Атанаска Дишева пред "Дневник": Решения в съдебния съвет се вземат не само въз основа на фактите и правото

Атанаска Дишева пред "Дневник": Решения в съдебния съвет се вземат не само въз основа на фактите и правото

"Имаше, макар и недоизречени съвсем ясно, изявления на членове на Висшия съдебен съвет, че по отношение на тях е упражняван натиск", казва съдия Атанаска Дишева, член на съдийската колегия на ВСС.
"Имаше, макар и недоизречени съвсем ясно, изявления на членове на Висшия съдебен съвет, че по отношение на тях е упражняван натиск", казва съдия Атанаска Дишева, член на съдийската колегия на ВСС.
  • Упражняването на натиск, медиен шантаж, институционален, дори по отношение на един съдия, може да окаже много по-силен ефект върху други магистрати.
  • Чувала съм изявления неофициални на членове: Не мога да гласувам по еди-кой си начин, или: Искат от мен да гласувам по еди-кой си начин.
  • Много досъдебни производства трябваше да се образуват по изнесеното от съдия Цариградска. Те може и да са образувани, нямам данни за това.
  • Факт е, че почти от началото на мандата на този съвет са правени многократни опити - всячески, а в някакви периоди от време и масирани атаки, за да бъда принудена да подам оставка.
Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) е насрочил за 16 януари изслушването на кандидата за главен прокурор Борислав Сарафов, който в момента временно изпълняващ длъжността. В същия ден е планирано да се проведе и изборът му. По този повод "Дневник" разговаря със съдия Атанаска Дишева - член на съвета и представител на съдийската колегия в него.
След седмица ще участвате в избора на нов главен прокурор. При напоителната информация, която излезе за кандидата, убедена ли сте, че процедурата ще протече добросъвестно и че той е подходящ?
- Точно защото сме във висяща процедура за избор на главния прокурор, ще се въздържа от навлизане в дълбочина на този въпрос. Всъщност, както вече сме наблюдавали при предходни случаи, от формална страна процедурата ще протече прозрачно, при спазване на всички правила на закона и на нашите вътрешни правила.
Но как ще бъдат мотивирани членовете на Пленума на Висшия съдебен съвет да гласуват - и фактически, и правно - е съвсем отделен въпрос.
Важно е да се отбележи, че всички данни, които бяха изнесени в публичното пространство, трябва да бъдат обсъдени подробно. Надявам се това да се случи. Но пак повтарям - как въз основа на изнесените данни и на изложените правни и фактически аргументи ще бъдат обосновани становищата и съответно вотът в подкрепа или против избора на Сарафов - това е съвсем отделен въпрос.
Аз, за съжаление, наблюдавам през годините несъответствие между фактическите данни по определен въпрос - говоря в най широк смисъл - и формираните изводи, които се обективират във вота на членовете на съвета.
Като член на Висшия съдебен съвет как гледате на критиката, че той няма моралното право да избира когото и да е, защото мандатът му е изтекъл и защото е копрометиран?
- Когато се вземаше решението за откриване на тази процедура още през 2023 г., както и когато се възобнови през есента на миналата година, гласувах против, защото едно от основните ми съображения беше именно изтеклият мандат на съвета.
И тук въпросът не опира само до липсата на морално право. Има един прословут параграф 23, алинея 2 в Закона за изменение и допълнение на Конституцията, който не беше отменен от Конституционния съд. До този момент няма произнасяне на Конституционния съд по този въпрос, а искането за тълкуване беше отклонено, макар и с крехко мнозинство, нито последва някакво законодателно изменение, за да бъде направен еднозначен извод, че този състав на ВСС може да провежда процедура за избор на главен прокурор. Този текст не се отнася само до избора на главен прокурор, а и за избора на председатели на двете върховни съдилища.
Факт е, че този Висш съдебен съвет е вече в третата година от втория си мандат при наличие на конституционна забрана за повторен избор.
