитала, че непопулярната мобилизация не доведе до мащабен вътрешен взрив в украинското общество, сбърка. Киев започна внимателно да натяга гайките, но така че да не съсипе резбата - много украинци недоволстваха от това как се провежда, но това не накърни репутацията на армията и разногласията между фронта и тила не прераснаха в открита конфронтация, която да унищожи страната.

Украйна се раздвижи и политически. Имаше шумни оставки, шумни скандали, откровено неуспешни политически решения и проблеми с публичната комуникация. Но легитимността на властта е безспорна, а това също бе едно от нещата, по които Кремъл системно работеше. Ако реши - или бъде принудена - да преговаря, Москва ще трябва да седне срещу Володимир Зеленски, колкото и да не ѝ харесва.

Не че Зеленски е безгрешен и че екипът му е сияен пример за ефективност и демократичност. Но критиците в Украйна ясно осъзнаваха, че в момента има граница, отвъд която ударите по президента могат да се превърнат по удари срещу собствената им държава.

За Украйна 2024 г. си отива по-скоро като време, в което бяха избегнати потенциални катастрофи. Тя нито е обезверена, нито е разоръжена.