Няма нищо за празнуване, биха отвърнали хилядите, които вместо да гледат доукрасилите шоуто фойерверки като част от обилна новогодишна програма, сведоха глава. Тишината се превърна в един от най-важните символи в сръбското публично пространство: тя, образно казано, крещи фундаментален въпрос: Може ли системата, изградена от Сръбската прогресивна партия и президента Александър Вучич, да успокоява и разделя сърбите, както умееше преди.

И колко дълго ще оцелее, ако отговорът е "не".

Два месеца хиляди сърби неспирно търсят отговори, след като на 1 ноември козирката на гарата в Нови Сад се срути и 14 души на възраст от 6 до 74 години загинаха на място. Един човек издъхна в болница седмици по-късно. Това задейства до болка познатата спирала на спонтанен гняв срещу властта, подхванат от опозицията и превърнат в политическа престрелка.

Но този път - и след два месеца недоволството - изглежда, още не е достигнал пика си. Понякога насред провокации и сблъсъци, докато студенти блокират водещи факултети, а отстъпките на властта не ги успокояват. Зад действията им стои недоверието към човека, овладял сръбската политика миналото десетилетие.

Дори само това послание красноречиво излага проблема.

Протестиращите, избрали да не празнуват, така и не се сблъскаха с отишлите на концерта. Полицията ги насочи към други улици, за да се избегне спречкване.

Насред празненствата обаче не бе нужно демонстрантите да са шумни - нито тогава, нито през последните два месеца: големият символ е визуален. "Ръцете ви са в кръв" е посланието към властите, изразявано с червения отпечатък от ръка - пише го и с думи на някои плакати, носени от протестиращи.

В ремонта на гарата, където стана инцидентът, участваше китайска фирма; тези проекти обичайно биват съгласувани на най-високо ниво, докато Вучич ги изтъква като символ на умението му да взема най-доброто от всички геополитически светове, докато (твърди той) остава проевропейски настроен. Покрай всички разследвания за нередности, замърсяване, трудова експлоатация и много други, свързани с китайски проекти, горчиво чувство остава у критиците му, независимо в политиката ли са или не. Чувството, че проблемите, с китайски, сръбски или друг произход, се замитат под килима.

Протестите започнаха още в първите седмици след 1 ноември. На 22 декември те не бяха затихнали: тогава десетки хиляди се събраха за един от най-големите митинги.

В последните седмици на миналата година блокираха сгради. Оставиха купчини стари книги пред образователното министерство. Затваряха пътища из Сърбия, петък след петък, точно в 11:52 ч., по 15 минути - една в памет на всяка жертва. Осем минути преди обед, също в последния работен ден, рухна и козирката.

Петнайсет минути продължи и мълчанието в Белград и Ниш навръх Нова година - с наведени глави пред "празничните" фойерверки. В Нови Сад черни ленти бяха поставени на общината. За Нова година "празнуващи" си пожелаха справедливост. На сутринта в петък, точно два месеца след трагедията, и там имаше акция "15 минути тишина" пред гарата, водена от студенти и солидарни граждани. В нея участваха и общински съветници. Акцията в Белград този път продължи 19 минути: в памет на още 14 убити в Сърбия и Черна гора в изминалите 48 часа.

Властите опитват да неутрализират студентите, като ги обвиняват във водена от чужбина хибридна война (включително заради солидарността с тях на студенти в Сараево и Загреб). Има и опити да се размият исканията им с разлепяне на ксенофобски и други надписи върху плакатите им.

В дните след един от най-големите протести през ноември някои таблоиди имаха друг приоритет, например да обясняват как на запад готвят населението за ядрена война с Русия.

Студентските протести започнаха от факултета по политически науки в Белград и обхванаха десетки сгради на висши учебни заведения.

Междувременно транспортният министър Горан Весич бе подал оставка, срещу него и бившия заместник-директор на предприятието на железопътната инфраструктура Йелена Танаскович, както и срещу 11 други, бяха повдигнати обвинения два дни преди Нова година. Те няма да бъдат арестувани; докато властите обаче обещават справедливост и всички замесени да бъдат подведени под отговорност, натискът върху властта - и недоверието към нея - растат.