Факт е също така, че точно при избора на главен прокурор този Висш съдебен съвет сбърка и това беше признато официално в процедурата по предсрочно освобождаване на Иван Гешев. Имаше изявления, че членовете, когато са подкрепили неговата кандидатура, са сбъркали - перифразирам, но това беше същностният извод от тези изказвания.
И факт е, че членове, които много обосновано подкрепяха неговата кандидатура не само при избора, а и впоследствие, след това бяха вносители на предложението за освобождаването му и бяха основните активисти в тази процедура.
Според Етичния кодекс дори съмненията са проблем. Греша ли?
- Бих казала донякъде, защото това може да бъде използвано превратно - за злоупотреба. Ще поясня - публичното изразяването на съмнение в пристрастие може да цели отстраняване от участие при вземането на решение по определен въпрос на конкретно лице (може да става въпрос за съдия, прокурор, член на ВСС или друго лице, заемащо публична длъжност), не защото обективно съществуват данни за негово пристрастие, а защото е известна принципната му позиция му по този въпрос от други актове или случаи и, образно казано, се явява неудобен.
Да доразвия тезата си по предишния въпрос - става въпрос за това, че мандатът като основна характеристика на публичните органи, съществува, за да се гарантира безпристрастността и да няма злоупотреба с власт. А ние скоро ще преполовим "втория си мандат". Когато по този начин работи един публичен орган, какъвто е Висшият съдебен съвет - много след изтичането на мандата - това само по себе си действително създава съмнения в безпристрастното упражняване на неговите функции. Беше цитирано в публичното пространство едно особено мнение на бившия конституционен съдия Румен Янков, в което много ясно е обяснен този проблем.
Ненапразно мандатът на Висшия съдебен съвет по Конституция е 5 години, а мандатите на тримата висши ръководители в органите на съдебната власт са седемгодишни, включително и на главния прокурор.
Според конституционната идея един Висш съдебен съвет не би трябвало да избира два пъти последователно никой от тези ръководители. А ние сме точно в такава хипотеза.
По времето, когато Иван Гешев беше свален от поста главен прокурор и за временно изпълняващ беше избран Борислав Сарафов, той разкри пред Пленума на ВСС чудовищни неща. Например, че в прокуратурата и в нейния пресцентър е действала машина за компромати - писани са неудобни материали срещу неудобни хора, които са изпращани на определени медии, за да може да послужат след това за повод за образуване на дела срещу неудобните хора. Пленумът имаше година и половина да направи нещо по въпроса. Беше ли разглобена тази машина?
- Пленумът на Висшия съдебен съвет не се е занимавал с този въпрос след въпросното изслушване. Имали сме разговори, но те са били извън заседания и бих казала преобладаващата част, да не кажа всички членове на съвета, отказват да коментират този въпрос и смятат, че това е нещо, което касае минал период.
Факт е, че г н Сарафов изложи тези твърдения. Факт е и че точно лицето, което е заемало длъжност към онзи момент и за което се твърдеше, че е участвало в тази машина за компромати, и към момента (или поне до месец февруари миналата година) заема ръководна длъжност в съответния пресцентър. Това са обстоятелства, които са публично известни.
Така че дали по някакъв начин е разглобена тази "машина за компромати" - не мога да ви отговоря. Нямам преки наблюдения върху работата на пресцентъра на прокуратурата. Знаете, че на практика в продължение на почти осем месеца Пленумът на Висшия съдебен съвет не функционираше заради промените в Конституцията. Прокуратурата някак си остана дори извън полезрението на членовете на Съдийската колегия.
Твърденията и данните, които бяха изложени от самия Сарафов в онова изслушване, бяха меко казано смущаващи. Нямам никаква специална информация Висшият съдебен съвет да е направил нищо в тази връзка. Изнесените данни са за поведение отвъд границата на допустимото и бих казала, че сочат на нечие съставомерно поведение.
Може би трябва да бъде попитан орган в самата прокуратура или длъжностно лице в нея дали има образувано досъдебно производство по този въпрос и какво е неговото развитие.
