През следващите месеци България ще бъде управлявана от безпринципна четворна коалиция, която в определени моменти ще се разраства до петорна. В доминираното от ГЕРБ правителство на Росен Желязков влизат и БСП, "Има такъв народ" (ИТН), а по особена формула и ДПС на Доган. И при Станишев, и при Нинова за БСП ГЕРБ беше не само главният политически противник, но и нещо като своеобразен класов враг. След 2009 г. ГЕРБ наследи ролята на СДС по отношение на социалистите от началото на прехода. Новото ръководство на БСП много бързо вкара партията в колаборационистки курс с Борисов, уж в името на националните интереси.

Сходна е ситуацията и с "Има такъв народ", чийто генезис е в идеята за референдум през 2016 г. Тогава телевизионният водещ Слави Трифонов и колегите му искаха да променят някои от основните механизми на политическата система. Патосът на възмущението им, че "няма такава държава", олицетворявана от ГЕРБ, подготви почвата за появата на ИТН.

Успешно в картинката на безпринципното коалиране на БСП и ИТН с ГЕРБ се вписва и казаното от Бойко Борисов преди два месеца, че "добро ДПС няма" и ГЕРБ няма да работи с него. Днес крилото на Ахмед Доган закръгля парламентарното мнозинство. Обективно погледнато обаче, "опозиционното" ДПС на Делян Пеевски май ще има по-силно влияние върху правителството. Медийни разкрития насочват към предполагаеми бизнес обвързаности между определени министри и лидера на "ДПС - Ново начало".

Иначе и трите официални коалиционни партньора на ГЕРБ - БСП, ИТН и "Демокрация права и свободи - ДПС", са слаби, лишени от сериозен емоционален заряд, и ги е страх от предсрочни избори. Затова най-вероятно ще бъдат готови на сериозни компромиси в името на запазване на новата "сглобка". Още по-вероятно е след разтурянето й да бъдат маргинализирани, дори да изчезнат от политическия пейзаж.

Сглобеното под егидата на Борисов управленско мнозинство си има и предистория. В него първоначално трябваше да присъства поне една от формациите на т. нар. градска десница - "Демократична България". При условие, че в коалиционното споразумение залегнат мерките от "санитарния кордон" срещу Пеевски. Така и не стана ясно дали другата партия на либералната коалиция - "Продължаваме промяната", се готвеше за реално участие във властта при обявяване на кордон или искаше бързи нови избори. Но накрая виденията за някакво божествено предопределение за "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) във властта - като коректив на ГЕРБ, се разсеяха. Двете формации вече се подготвят за отрезвяващо и здравословно пребиваване в опозиция.

Преди това при неговото ръководство на прокуратурата тя май изпълни една от основните й "задачи" - бяха прекратени трите дела около Борисов: за пачките в онова "чекмедже", за "къщата в Барселона" и за изнудване на хазартния бос Васил Божков. На този фон от коалиционното споразумение на ГЕРБ с БСП и ИТН отпаднаха основните мерки за "санитарния кордон" срещу Пеевски.

Четвъртото правителство под егидата на Борисов след 2009 г. ("сглобката" с ПП-ДБ и ДПС е по-особен случай) е добър повод да се проследи незавидната съдба на досегашните партньори на ГЕРБ.

С малки изключения те винаги са били привличани, парализирани и изплювани от политическото животно Борисов, управлявал в автократичен стил България почти 12 години. През цялото това време разни партии влизаха с голяма доза отвращение в коалиция с ГЕРБ или поне гарантираха на тази партия мнозинство в парламента. Но бяха употребявани и задушавани. След това обикновено се озоваваха в отпадъчната част на политическия пазар като много рядко някоя от тях успяваше да стигне в рециклиран вид отново на сергията.

Разбира се, има и много други обстоятелства - вътрешнопартийни, електорални и комуникационни, извън коалирането с ГЕРБ, които предопределят участта на злополучните формации. Но все пак във фокуса на анализа нахлува "светлината", която изгаря устремилите се към нея пеперуди.

Самата партия Граждани за европейско развитие на България никога не се позиционира като модерна десноцентристка или умерено консервативна формация. Вместо това продължава да излъчва послания, че е "евроатлантическа", но пък не крие, че е гостоприемна за умерен популизъм, клиентелизъм, корупция. Тези специфики в профила й правят много по-лесно коалирането с партии, представители на целия политически спектър - от националисти, през консерватори и умерено десни, та чак до леви, а вече виждаме и с антисистемни играчи. По правило кандидатите за участници в различните разновидности на "правителство на националното спасение" търсят министерски постове, назначения за партийната клиентела и усвояване на апетитния ресурс от еврофондовете.

Най-фатална досега е била мечешката прегръдка на Борисов за националистическите формации, но силно потърпевши са и традиционните десни - партньори на Борисов в ЕНП. Сред пострадалите има и една блеснала за кратко преди време лява формация.

През 2009 г. ГЕРБ влезе с летящ старт в българската политика и спечели изборите. Не му достигаха пет места за мнозинство в парламента и управлява с правителство на малцинството, с подкрепата на "Синята коалиция", "Ред, законност и справедливост" и "Атака". Преди това бившият министър-председател и лидер на "Демократи за силна България" Иван Костов наричаше Бойко Борисов "мутра в овча кожа" и громеше ГЕРБ като партия на "ченгета". Борисов на свой ред се подигра на Костов с прякора "Гаргамел" - злодеят от анимационния филм, побеждаван от остроумните смърфове. Мартин Димитров, тогава лидер на СДС, говореше с надежда, че "Борисов ще ни подаде ръка" и увери, че сините "няма да извиват ръцете" на партията - победител.

През 2011 г. РЗС - партията на Яне Янев, вече ситуативно искаше да "уволнява" премиера Борисов. Тя обяви, че слага 100 билборда с въпросното послание, за да рекламира кандидат-президента си Атанас Семов. Това не попречи на Янев четири години по-късно да акостира като съветник в политическия кабинет на министър-председателя.

Двете й най-значими формации имат различна съдба - СДС стана присъдружна партия на ГЕРБ, напълно обезличена. ДСБ е по-малкия партньор в "Демократична България", която на свой ред има сложни отношения с Борисов в наши дни. Те варират в широкия спектър от противоборства през желание за превъзпитаване на Борисов и еманципирането му от Пеевски до песимистични откровения, че "на този етап без ГЕРБ не може".

През 2014 г. пък Борисов управлява начело на де факто коалиционно правителство, съставено от ГЕРБ, Реформаторския блок (РБ) и "Алтернатива за българско Възраждане". В парламента подкрепа осигуряваше "Патриотичния фронт" (НФСБ и ВМРО). Трите водещи партии в РБ бяха Движение "България на гражданите" (ДБ, ДСБ и СДС. Две години по-рано Тома Биков, един от тогавашните лидери на ДБГ, обяви на висок глас: "Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Обещавам ви, че ще направя каквото зависи от мен Бойко Борисов, никога повече да не седне в креслото на министър-председателя". Преди изборите през 2014 г. Костов, вече бивш лидер на ДСБ, каза в тв интервю, че "докато дясното пространство се оглавява от Бойко Борисов, то няма шанс да избуи, защото той е лидерът на опозицията в парламента."

ДБГ - най-атрактивната партия в РБ, шава някъде в политическсото пространство. Прелъстената от Борисов прагматично лява формация АБВ на бившия президент Първанов също се обезличи след участието си в онази коалиция. Но очевидно желанието за власт умира последно, защото като част от формацията БСП - Обединена левица, АБВ е май единственият коалиционен партньор на Столетницата, който подкрепи новата управленска формула: ГЕРБ, БСП, ИТН плюс ДПС на Доган.

Пораженията на принудените или изхитрили се да да се коалират с ГЕРБ не свършват дотук. След разпада на порочната "сглобка" между "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС на последвалите избори ПП-ДБ загуби половината си електорат. През 2024 г. ДПС се разцепи при подкрепата си на провалилия се проектокабинет "Желязков". Случилото се беше само върхът на айсберга на задълбочаващият се конфликт между Доган и Пеевски.

След 16 януари 2024 г., когато беше избрано коалиционното правителство на Росен Желязков, предстои да гледаме нова поредица от сериала "ГЕРБ и партньори". Краят най-вероятно ще бъде фатален за второстепенните персонажи.