Проф. Александър Кьосев: Разрушаването на Берлинската стена е заменено с нови стени
|
Александър Кьосев е директор на Културния център към Софийския университет "Св. Климент Охридски" и организатор на Фестивала за европейска солидарност с международно участие "Стени", който се проведе в края на 2024 г. в София. Той е литератор и историк на културата, професор по Европейска културна история на ХІХ - ХХ век, преподавател във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", автор на редица монографии и студии на теми от литературата и философията. "Дневник" разговаря с проф. Кьосев за новите стени и предизвикателства пред европейската солидарност в променящия се свят. Затова и той обобщи разговора под заглавие "Солидарността е нещо повече".
Каква беше целта на Фестивала за европейска солидарност, постигната ли е?
- В България има много фестивали, посветени на какво ли не. Някои са страхотни, например "Киномания", джаз фестивалът в Банско и още много други. Но, казано с най-добро чувство, всичките те принадлежат на културата на забавлението, в соца му викахме "Отдих и култура".
| Нашият фестивал е друг, свързан е със замисляне за важни неща. |
Той обединяваше над 20 културни събития на български и международни партньори.
Международна конференция ще отбележи 35 години от падането на Берлинската стена
Кое събитие в рамките на фестивала смятате за най-значимо?
- Международната академична конференция, наречена "Стени", се превърна в най-важното събитие на фестивала. Заедно с музикалния пърформанс "Ростропович срещу Стената" конференцията отбеляза 35-годишнината от падането на Берлинската стена и трябваше да помисли върху един парадокс: защо преди 35 години бяхме във възторг, когато падна Стената, а сега сами издигаме нови стени"?
Фестивалът е част от една дългосрочна стратегия линия на Културния център на Софийския
университет, която може да бъде наречена критическа рефлексия върху културата. В тази връзка ще си позволя да повторя:
| спецификата на фестивала е, че не принадлежи към онази културна индустрия, което теоретиците в нашата област наричат общество на спектакъла. |
Организираното от нас е отвъд забавленията, без да бъде скучно, напротив. Гледаме прекрасни филми, изложби и пърформанси, слушаме концерти, участваме в литературни и научни дискусии, честваме общоевропейски културни наследства - но това винаги е свързано с размисъл върху основни ценности. В случая в центъра бяха солидарността и културната памет. Затова и манифестът на фестивала беше озаглавен "Солидарността е нещо повече".
С какво е "повече" солидарността днес, сравнено с времето на основаването на Европейската общност?
- Солидарността е нещо повече от европейското единство. То си остава икономическа и политическа величина, обвързана с изграждане на общ пазар, институции, правила, стандарти и регулации...
Понеже след войната и в контекста на новата студена война европейското институционално единство е било крехко, развивали са го бавно и предпазливо - виждате колко трудно дори днес се водят преговори за нови страни - членки на съюза. Затова и културната политика, създателка на солидарността, в началото не е била приоритет. Днес обаче започваме да чувстваме фатално нейната липса, войната в Украйна ни го доказа.
Защото само на основата общ културен проект и човешки обмен, на съвместен живот, на усещане за споделена съдба, може да се създаде онова, което е повече от единството - солидарността, усещането за общо "ние".
Европа винаги се е състояла от обособени национални култури и езици и аз като културен историк съм далеч от това да отричам техните велики постижения, важност и специфика. Въпросът е тези различия да не се превръщат в стени, а да станат мостове: тоест чрез общуване и културен обмен да реализираме постепенно една вековна утопия - мечтата за европейско "ние": онази идентичност, което ще ни накара да кажем редом с "ние, българите", или "ние, французите, чехите, поляците и пр.", и още нещо - "ние, европейците".
Това засега си остава проект, да не се лъжем, все още сме далеч неговата реализация. Но обстоятелствата ни принудиха и сме наясно колко е важна солидарността днес.
Солидарността е нещо повече
Патриотизмът и европейската солидарност според някои анализатори си противоречат, например когато се преследва национален икономически интерес - вие се занимавате професионално с тази тема?
- Да, аз наистина се занимавам с темата граждански патриотизъм много отдавна. И също така от доста време се опитвам да обяснявам, че между патриотизма и европейската принадлежност няма стени. Истинският патриот се грижи за родината, но не е престанал да се грижи за семейството и дома си, за кооперацията в която живее, за родния си град и пр. Родината включва тези по-малки общности. Но самата тя се включва в по големи общности, в континента, в света, в политически и военни съюзи, в които е избрала да участва. Те не са някакви абстракции, а са условия за нейното съществуване. Следователно за тях също е необходима грижа, отговорност, усещане за принадлежност.
Или иначе казано, патриотизмът и принадлежността към Европа не само че не си противоречат, а напротив, са в единство: днес нито една страна не може да практикува изолиран суверенитет, светът се е глобализирал, икономиката, комуникацията, технологиите, инфраструктурите са взаимосвързани: малките
родини просто не могат да съществуват вече като самодостатъчни единици, те са вписани в световните процеси.
Никоя родина днес не може да защити себе си и националния си интерес, ако няма мощни и правилни съюзници, ако не участва в алианси, способни да се намесят в съдбата на света. Никоя страна не може да задоволи стопанските си, социални и културни нужди сама. Затова ние сме отговорни за съюзите, в които сме се включили, също както за родния си дом, за родната къща, за родния град. Истинският патриотизъм, какъвто е този на Алеко например, изисква да станем докрай европейци, а не да спрем насред път. Това е втората причина, поради която трябва да развиваме своята европейска солидарност.
Третата причина, поради която думата "европейска солидарност" днес се оказва в центъра, е надигането на десния популизъм, който подменя патриотизма, а всъщност представлява агресивна ксенофобия и изолационизъм, предрешени с национални емблеми.
Той говори за суверенитет, но лъже - както е известно, зад него в ситуацията на война стоят руски интереси.
Фотогалерия: Мисирков и Богданов представиха изложбата "Coming soon/ Предстоящо откриване"
В какъв смисъл се обсъждаше проблемът "Стени" на академичната конференция - като метафора на манталитетите разлики между хората и народите ли?
- Не. Или поне не само. Анализирахме днешните стени и буквално. Както е известно, Тръмп построи стена между САЩ и Мексико. Днес в Палестина съществуват няколко стени между Израел и Западния бряг, между Газа и Египет. Има стени и между Индия и Пакистан, има и такива, които разделят протестанти от католици в Белфаст. Какво построи Каракачанов? Ограда по границата на Европейския съюз с Турция и тя е само част от подобни съоръжения по границите на Европа, има такива в Полша, Гърция.
| Някои стени са реални и видими, други са болезнени наследства от бивши стени ("белези", които се опитват да зараснат в някой град), трети са невидими, фини техники на контрол и спиране на свободното движение. |
В днешно време някои теоретици говорят за "иманентизиране" на стените, границите и бариерите чрез модерната техника на всеобхватен видеонадзор във всички точки на социалното пространство и чрез дигитална обработка на големи данни. Но ние размишлявахме за стените и за разрушаването на стените като за ключови символи.
Фестивал за европейска солидарност започва с дискусия за книга за руския империализъм
Очевидно променените обстоятелства в настоящето налагат да се строят стени, за огради и гранични съоръжения настоява и Европейският съюз, вие като историк на културата съзирате противоречие ли?
- Без съмнение днес под натиска на легални и нелегални емигрантски потоци обстоятелствата налагат Европа да започне да филтрира внимателно кой прекосява нейните граници. Това е видима за всички практическа необходимост. Но тя има своята цена, трябва да помним това - с този жест Европа официално се отказва от своята модернизираща и универсализираща роля в света. Векове наред тя е била колонизатор, но едновременно с това е изнасяла ценности, обратни на колониалната идеология - еманципация, суверенитет, независимост, антифеодално законодателство. Например със завоевателните войни на Наполеон е изнесен Code civil, модерно гражданско законодателство, под чието влияние се създават парламентарни монархии, то достига дори до Османската империя и влиянията му могат да бъдат открити в документи като Хатишерифа и Хатихумаюна.
В този смисъл предишната мисия на Европа е била да задава универсални ценностни ориентири за модерното развитие на света. След катастрофата на Втората световна война и холокоста това продължава - тогава се урежда законодателно мъгливата философска идея за универсални човешки права и се превръща в основополагащ документ - и дълго се надявахме, че той ще бъде основа на международно законодателство.
| Уви, сега тази надежда се отдалечава, връщаме се към циничния реализъм, наречен "баланс между Велики сили и геополитически интереси". |
По тази причина и проблемът за загубата на европейска универсалност беше в центъра на международната академична конференция. Тя събра учени от Оксфорд, от Берлин, от Полша и Румъния, от САЩ, много от най-известните български политолози, социолози и културолози. Интелектуалната й задача беше да обсъди вече споменатия парадокс - не искаме стени, а строим стени. Очевидно има практически задачи, свързани със сигурността, които изискват подобни мерки, но добре да си дадем сметка, че живеем в сърцето на противоречие между практически нужди и принципи. На конференцията бяха изнесени изключително интересни доклади, свързани с тази тема.