Чухме и членове на ВСС да говорят, че се прегрупират, че им се натиска "ентерът", че някой си поискал смяна на главен прокурор. Всички тези реплики по някакъв начин оказаха ли влияние във Висшия съдебен съвет, или те все едно не съществуват?
- По-скоро второто - нищо не се е случило по този въпрос. Аз лично съм го повдигала, но не съм получила адекватен отговор. Дори член на Висшия съдебен съвет, който участваше в прословутия разговор с Иван Гешев, ми отговори: "Не ви ли е ясно, г-жо Дишева, че този запис е манипулиран?"
Тоест те отричат това да е вярно. Макар че по останалата част от аудиозаписа нямаше подобно отричане. И другият участник в този разговор също не опроверга нито съдържанието, нито факта на провеждането му, нито лицето, с което е проведен.
Всъщност за участие на някакви лица или сили извън Висшия съдебен съвет при взимането на решения в този орган се говори много отдавна.
Ще спомена само няколко случая: Преди вече повече от 10 години тогавашният член на Висшия съдебен съвет и председател на Върховния административен съд, г-н Константин Пенчев, говореше за взимане на решения "на бели покривки". Във Висшия съдебен съвет в рамките на процедурата за избора на Иван Гешев като главен прокурор тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров пък говореше за това, че решенията се взимали "в две други сгради". Той беше попитан от член на съвета за това кои други две сгради има предвид. Г-н Цацаров се опита тогава да промени съдържанието и смисъла на това изказване. На практика не получихме отговор.
В рамките на процедурата за предсрочното освобождаване на Иван Гешев се появиха твърдения за прегрупиране, за оставане в играта и за натискане на копче Enter, образно казано.
Освен това публично направеното изявление от Мария Габриел, номинирана за министър-председател, във връзка с отстраняването на Иван Гешев от поста, а и фактът колко бързо след това беше подадено първото предложение за предсрочното му освобождаване. Нищо, че преди това трима министри на правосъдието направиха неуспешни опити за предсрочно освобождаване при далеч по значими и многобройни нарушения.
Вие чувствате ли като член на съвета, че решенията се вземат отвън и че се налагат?
- Аз лично имам такива усещания. Правя изричното уточнение, че това е мое впечатление и мое усещане. Много пъти съм била обвинявана от колегите си, че боравя с понятието усещане, но всъщност аз съм сигурна, че и те разбират за какво става въпрос.
След като никакви фактически и/или правни аргументи не могат да обосноват тезата на определени членове или още по-зле - когато те изобщо игнорират тези аргументи, оставят ги без обсъждане, без становище или пък вместо да излагат фактически или правни аргументи срещу определена теза или фактически аргументи, срещу определени фактически твърдения или доводи, се излагат лични нападки срещу личността на говорещия...
Това според мен са категорични доказателства, че решението не се формира въз основа на фактите и на правото такова, каквото е и каквото трябва да бъде прилагано, а на някакви други аргументи.
Аз, разбира се, не мога да изразя категорично становище, защото нямам доказателства за това къде точно са тези две други сгради, по думите на г-н Цацаров или на кои бели покривки се взимат тези решения по израза на г-н Пенчев, нито кой с кого и за какво се прегрупира или за оставане в каква игра става дума. Но да, това не е само мое впечатление.
Вие сте много принципен съдия, но все пак ще ви попитам: чували ли сте, макар и неофициално, да има заплашвани членове на Висшия съдебен съвет?
- Подобно говорене имаше по време на процедурата за предсрочно освобождаване на г-н Гешев. Имаше някакви, макар и недоизречени съвсем ясно, изявления на членове на Висшия съдебен съвет, че по отношение на тях е упражняван натиск. Аз така и не разбрах докрай за какво точно е имало натиск и с какво искане, но останах с впечатлението, че е било във връзка с подадено от тях предложение за предсрочното освобождаване на Иван Гешев.
Чувала съм, разбира се, изявления неофициални на членове: Не мога да гласувам по еди-кой си начин. Или: Искат от мен да гласувам по еди-кой си начин.
Става въпрос за изявления извън официални заседания.
Но имаше едно официално заявление от Борислав Сарафов, че се страхува за живота си от главния прокурор Иван Гешев и затова получи охрана. Вие като член на Пленума бихте ли задали въпрос какво се случи с този страх на господин Сарафов от предишния главен прокурор? Дали беше разследвано това?
- Това изявление на г-н Сарафов тогава предизвика много силен отзвук, включително и в съвета. Аз бях потресена от подобно изявление точно от заместника на главния прокурор. Заявление, че той се страхува за живота си от все още изпълняващия към онзи момент длъжността главен прокурор Иван Гешев.
Би трябвало да е образувано досъдебно производство по този въпрос, да има проведено разследване и да има определени резултати. Така че това е въпрос, който следва да бъде изяснен.
Няколко месеца след това съдия Владислава Цариградска освети публично престъпна група, която със заплахи, шантаж и други методи тормози съдии. Дали Висшия съдебен съвет, и в частност съдийската колегия, все още се занимава с тази тема?
- Във връзка с това, за което съдия Цариградска изнесе данни - за съществуването на мрежа за упражняване на натиск и влияние върху магистрати, не само върху съдии, в съдийската колегия беше създадена временна работна група за изясняване на тези обстоятелства. Тази работна група към момента е с изтекъл срок на действие. По мое виждане този срок може и трябва да бъде продължен, защото останаха неизяснени обстоятелства. И най-вече останаха данни, които ние сме поискали от определени органи и институции, които по една или друга причина, официално посочена или непосочена, ние не получихме.
Не са взимани никакви решения в рамките на съдийската колегия.
Предстои изготвянето на доклад, в който ще бъдат подробно изложени установените обстоятелства и събраните данни от работата на тази временна комисия. Това ще бъде сторено, независимо от обстоятелството дали временната комисия ще продължи да работи или не.
Но, разбира се, аз многократно съм имала възможност да излагам своето становище по този въпрос:
Много неща трябваше да се направят, много досъдебни производства трябваше да се образуват. Те може и да са образувани, нямам данни за това. Имаше, по мое виждане, достатъчно данни за иницииране поне на дисциплинарни производства срещу магистрати.
Това, което на практика се случи, е доста далеч от една същинска дейност по разплитане на мрежа и отстраняване на последиците от нея и предотвратяване на последващи подобни случаи.
Съдия Цариградска изнася много притеснителни данни за това как се прилагат специални разузнавателни средства, за да се контролират съдии - официалният брой на тези случаи е много голям. Съдийската колегия обсъждала ли е някога, че има такъв метод за контролиране на съдии, и въобще как да се противодейства? Вашето мнение какво е по въпроса?
- Данните, които съдия Цариградска излага, са шокиращи. Те обаче съществуват и в писмени документи, на мен са ми известни от преди това. Във временната комисия също има постъпила подобна информация. Данни има и в годишните доклади на Бюрото за контрол върху прилагането на СРС.
Тук има множество проблеми, включително и законодателна празнота за това какво се случва с информацията, събрана със СРС, които не се използват за изготвянето на веществени доказателствени средства и не се прилагат по конкретни дела. Доколкото ми е известно, по този въпрос имаше работна група за промени в закона, но няма публична информация за законодателна промяна или поне за предложения за законодателна промяна.
Това е въпрос, който няма да престане да стои на дневен ред, И този въпрос е в основата на възможността за упражняване на натиск и за контролиране на дейността на тези лица, независимо дали са магистрати или политици, или лица, заемащи длъжности в други публични органи.
Съдийската колегия досега не се е занимавала с него. Повдигали сме го по един или друг повод, но аз имам очакване след изготвянето на доклада на временната комисия този въпрос да бъде сериозно обсъден.
Факт е, че се злоупотребява. Свидетели сме на това най-малкото защото не знаем какво се случва с тези стотици случаи на прилагане на СРС-та, които на практика не са довели до образуване на досъдебни производства. Категорично смятам, че по отношение на съдии и на лица, заемащи публични длъжности, е допустимо да бъдат прилагани специални разузнавателни средства, защото всъщност те в голяма част от случаите са единственият способ за събиране на информация.
Проблемът тук е в това, че тези случаи не водят до досъдебни, съответно съдебни наказателни производства, които да приключат с присъди от една страна. И от друга страна - липсата на яснота какво се случва с информацията, която е събрана с прилагането на тези специални разузнавателни средства, въз основа на която няма образувани дела.
Съвсем обосновани са опасенията, че тази информация представлява част от така наречената банка за компромати, защото може определена информация, събрана по този ред, да не е свързана с упражняваната дейност от лицето, но тя да е част от неговия личен живот и която информация то не би искало да бъде публично разпространена.  
И това на практика да бъде използвано като начин за шантажиране и за натиск върху съответния магистрат, политик или друго лице, заемащо публична длъжност. Това е част от системата за контролиране на магистратите.
Всичко това влияе ли на независимостта на съдията?
- Няма начин да не влияе. Резултатът е така нареченият смразяващ ефект и всъщност според мен има много по-силен ефект върху останалите членове на магистратската общност. Мащабите на въздействие никой никога не ги е изследвал, неясни са, но несъмнено то съществува.
Съдиите също са човешки същества, те имат различни емоции, различна степен на устойчивост и се влияят от различни неща. Упражняването на натиск, медиен шантаж, институционален, дори по отношение на един съдия, може да окаже много по-силен ефект върху други магистрати. Убедена съм, че влияе както върху атмосферата, така и върху самочувствието, а оттам и върху усещането за независимост на съдиите.
Това е много страшна тенденция, много притеснителна.
- Да, но според мен това е част от целения ефект.
От кого е целен този ефект?
- Тук трябва също да спекулирам. Първо, в най-широк смисъл политиците също са обект на влияния на всякакви интереси - икономически, геополитически, стратегически и т. н. Така че не мога категорично да кажа кой упражнява този натиск и с каква цел.
Лицата, които упражняват натиск, и тези, които стоят зад упражняващите натиск, имат различни цели в зависимост от конкретната ситуация. Едни са целите и механизмите при упражняване на натиск по отношение на наказателно дело, а други са, когато става въпрос за административно дело, когато става въпрос, да речем, за общ или нормативен административен акт, който на практика може да бъде приложен по отношение на няколко милиона жители в страната.
Когато един министър-председател си избира главен прокурор, подозирате ли, че зад тези действия се крият всъщност криминални групи? Това ли е въпросната мрежа, която смятаме, че е завладяла съдебната система, която си поставя удобни съдебни ръководители, за да може да контролира всяко едно тяхно действие?
- Може би имате предвид едно изявление на г-н Борисов по отношение на избора на Цацаров за главен прокурор.
Той го каза и за Гешев: "кого друг да сложа?".
- Понеже се опитвам да разсъждавам от гледна точка на своите познания и опит и начина, по който аз съм упражнявала и упражнявам правомощията си, смея да твърдя, че подобно изявление, и намерение, и виждане на упражняването на публична власт може да произтича от нейното най-чисто неразбиране. Тоест в най-общ смисъл министър-председателят да не разбира докъде се простира неговата власт - прословутото разделение на властите: кой къде кого избира, кой къде кого назначава.
Имали сме много примери в тази насока. Спомняте си един министър на вътрешните работи от недалечното минало, който кръщаваше на магистрати полицейски акции. Това също е много ясен пример за неразбиране докъде се простират правомощията на изпълнителната власт.
Защото и министър-председателят, и съответните министри, и администрацията към тях представляват част от изпълнителната власт, докато магистратите са част от съдебната система и по идеята на Конституцията, и на законите, които са приети в нейно изпълнение, никоя от властите не би трябвало, образно казано, да се бърка в упражняването на правомощията на някоя от другите власти, разбира се, освен в изрично предвидените случаи от Конституцията.
Не ви ли се струва, че и колегите ви от Висшия съдебен съвет понякога не разбират разделението на властите?
- Спестете ми, моля, този коментар. Аз съм го казвала публично.