Има и послания към медиите. В Нови Сад студентите искаха от обществената "РТ Войводина" да преосмисли безкритичния начин, по който отразява трагедията.

Сръбските власти обещаха бюджетни стимули за студентите, заявиха и че са публикували цялата документация още на 13 декември. Според студентите и поддръжниците им обаче липсват онези документи, които биха позволили да се търси наказателна отговорност за станалото. Пропуските бяха открити от Сдружението на архитектите в Сърбия, според които са станали публично достъпни едва 200 документа; властта има 857, не е известно кой за какво е отговарял на гарата, защо ремонтът е бил оскъпен петкратно, защо гарата два пъти е отворена тържествено без работата да е завършена и да има формално разрешително за възобновяване на работа след ремонта. На тази позиция е и Transparency Serbia.

Този сблъсък неизбежно добива и партиен привкус: част от опозицията, дълги години отслабвана (със и без помощта на СНС) дотолкова, че да е неспособна да се противопостави на Вучич, настоява за преходно правителство преди следващите избори (а до тях би трябвало да има много над две години и половина). Опозицията иска власт без избори, отговарят в СНС.

Такова правителство би било нещо подобно на българското служебно, с участието на власт и опозиция, но не с ясния статут, който има в българското законодателство; затова СНС настоява, че целта била да се получат министерства на улицата. Подобна власт има в Сърбия само след падането на Слободан Милошевич на 5 октомври 2000 г. Изборите са два месеца и половина по-късно и довеждат на власт реформатора Зоран Джинджич.

За властта проблемът може да се разреши по-просто: с отговорни действия на институциите, за каквито Вучич многократно призовава; периодично се обявяват оставки. Опозицията не вярва, нито протестиращите: посочват, че институциите не работят. Корупцията и некачествения ремонт виждат като основна причина - двата проблема се преплитат в мрежата от китайски проекти, станали символ на непрозрачността за критиците на управляващите.

Както масова стрелба от май 2023 г., така и спорният проект за добив на литий, свързан с компанията "Рио Тинто" и много други, съдържат в основата си недоверие към властта. В неформален разговор с "Дневник" в Сърбия, в дните на Белградския форум за сигурност през ноември, водещ активист срещу "Рио Тинто" допусна, че проектът би могъл да продължи при друга власт, макар по-късно да настоя, че екологичните съображения надделяват над антиправителствените.

Този път засега изглежда различно. Правителството казва, че срещу него се водела "хибридна война". Сръбският президент заяви, че "всички искания на студентите" са изпълнени, а останалото било само "политика". Белград обаче седмици наред сякаш не намира правилния тон.

Правителството отхвърля твърденията за изборни нарушения, отправени и след предишния вот - парламентарен и местен - от сръбски и международни наблюдатели. Толкова сериозни бяха съмненията, че местните избори в Белград се повториха през юни.

Същевременно се очакват големи промени в правителството през лятото: за тях говорят и Вучич, и премиерът му Милош Вучевич. Последният каза, че преходно правителство няма да има, докато е жив и диша (после смекчи посланието, като обясни, че просто винаги ще гласува "против" подобна мярка).

Седмици по-рано, часове след изненадалите мнозина събития в Сирия, свалили режима на Башар ал Асад, Вучич публикува видеопослание с уверението: Не съм Асад, няма да избягам.

Дали това има потенциала да свали управляващите, може да се окаже второстепенен въпрос. Акцията на студентите и всички, които ги подкрепят, най-малкото показва дълбоките разделения в Сърбия след над десетилетие доминация на СНС и Вучич във властта, заличаващо разликите между партия, държава и институции. Напрежението показва нездравата среда и климата на недоверие, който може да подтикне Вучич първо да предложи референдум за оставане на власт, после - да се сравни с автократ, управлявал след баща си друга страна като семейна фирма и превърнал я в зависима от Русия и Иран наркодържава.

Въпросът пред Вучич може да е кога ще е следващата криза и какво ще може да направи, когато тя настъпи.