Андреа Сегре, режисьор: Сега няма студена война, но има топла и то не само една
Какви идеи развиват учените в докладите си за съвременните противоречия в мисията на Европа, ще ги публикувате ли?
- Пол Бетс, професор по история на културата в Оксфорд, изнесе силен и плътен исторически доклад. Тезата му беше, че 1989 е сложна година, която не се изчерпва само с падането на Берлинската стена, а носи в себе си многопластови и разнопосочни процеси, наследство от противоречия.
Покрай падането на Стената той разказа много странични и преплитащи се сюжети, които доказваха, че още тогава не само сме разрушавали стени, а едновременно сме и издигали нови такива: до известна степен той де-идеализира 1989, показвайки реалистично цялата й двойнственост.
Имаше много други интересни доклади - на Иван Кръстев, на Джей Роуел от Берлин, на полския професор Ян Кубик от Съединените щати, българските колеги имаха много силни приноси. Планираме публикация на материалите от конференцията в електронното списание "Пирон", а после може би ще мислим и за сериозна, фокусирана книга, посветена на темата "Стени".
Имаше ли интелектуални находки?
- Да, имаше интересни идеи. Сега се сещам за нещо, което се обсъждаше: обратната посока на геополитически движения. Навремето Европа е колонизирала света, метрополията е превземала периферии, превръщала ги е в колонии, изпращала е там своите бели "сахиби" да учат "варвари и диваци" на цивилизация. Днес се случва точно обратното: бившите колонии изпращат вълни от емигранти към Европа, а метрополията се затваря, контролира границите си, не ги иска.
Тоест посоката се е сменила по странен и абсурден начин - сега колониите искат да отидат в метрополията, която вече не е метрополия, загубила е тази си роля. Това е един дълбок и болен проблем на съвременната епоха, който изисква много мислене.
Да спомена още забележителни интелектуални находки. В доклада си Джей Роуел говори за невидимите икономически и политически стени, които отделят Западна Европа от Източна Европа години и десетилетия след падането на Берлинската стена. Иван Кръстев анализира дълбоките демографски дисбаланси в света, които пораждат страхове и тревоги, на които ние и нашите представители - политиците - сме все повече подвластни. Той твърдеше, че това е страх, който определя значителна част от съвременната политика: страхът, че у нас се раждат малко деца и че ние намаляваме, докато "другите" растат, увеличават се на брой, раждат много деца. Дали няма да дойдат да ни превземат?
Джей Роуел, изследовател: Европа се нуждае от модернизиращ проект с мащаба на "Еърбъс"
Подобни страхове според Кръстев оформят апокалиптичните настроения на съвременността, база на съвременната политика (за контраст да посочим кризисните времена след Първата световна война, когато въпреки катастрофите е време на надежди и утопии).
| Ще добавя, че днес все по-често към реалистичните опасения, породени от емигрантските потоци, се прибавя един трудно обясним, фантастичен и апокалиптичен коефициент - страхът. |
Страховете сякаш истеризират, започват да водят самостоятелен вампирски живот и изсмукват разума от политиките. Тепърва трябва да бъдат анализирани сложните причини за това.
Споменахте, че според един от докладите символът на падането на Берлинската стена трябва да бъде ревизиран - в какъв смисъл?
- В смисъл да загуби своята възторжена идеалистичност. Тогава, през 1989 г., когато падна Стената, символ на Желязната завеса, хората от Източна Европа изживяхме велика и неподправена радост, мислехме, че падат всички стени, завинаги. Това беше нашата нежна революция, първата революция без кръв. Днес от перспективата на времето нещата изглеждат по-сложни, множествени и объркани.
| Символът на падналата стена е загубил своята еднозначност, стената от символ на не-свободата се е изместила към символ на сигурността - и за това има основания. |
Размисълът и историческите изследвания помогнаха да се види, че и тогава, при падането на Стената, отдолу е имало много по-обемни и разнопосочни процеси, например това е времето, през което у нас се осъществява изгонването не 300 000 турци, наречено "Голямата екскурзия", тогава възникват нови деления и неравенства и пр.