Но да се върна на предишния ви въпрос - за това какви интереси стоят зад избора. Пак казвам, в зависимост от конкретната ситуация каква длъжност се избира, дали се оказва влияние за конкретно дело или за взимане на някакво решение във Висшия съдебен съвет, тези така наречени кръгове могат да бъдат различни и не е задължително да са само криминални групи. Както, разбира се, не е задължително и то категорично не е вярно, че всеки икономически интерес е свързан с някакво престъпление, нали?
Презумпцията би трябвало да бъде, че правомощията се упражняват правомерно, включително и тези за изпълнение на определени задължения или права по закон и по Конституция. Съжалявам, че говоря общо и че връщам към принципни неща, но ние никога не трябва да ги забравяме.
Това, че министър-председателят твърди или признава, че си избира главен прокурор, според мен отразява начина, по който той разбира и упражнява своята власт.
В момента вече не говорим изобщо конкретно, говорим принципно.
Освен това и друг министър-председател каза: Ще сменим главния прокурор. Така че не е само този, за съжаление...
- Спомням си го, за съжаление. И това е отражение на същото неразбиране какво имаш право да правиш като министър-председател, кое е в твоите правомощия.
И между другото, в това неразбиране или незнание според мен се корени една голяма част от проблема във функционирането на публичните органи в страната. Една категория органи и лица, заемащи публични длъжности, не разбират докъде е тяхната власт и какво могат да правят.
За сметка на това други органи и лица не искат да правят това, за което имат власт по закон и съобразно длъжността, която заемат. Ще припомня едни ситуации по времето, когато Иван Гешев беше главен прокурор, особено през първите години - как той започна да възлага проверки за какво ли не на разни органи - за тротоарите, за някаква храна в детските градини или нещо подобно. Това са въпроси, за които си има създадени регулатори, конкретни органи. Тези органи не си изпълняват правомощията, което пък дава право на главния прокурор или на някой друг да каже: Назначавам проверка, за да видя какво се случва.
Защото този орган, който е създаден и функционира и в него има назначени длъжностни лица, за да правят едно, второ, трето, не си изпълнява длъжността или защото го е страх да предприеме това, което законът му дава право да прави, или защото му е по-лесно, или защото го мързи, или защото е некомпетентен.
А всички тези проблеми произтичат също от проблема, че някой назначава лица и длъжности в тези органи не по предвидения ред и не в рамките на изискванията за заемане на тази длъжност. Явление, което придоби популярност с израза назначаване на "калинки". Съжалявам, че трябва да го използвам.
Като стана дума за работещи и неработещи органи бихте ли изказали мнение за работата на специалния прокурор? Останахте ли убедена от неговите заключения? Питам ви, защото ги изложи публично в интервю за "24 часа".
- Първо, изрично да уточня, че в правомощията ми като член на Висшия съдебен съвет не се включва да правя преценка на този прокурор, на работата му. Тоест той не подлежи на контрол от ВСС. Затова говоря като гражданин.
Не може да бъде изслушан или да му бъдат зададени въпроси от съдийската колегия или от Пленума ли?
- Няма формално регламентирано такова правомощие, но няма пречка, стига да не се влияе върху неговата независимост.
По този въпрос искам да посоча няколко неща: Първо, имах възможност публично да изразя становище, че излагането на мотиви за взимането на едно или друго решение на лицата, заемащи длъжности в съдебната система, имам предвид съдии, прокурори, следователи, не става в интервю пред медия, пред която и да е медия, а в мотиви съм съответния акт.
Аз не съм чела официално нито един акт на прокурора, разследващ главния прокурор и неговите заместници. Не мога да изразя обосновано становище дали неговата работа съответства на това, което законът му е възложил.
Като член на Висшия съдебен съвет можете ли да се запознаете с тези актове? Да не се наложи да ги искате по закона за достъп до информация - иронично казано?
- Не мисля, че Висшият съдебен съвет трябва по този начин да събира информация. Но също трябва да се посочи, че няма законов текст, който да регламентира някакъв гриф на секретност по отношение на актовете на този прокурор.
Известно ми е от публикации, както в медии, така и в социалните мрежи, че всъщност има отказ за предоставяне на тези актове, за разгласяване на мотивите по тези актове.
Ако по конкретното досъдебно производство (ако има изобщо такова) или предварителна проверка е имало документи или данни, които съдържат гриф за сигурност на информацията, това е отделен въпрос. Но няма общо правило за, както е популярно да се казва - засекретяване на тези актове.
Така че, според мен, за да се внесе яснота в работата както на прокурора по разследването на главния прокурор и неговите заместници, така и на самите лица, които са били обект на предварителни проверки, трябва да бъдат публично оповестени тези данни и мотивите към съответните постановления.
Тоест след седмица ще избирате главен прокурор, без да имате достъп до актовете на специалния прокурор, от които да разберете до какви изводи е стигнал той и как ги мотивира?
- Да, към момента ние не разполагаме с такива актове. Поне на мен не са ми предоставени в качеството ми на член на Пленума на Висшия съдебен съвет.
На първо четене в правната комисия на парламента бяха приети три проекта за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Как оценявате предложенията на партиите?
- Трите законопроекта за изменение и допълнение на ЗСВ се различават по своето съдържание и поради това, че в парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси беше проведено първото разглеждане, на практика нямаше детайлно обсъждане. Най-важните текстове от тези проекти според мен са свързани с осуетяване на предстоящото на 16 януари изслушване на кандидата за главен прокорор и последващо развитие на процедурата за избор и назначаване.
Аз считам, че процедурата за избор на главен прокурор изобщо не следва да бъде провеждана от този състав на ВСС, така че приветствам предложените законови текстове, които имат същата цел.
Конкретните текстове предстои да бъдат обсъдени, аз също бих изразила становище по тяхното съдържание, ако бъде дадена възможност, но отделен е въпросът, че вероятността да се приемат преди датата на изслушването, е минимална. По същество министърът на правосъдието призова да не се бърза, защото имало голям законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ, като дори изрази становище, че предлаганите текстове по-скоро ще навредят.
Моето лично становище е, че време няма, изслушването е след седмица, е приемане на законодателни изменения след проведен избор ще предизвика допълнителни проблеми.
Чух да Ви критикуват защо не си подавате оставките с г-жа Керелска - за да бъде непопълнен съставът на ВСС и евентуално да се попречи на решенията му?
- Първо, съставът на ВСС и сега е непопълнен - с петима членове. Мога да отговоря само за себе си, г-жа Керелска трябва да бъде попитана. Дори и двете да подадем оставки, ще има кворум в съдийската колегия, която в момента е от 11 членове, а за кворум са достатъчни осем. Същото се отнася и за Пленума на ВСС, чийто кворум е от 13 членове. Така че подаването на оставка от моя страна съвсем не би попречило на вземането на решения.
От друга страна, държа да подчертая, че се считам за отговорен човек. Поела съм ангажимент към съдиите при избора ми за член на ВСС преди 7 години. За мен гласуваха пряко при таен вот няколкостотин съдии. И понеже твърдя, че не съм отстъпила от позициите, които съм изразила, и от обещанията, които съм дала тогават, считам, че ако подам оставка, ще оставя тези съдии непредставлявани в съвета.
Подаването на оставка със сигурност би улеснило опонентите ми - при вземането на една значителна част от решенията на Висшия съдебен съвет. Смея да твърдя, че участвам активно и допринасям при обективното изясняване на фактите и при излагането на аргументи.
Факт е, че почти от началото на мандата на този съвет са правени многократни опити - всячески, а в някакви периоди от време и масирани атаки, за да бъда принудена да подам оставка. Винаги съм смятала, че това е, за да бъда накарана да мълча или евентуално да променя начина, по който говоря и гласувам.
Затова смятам, че за прозрачното и законосъобразното упражняване на правомощията на този орган моята оставка няма да се отрази положително. Иначе съм готова да го направя, ако още трима членове на съдийската колегия го направят. Тогава съм готова да го сторя още утре.