Артър Кларк, едно от най-прочутите имена в световната фантастика, почина в Шри Ланка на 90-годишна възраст. В най-известното си произведение "2001: Една одисея в космоса" той очарова света с визията си за звездното бъдеще на човечеството. Артър Кларк се смята и за един от хората, предвидили колко полезни ще са комуникационните орбитални спътници.

Той е роден във Великобритания, но от десетилетия живееше на остров Цейлон, прикован към инвалиден стол заради последици от прекаран в детството полиомиелит.

Освен писател, Кларк бе и подводен изследовател, популяризираше научните занимания и агитираше за космически изследвания.

"Бих искал хората да ме запомнят предимно като писател, като някой, който е забавлявал читателите си и е разширил границите на воъбражението им", каза през декември Артър Кларк.

Ройтерс припомня, че броени дни да почине от дихателни проблеми, той е коментирал и ръкописа на най-новото си произведение "Последната теорема", написано съвместно с друг гигант на фантастиката - американеца Фредерик Пол.

Кларк имаше три големи желания - мир в Шри Ланка, да види доказателство за съществуването на извънземен живот и светът да започне да използва по-чисти горива.

Той имаше сложни отношения с научните среди и доста от статиите му бяха публикувани на необичайни места като "Плейбой".

Светът го познава най-вече заради "2001: Една одисея в космоса" и прочутата й екранизация от Станли Кубрик, за която Кларк пише и сценария. Годинипо-късно се появяват две продължения на книгата, последното от които през 1997г. - "3001": Последната Одисея".

Далеч преди това обаче - още по времето на Втората световна война, той прави впечатление със статия, в която описва условията, при които може да се създаде мрежа от геостационарни спътници. За нея той получава хонорар от 15 паунда, а от изложената в нея теория се ражда индустрия за милиарди.

"Хората казват, че е можело да направи купища пари, ако бях патентовал това. Не съм подавал патентна регистрация, защото никога не съм си и въобразявал, че това ще се случи, докато съм жив", разказва по-късно писателят.

Сред "екстраполациите" за бъдещето (той избягваше думата "прогноза" или "предвиждане") бяха още контакт с интелигентен извънземен живот до 2030г. и откриване тайната на безсмъртието до 2090г, вероятно "електронно безсмъртие с всичките му добри и лоши страни".

Кларк живееше в Шри Ланка от 1956г. насам и се ползваше от особен статут да не плаща данъци. Той убеди властите да прокарат закон за постоянно пребиваване, популярен още като "Законът Артър Кларк", съгласно който чужденци, вкарали в страната твърда валута, плащат минимални данъци и се радват на специални привилегии.

В края на миналия век писателят получи почетна рицарска титла и лично принц Чарлз отиде да му я връчи. Церемонията обаче бе отложена след скандал с медийни обвинения срещу Кларк в педофилия, които той яростно отвхърляше.

Артър Кларк се жени през 1953г. за разведената американка Мерлин Мейфийлд, но двамата се раделят едва половин година по-късно.