Но забележете, ревизията на един символ не означава неговото унищожаване. Никой не може да унищожи символа на падналата Берлинска стена, той е част не само от културната памет, но и от процесите, които са променили света. Символът не е извън света на фактите, той е реален колкото тях. Но не е само факт, а нещо повече - енергия, която има силата да въодушевява и мобилизира хората, а те - да променят света.
В този смисъл символът на падналата Стена е неотделим от "ветровете на промяната", които тогава, през 1989 г., пометоха диктатурите в Източна Европа, разрушиха СССР, дори промениха за известно време Русия, достигнаха даже Китай.
Михаил Зигар, писател: Не вярвам, че народите имат национален характер
Да, помним човека с найлоновата торбичка с покупки, който застана срещу танковете на площад "Тянанмън"...
- Той се изправи срещу Стена, която не падна, в този случай се оказа по-силна от него и от събралите се на площада китайски студенти. Като реален факт нищо не се е случило. Но всички помнят този образ, слабичкият мъж пред танковете, не могат да го забравят. Символът, дори когато е на поражение, въодушевява и кара хората да мислят, да помнят ценностите си и да се борят за тях.
За разлика от научната конференция, която като всяко академично събитие остана някак встрани от общественото внимание, музикалното изпълнение на проф. Анатолий Кръстев пред отломъка от Берлинската стена до НДК беше забелязано от софиянци, а и от медиите...
- Да, това беше част от фокуса на фестивала - "Ростропович срещу Стената". Нашият музикален пърформанс повтаряше жеста на великия руски виолончелист Мстислав Ростропович, който, когато разбрал, че пада Берлинската стена, взел частния самолет от свой приятел милионер и от Париж пристигнал в Берлин. И без да каже на никого, намерил столче до някаква боклукчийска кофа и отишъл при рушащата се Берлинска стена. Седнал и почнал да свири. Без да иска разрешение, без да обяснява - свирил сюити на Бах, докато хората с длета и чукове разрушавали стената. В Youtube има документални видеа на неговото изпълнение.
Искахме да повторим и този велик жест и го направихме на 11 ноември вечерта, където въпреки дъжда дойдоха над 70 души. Професор Анатолий Кръстев изсвири прекрасно същите сюити на Бах, каквито и Ростропович. Той направи това пред автентичния отломък от Стената при НДК. Валеше дъжд и беше студено, той свиреше под тента, която да пази инструмента, но всички се почувстваха добре въпреки времето.
Ако успеем да направим фестивала редовен, вероятно ще се опитаме да превърнем този музикален пърформанс в редовно европейско събитие. Защото в нашата визия той е такъв от самото начало - представяхме си как ще има едновременно и симултанни изпълнения на същите сюити от Бах, изсвирени от известни виолончелисти във всички точки на Източна Европа. И как това може да бъде предавано на големи екрани в европейските столици, за да видим какво значи солидарност на практика. Е, засега го направихме само в софийски мащаб, но амбицията ни е да продължим.
Впрочем малка проява на европейска солидарност все пак имаше. В дъжда, след като проф. Кръстев свърши с изпълнението си, до мен се приближи една жена с качулка. Реших, че е от зрителите, може би позната или приятелка, но беше германската посланичка в България, г-жа Ирене Планк, която ме заговори на немски. Поговорихме си под моя чадър, бяхме развълнувани и двамата.
Говорим за европейска солидарност, докато се задълбочава разделението сред българите по всеки въпрос, дори за народните хора и ръченици - това различно отношение към традициите ли е, или е демонстрация на масите срещу елитите, може ли интелигенцията да помогне за преодоляването на тези проблеми?
- Народните хора са нещо прекрасно, но пред Народния театър те очевидно са форма на културна война: група любители на патрЕотизма пречат на постановките вътре в театъра.
Наскоро видяхме, че символичната културна война може да премине в реален уличен бой, както стана накрая на стълбите пред Народния театър.
Аз се надявам, че разумът трябва да надделее и културните войни да спрат. Нека страните първо да сключат примирие, аз съм готов да се хвана на хорото - по време, в което няма постановка вътре в театъра. А танцуващите ще обещаят да дойдат на театрална постановка и да започнат да ходят редовно на театър. После ще преговаряме и за мир.