Критично ниски са обществените оценки за работата на бившия прокурор Иван Гешев и на настоящия и.ф. и кандидат за поста Борислав Сарафов, но гражданите имат огромни очаквания към главния прокурор. Съдебната реформа продължава да бъде важен приоритет, въпреки че е в застой. Това показва национално представително изследване, проведено в периода 26 ноември - 15 декември 2024 г. от социологическа агенция "Глобал метрикс" по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

В края на декември 2024 г. оценките за работата на прокуратурата през последните десет години са преобладаващо ниски и отразяват многократно регистрираното ниско доверие, потвърдено от редица социологически изследвания и анализи. Според общественото мнение работата на прокуратурата под ръководството на Сотир Цацаров (изследване на БИПИ от 2019 г.), Иван Гешев и Борислав Сарафов по пет степенна скала от 2 до 6 се концентрират в позициите "слаба" и "средна".

Налице са все пак и специфики - докато оценките за мандата на Сотир Цацаров са били също критични, но изтеглени в по-умерените позиции на скалата, мнението за работата на прокуратурата при Иван Гешев достига два пъти повече слаби оценки. Същата тенденция се запазва, макар и леко смекчена, в оценките за Борислав Сарафов. Оценките и за тримата ръководители на прокуратурата показват силно критични мнения, които са индикатор на слаби резултати както в справянето с битовата престъпност, така и в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Работата в тези направления гражданите виждат основно като кампанийна, а преобладаващото мнение е, че прокуратурата се използва за политически цели и няма никакви ползи за обществото от работата на главния прокурор.

Над две трети от пълнолетните българи смятат, че съдебната реформа е в застой, а основни аспекти от нея определят като неизпълнени. Между една пета и една трета от запитаните все пак виждат някакви, макар и много слаби, резултати в отделни направления.

Основните причини за неосъществената съдебна реформа според общественото мнение са интересите на различни обществени кръгове, които работят за това, съдебната реформа да не се реализира (56%), както и политическата криза (37%), и липсата на политическа воля (35%) за реформи в този сектор. Около една трета от запитаните са склонни да посочат и липса на воля сред магистратите, което показва, че, от гледна точка на общественото мнение, няма "невинни" за неосъществената съдебна реформа. Като контрапункт на тези оценки мнението, че няма обществена подкрепа, се споделя от едва 9% от запитаните.

Налице е широк консенсус за важността на съдебната реформа. На това мнение са почти всички (75% смятат, че съдебната реформа е много важна, а 20% я смятат за по-скоро важна). Българите задават широк кръг приоритети за съдебната реформа в следващите няколко години, като най-важните за гражданите са: реална и ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта (81%), независимост на съда (75%), бърз съдебен процес (61%), борба с битовата престъпност (55%), отчетна и ефективна прокуратура (54%), борба с домашното насилие (50%).

Според широката общественост съдебната реформа се е провалила във всички основни направления, като за почти две трети от запитаните тя не е успяла да осигури справедлив процес за всеки гражданин. Едва една трета смятат, че има някакви, макар и слаби, резултати в тази област. Сходни са нагласите и по отношение на гаранциите за независимост на съда, осигуряването на обективност при разследванията срещу магистрати, когато за това има законови основания, както и относно отчетността и независимостта на прокуратурата от политическо влияние и цялостна защитата на съдебната система от икономическо влияние.

Оценките, във всяко от тези направления, са доминирани от мнението, че съдебната реформа не е постигнала нищо (между две трети и три четвърти от гражданите са на тази позиция) или че напредъкът в тази област е твърде слаб (между една пета и една трета са на това мнение). По четирите направления, в които оценките за съдебната реформа са най-критични (най-висок дял мнения, че реформата не е постигнала резултати в тази област), се очертават няколко статистически тенденции.

Политическите разделения по оста "статукво - промяна" също се отразяват на оценките за съдебната реформа. Избирателите, които симпатизират на партии, които са от дълго време на политическия хоризонт, са по-склонни да видят, макар и слаби, промени в резултат от съдебната реформа. Сред водещите причини за забавяне на съдебната реформа широката общественост извежда на преден план интересите на групи, които работят срещу реализиране на съдебната реформа (56%).

Липсата на политическа воля и политическата криза са фактори, които се посочват от около една трета от пълнолетните българи. Малко под една трета са на мнение, че магистратите нямат воля за съдебна реформа. Тези резултати показват, че от гледна точка на общественото мнение няма "невинни" за неосъществената съдебна реформа. Като контрапункт на тези оценки мнението, че няма обществена подкрепа, се споделя от едва 9% от запитаните.

Данните са от национално представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено сред 1020 пълнолетни граждани в периода 26 ноември - 15 декември 2024 г. от социологическа агенция "Глобал метрикс" по поръчка на Българския институт за правни инициативи.