През последните месеци на предходната година редица институции прогнозираха, че България ще успее да отговори на критерия за еврозоната за размера на инфлацията през първите месеци на 2025 г.

Оповестените през седмицата данни за декември показват, че макар и с малко, това все още не е факт. Макар "Евростат" все още да няма всички данни и затова някои от данните за държавите да са означени като изчисления.

Гласуваното в Народното събрание в четвъртък редовно правителство даде заявка, че един от приоритетите му е влизането в еврозоната. Засега остава теоретична възможността това да стане от юли, дори България междувременно да вкара инфлацията в нужните рамки.

Причината за това е, че досега никоя държавата не е влизала в общия валутен съюз от средата на годината, а и не е известно как и докога ще успее да работи току-що съставеното правителство. Всички наблюдатели посочват това, че държава без редовно правителство не може да получи покана да приеме еврото дори да отговаря на техническите критерии.

Формалното изискване по линия на еврозоната, наричано критерий за ценова стабилност, е средният темп на инфлацията за период от една година в случая в България да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта размера на инфлацията на трите държави членки с най-добри показатели. Изчислението на Института за пазарна икономика показва, че средногодишната инфлация в България към декември е 2.6%, докато в трите страни с най-ниска инфлация в ЕС е съответно 0.9% в Литва, 1.0% в Финландия и 1.1% в Италия. Критерият взима средното от трите страни с най-ниска (по дефиниция е "най-добра") инфлация - в случая това е точно 1.0%, и добавя 1.5 пункта. Така критерият е 2.5%, тоест отклонението на България е 0.1%, посочва институтът.

Междувременно през седмицата председателят на НСИ Атанас Атанасов коментира в интервю пред БТА, че заради поскъпването на брашното, хляба и заведенията заради връщането на ставката за ДДС при тях към общата ставка от началото на годината, инфлацията за януари може да се окаже малко по-висока от декемврийската. В същото време обаче заради това, че показателят се гледа за 12 месеца, в изчислението ще влязат по-ниските стойности от 2024 г., когато с всеки месец показателят спадаше.

В края на годината по традиция разходите, свързани с празниците и свободното време подхранват инфлацията. През последния месец на 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на

цените в групите: "Развлечения и култура" (+5.9%), "Транспорт" (+1.3%), "Ресторанти и хотели" (+0.7%) и "Разнообразни стоки и услуги" (+0.6%). Най- голямо намаление е регистрирано в групите: "Облекло и обувки" (-1.3%) и "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" (-0.6%).

В долната графика се виждат най-поскъпващите през декември храни и нехранителни стоки.