Изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов е приел нови правила за деловодната дейност, които допускат разпределението в прокуратурата да се извършва и без да се спазва принципът на случаен подбор. С друга промяна на правилата Сарафов е тълкувал закона и на практика е позволил да дава задължителни указания на прокурора, който го разследва.

Тази картина представя Българският хелзинкски комитет (БХК). Организацията е получила по закона за достъп до обществена информация 85 ключови документа, по които се управлява държавното обвинение. Става въпроса за професионалистите актовете - указанията и инструкциите на методическо ръководство, които са показателни за това какви са вътрешните правила за работа на прокурорите.

Организацията поиска и получи достъп до подобни документи и по време на мандата на предшественика на Сарафов - Иван Гешев. Получените документи са и от предишни периоди и от предишни мандати. Сегашният кандидат за поста главен прокурор Борислав Сарафов е утвърдил:

Сарафов разписва правила, с които се допуска изключване от принципа на случайния подбор.

Отговорни за разпределянето на всички прокурорски преписки и досъдебни производства на принципа на случайния подбор са административните ръководители в прокуратурата. Те могат да пропускат случайното разпределение, като разпределят с резолюция само документи, които не подлежат на разпределение съгласно закона.

Сарафов разписва още една възможност за изключение, като залага възможност това да става и ако "вътрешноведомствен" акт предвижда такава възможност. "Така главният прокурор изземва функциите на законодателната власт и не просто тълкува, а допълва закона. Тези нови правила до момента не бяха публикувани никъде, но са задължителни за всички прокурори и служители в прокуратурата", пишат от БХК.

Според организацията по този начин се оставя възможност "безконтролно да бъдат изключвани от случайното разпределение прокурорски преписки и досъдебни производства".

Една от другите промени, които е въвел изпълняващият длъжността главен прокурор, е, че е възложил на своята заместничка Елена Каракашева да се произнася относно удължаването на сроковете за разследванията и проверките, извършвани от специалния прокурор за разследване на престъпления извършени от главния прокурор.

Според БХК с това нововъведение се прави "смущаващо тълкуване на закона", което му позволява на практика сам да дава задължителни указания на обвинителя, който би трябвало да е безпристрастен и независим от него.

Механизмът за разследване беше приет преди повече от година, а първият назначен специален прокурор е съдия Даниела Талева. Наскоро станаха известни резултатите от проверката, която тя извърши на Сарафов, според които той не е извършил нарушение.

Някои от актовете, които БХК изследва, са издадени още по времето на Сотир Цацаров, но са предоставени едва сега на организацията. Един от тях е от 2016 година и все още действа, той предвижда главният прокурор да може да раздава парични награди на прокурори, следователи и служители в размер на едно основно месечно трудово възнаграждение, без да обявява това никъде. Тази система за "поощряване" се прилага отделно от предвидената в Закона за съдебната власт, уточняват от БХК. Не е известно колко такива бонуси са раздадени и кога.

От БХК констатират, че освен че съдържанието на някои актове е тревожно, притеснителен е и фактът, че липсват методически указания в конкретни ключови области, в които се очакват резултати от прокуратурата и заради които България е многократно осъждана пред Европейския съд по правата на човека.

Организацията припомня, че когато през 2023 г.,Сарафов зае поста на временно изпълняващ главен прокурор, той се ангажира да вземе сериозни мерки срещу натиска върху магистрати. "Въпреки това в продължение на повече от година и половина на поста главен прокурор той не е въвел дори минимални стандарти за разследването на престъпления, извършени с участието на прокурори и служители на службите за сигурност", отчитат от БХК.

От организацията отбелязват още и липсата на: