- Изгодите за двете страни могат да се разделят на две категории: материални и нематериални. Материалните са таксите, а нематериалните са нещо повече - енергийни връзки и инфраструктура, сигурност на доставките. Освен това винаги, когато се свързват географски територии с петролопровод или газопровод, може да се прокара паралелно и оптичен кабел, който осигурява телекомуникационни връзки, а това е много важно.

- България прави всичко възможно да извлече максимална изгода от географското си положение и да се позиционира като основен енергиен център на Балканите както в преноса на нефт чрез тръбата Бургас -Александруполис, така и в дистрибуцията на газ чрез "Южен поток" и "Набуко". Диверсифицирането на източниците даде стратегически предимства на България.

- Компанията участва в консорциума от гръцката страна, която има равно дялово участие в проекта заедно с България. Преносът на суров петрол по тръбата до Александруполис ще ни гарантира доставките и ще ни предпази от рискове от забавяне и отлагане на поръчките за суровини при пресичането на натоварения Босфор. Отделно приспадането на транспортните разходи ще ни даде конкурентни предимства.

- В битката за спечелване на повече парчета от тортата всички компании имат агресивни стратегии за спечелване на повече пазарен дял. В това число влиза и "Хеленик петролеум". Другите, които ще преследват експанзия, са "Ромпетрол", която наскоро беше придобита от казахстанската "Казмунайгаз" и руската "Лукойл". Всеки има своите предимства. Да вземем за пример "Лукойл" - тя има бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим". Австрийската OMV пък има петролната база на дъщерното си дружество "Петром" в Румъния, чрез която гарантира доставките си в северната част на региона. "Ромпетрол" също има нефтопреработвателни предприятия. "Хеленик петролеум" контролира две рафинерии - в Солун и Окта, които могат да снабдяват българския пазар.

- Няма абсолютна гаранция срещу поглъщане от страна на конкурент. Това ясно се видя и в битката за унгарската нефтогазова компания "Мол". Най-добрата гаранция е да останеш конкурентен на пазара и да продължаваш да въртиш педалите на колелото, което означава да разрастваш бизнеса си. Не виждам фактори, които да говорят в подкрепа на национални шампиони на пазара на горива. Това се наблюдава в авиационния сектор, за който имаше предложения от представители на Еврокомисията в небето да бъдат оставени да летят само пет основни компании. Няма такива индикации за петролния пазар. Предполагам, че това е и въпрос на зрялост и еволюция на пазара, етап, който секторът все още не е достигнал.

- В момента компанията има балансирана структура на собствеността. Около 35% от всички акции са притежание на правителството и още толкова на голямата частна група "Лацис груп", а останалите са свободно търгувани на фондовите борси в Атина и Лондон. Нищо не трябва да бъде изключвано - както може да придобиваме, така можем и да станем обект на поглъщане или пък да си партнираме с други играчи. Да вземем за пример приватизацията на сръбската нефтена рафинерия НИС. "Хеленик петролеум" влезе в контакт с OMV и успяхме да обединим усилията си за подаване на съвместна оферта за раздържавяването на завода. Така на практика два преки конкурента играха в един отбор. В света на петролния бизнес гъвкавостта е най-важното качество.

- Що се отнася до НИС играта вече не е на бизнес сцената, а на политическата арена. Ако имаше нормален приватизационен търг и отворена конкуренция, можехме да основем стратегически алианц с OMV и да спечелим. Разбира се, изборът е изцяло в прерогативите на правителството в Белград. Все пак това са държавни активи.

- В региона не виждам много други възможности за рафинерии. Групата може да се включи и в планираната от албанското правителство приватизация на местната рафинерия ARMO, която има две предприятия на територията на страната с общ капацитет от 1.5 млн. тона годишно. Първо обаче трябва да прецени дали евентуално тяхно придобиване ще донесе изгоди за акционерите. Основното предимство на "Хеленик петролеум" е, че е връзка между Югоизточна Европа, Източното Средиземноморие и Северна Африка. Така че има доста пространство на пазара за нас на юг, югоизток, да не говорим за югозапад. В момента присъстваме в Либия, Египет и Кипър. Предстои да навлезем в страни като Сирия, Йордания и други. Планираме да вложим около 500 млн. евро до 2011 г. за разширяване на позициите ни, предимно на пазарите в Югоизточна Европа, както и в Грузия, Кипър и източносредиземноморските страни. Целта ни е да удвоим броя на бензиностанциите ни на Балканите. В Гърция ще инвестираме и в модернизация на рафинериите ни, така че да посрещнем най-новите изисквания на ЕС и екологична защита. Това е голям проект със значително изразходване на капитал.

- Тази година в Гърция се очаква 3.75% от горивата в транспорта да са биопродукти. През миналата година делът им се изчислява на 3%. Системата е следната: правителството анализира ситуацията на пазара и диктува на компаниите да купуват биогорива от местните производители, чието качество е проверено и сертифицирано от лаборатории. Нещата са регламентирани. Ако виждаме, че има такива условия в България, сме готови да предлагаме смеси и тук. Към момента обаче при сегашното състояние на нормативната база и липсата на сертифицираща лаборатория в страната не можем да гарантираме качеството на биогоривата на българските клиенти.