Мазутът, който в средата на декември м.г. се изля от руски петролен танкер "Волгонефт 212" в Керченския проток може да достигне бреговете на България, Румъния, Турция, Абхазия и Грузия. Това твърди в интервю за сайта "РБК Виктор Данилов-Данилян, научен ръководител на Института по проблемите на водата към Руската академия на науките.

Според него, докато достигне западните брегове на Черно море концентрацията на петрол във водата ще намалява, но въпреки това риск от замърсяване все пак съществува.

Това твърдение идва само седмица, след като бившият служебен министър на околната среда и водите Петър Димитров отрече подобна възможност. Заради него снощи се състоя среща между новите министри на екологията и на туризма Манол Генов и Мирослав Боршош като изисканите от тях сателитни снимки от Военноморското училище не потвърждават тази хипотеза.

От Института по океанология към БАН също твърдят, че петролните петна вече са изхвърлени по бреговете на Русия.

Русия от седмици насам не е публикувала официални данни колко от товара на потъналия на 15 декември стар танкер е изтекъл, нито има яснота какво правят властите, които би трябвало да разполагат с ясни протоколи, планове и средства за реагиране. Повечето информация за усилия по почистване на крайбрежни зони и птици идва от доброволчески организации. Специалисти твърдят, че за възстановяването на екосистемата в района ще са нужни 10-15 години.

Според него това, което е достигнало до Крим, не е основният поток (от петролния разлив), а именно такива странични "езици". Затова мазутът се е разпространил на определени места, но голяма част от крайбрежието на Крим е останала незасегната.

В интервюто си Данилов-Данилян твърди също, че последиците от разлива са много тежки, тъй като мазутът е фатален за морските организми - птиците, ракообразните, мидите и водораслите. "Обикновената флора и фауна ще се възстановят след време, но това може да не се случи за редки или защитени видове, които са по-чувствителни към замърсяване", казва Данилов - Данилян.Още в първите дни след инцидента с "Волгонефт 212" руската агенция РИА Новости съобщи за единадесет мъртви делфина, открити в южния руски регион Краснодар, като се позова на Татяна Белей, директор на екологичния център "Делфа". По-късно обаче други източници съобщиха, че фаталните последици за делфините в Черно море са много по-тежки. По оценка на Руската академия на науките разливът на мазут в Керченския пролив е най-голямата екокатастрофа от началото на века. А от замърсяването са загинали десетки хиляди птици и делфини.

Въпреки тази апокалиптична картина само преди седмица служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров каза, че няма придвижване към България на петно от петролния разлив след аварията в Керченския проток.

От министерството публикуваха и резултати от анализа на проби морска вода, взети в края на декември - т.е. преди един месец - от Басейнова дирекция "Черноморски район във Варна и Регионална лаборатория към Изпълнителната агенция по околна среда. Според тези резултати в българските териториални води и по крайбрежието не е констатирано замърсяване след петролния разлив в Керченския проток. Въпреки това в интервюто си за за сайта "РБК" Виктор Данилов-Данилян твърди, че мазутът може да достигне до бреговете на България и останалите страни с излаз на Черно море.

По тази причина "Дневник" потърси за мнение доц. д-р Васко Гълъбов от Националния институт по хидрология и метеорология. "Четох интервюто на Виктор Данилов-Данилян, но това име не ми е известно сред авторитетите в тази област, каза той. По тази причина аз съм силно скептичен към възможността петролното замърсяване от Керченския проток да достигне до Българските брегове".

Според Гълъбов динамиката на теченията в Черно море са разделени на два кръга - източно кръгово и западно крагово течение. Има и трето - бавно кръгово течение, кожето обхваща цялото море. За да достигнат евентуално петролните петна от Керченския проток до българския бряг те трябва да се прехвърлят от източния кръг в западния, което е почти невъзможно. "Още повече, че това съвсем не е първият случай на петролни разливи в Керченския проток, каза Гълъбов. Там често се случват подобни поразии, но нито веднъж до сега замърсяването, предизвикано от тях не е стигнало до България. Няма как да се случи и този път."

Още в първите дни на екокатастрофата Институтът по океанология към БАН публикува симулация на движението на нефтения разлив в керченския проток, разработена съвместно с научния център "Хереон", част от Асоциацията на Германските научноизследователски центрове "Хелмхолц".

Според директора на Института по океанология проф. Валентина Тодорова обаче анализът и прогнозирането са били съществено затруднени поради неизвестния режим на изпускане на петролните продукти, както и неизвестните точен час и местоположение на катастрофата:

По-късно този модел на разпространение на нефтеното петно в Черно море е потвърден и от съобщенията на информационните агенции за силно замърсяване на брега около гр. Анапа.

Според Валентина Тодорова характеристиките на горивото, изхвърлено в морето остават неясни и до този момент, не се знае дали става дума за леко, тежко гориво или мазут?

Тодорова също коментира двете кръгови движения на теченията в Черно море: "Наричаме ги циглонални, тъй като те се движат противно на часовниковата стрелка. Има и един "ръкав", който свързва двете и именно той би могъл хипотетично да донесе замърсяване на нашите брегове. Това обаче няма как да се случи, тъй като петролните петна вече са изхвърлени по бреговете на Русия, каза тя.

У нас институциите, които извършват мониторинг на евентуални замърсявания в Черно море с петролни продукти, са

Екоминистерството и Басейновата дирекция "Черноморски район" следят за евентуални замърсявания и при нужда координират действията по предотвратяване и ограничаване на петролни разливи.

В случай на трансгранично замърсяване отговорности има и Гранична полиция, която контролира на морската граница на България и при евентуални аварии участва в координацията на противодействието им.

Системата за работа в случай на по-значителни аварии, застрашаващи българските брегове, включва и ресурсите на частни компании, специализирани в почистването на петролни разливи. Европейската агенция за морска безопасност (EMSA) има договори с корабособственици в повечето европейски пристанища, които поддържат кораби на "стенд бай" за реакция при нефтени разливи. У нас това е корабът Galaxy ECO на компанията "Космос Шипинг".