Това представление е опит да прочетем текстовете на Хармс през чувствителността на днешния човек. В контекста на разруха, хаос и деструкция на ценностните йерархии, през усещането за екзистенциална несигурност - липса на бъдеще и перспектива - "случаите" на Хармс ни стават много близки.
След като няма голям обществен наратив, от който да сме част, или всеки такъв е ударил на камък, оказвайки се привидност и фалш, а дефицитът на смисъл парализира всеки импулс за действие или опит за промяна - отразяването на абсурда през изкуството се явява като единствен изход от банализираното, автоматизирано живеене, от механичното преповтаряне на изпразнени от съдържание думи и действия.
Спонтанният, "несериозен" Хармсов смях идва като антидот срещу патетичната и куха "сериозност", нелепостта като извор на вдъхновение, чистата и неподправена радост - съхранена способност за емпатия, а артистизмът - убежище на човечността.
***В представлението се ползват преводите на Бойко Ламбовски, Виктор Самуилов, Георги Борисов, Здравка Петрова, Иван Тотоманов, Юлиян Попов.