Големият национален експеримент на Америка започна две минути след обед на 20 януари, когато Доналд Тръмп отново положи клетва като 47-ия президент на САЩ.

С началото на втория мандат на един от най-колоритните и непредвидими президенти за два и половина века история на страната, донесоха отново равни дози нервност и радост. Разделението е факт: 77 милиона избиратели го подкрепиха през ноември, 75 милиона бяха срещу него и не изглежда, че първият му ден в Белия дом направи много те да се обединят. Въпреки обещанията му за започването на "златна ера на Америка".

Той се обяви за нещо като месия, спасен от Господ, за да направи Америка велика отново, каза че провежда "революция на здравия разум", обеща всички проблеми да бъдат решени незабавно, Америка да влезе в "златен век", да е независима, горда, успешна и свободна. Събитията се движат много бързо и каквото и да напиша сега, вероятно ще се промени до дни. Въпреки това ето кратък обзор на някои от очакванията за конкретни действия според встъпителната реч на Тръмп и първите подписани президентски укази.

В понеделник президентът обяви въвеждането на извънредно положение на южната граница, за да бъдат "спрени нелегалните пресичания", и вероятно за да засилили усещането за национална значимост, обяви преименуването на Мексиканския залив в Залива на Америка.

Властите деактивираха апликацията, с която желаещите да получат политическо убежище в САЩ можеха да подават заявления за разглеждане на случаите им, и отсега нататък това явно ще се извършва извън територията на държавата - в Мексико или някъде другаде. Том Хоман, който ще отговаря за този ресор, първо обеща акции в цялата държава и особено в Чикаго още във вторник, след това би отбой, после отново ги обеща, но някога през седмицата.

Самият Тръмп каза, че ще започнат депортации на криминално проявени нелегални и обяви мексиканските наркокартели и банди за терористични организации. Демократите, както и повечето американци, не възразяват принципно срещу депортациите на престъпници, но когато стане въпрос за семейства или за честно трудещи се обикновени хора, чието единствено нарушение е, че са влезли или останали незаконно в САЩ, подкрепата рязко намалява.

Със сигурност масови хайки биха довели до хаос, а и подобни действия ще бъдат оспорвани по съдебен ред. Ще видим какви са реалните измерения на тази политика и доколко тя може да бъде ефективна. Хубаво е да се помни също, че рекордьор по депортациите в съвременната американска история е президентът Барак Обама с 3 милиона души, но властите тогава не издирваха нелегални из градовете, а ги връщаха от границата.

Изслушванията в Конгреса миналата седмица на крайно спорния кандидат за министър на отбраната Питър Хегсет, на Пам Бонди - бъдещи главен прокурор, и на Крис Райт за министър на енергетиката не предизвикаха особени вълнения.

За нас е важно да знаем, че за разлика от изолационисткото крило на партията Рубио винаги е казвал, че съществуването на НАТО продължава да е ключов елемент от националната сигурност на САЩ. В същото време той е на позициите на Тръмп, че някои, ако не и повечето държави в съюза трябва да вдигнат разходите си за отбрана. Той минава за ястреб спрямо Китай и Русия, което ни води до следващата важна за България тема: Украйна.

Тръмп не спомена Украйна по име, но каза в речта си в понеделник, че Америка "не може да продължава да влага неограничено пари за защита на чужди граници, когато успява да защити своите". Това може да бъде разчетено като реверанс към изолационистите в Републиканската партия, които препънаха за 6 месеца през 2023-2024 г. гласуването на 65 милиарда долара военна помощ за Украйна в Конгреса.

Предизборните закани на Тръмп за това как ще приключи войната в Украйна на следващия ден след встъпването си в длъжност са само това - приказки. От друга страна, за президента би била неустоима сделката нов финансов транш да захрани отбранителната индустрия в избирателните райони на доста конгресмени. Така че поне засега всички опции остават отворени.

Доста по-вероятно е продължаваща американска подкрепа, натиск върху европейските съюзници и практическо принуждаване на украинската страна да започне да призовава 18-годишните си младежи в армията. Дали в съчетание със санкциите това ще е достатъчно Кремъл да отстъпи, не мога да кажа. Русия е склонна да търпи много болка заради идеята колко несправедливо е положените ѝ в света.

Тръмп обеща преразглеждането на търговията на САЩ в речта си и отдавна говори за въвеждането на допълнителни мита, с които се атакува Китай, в добавка към съществуващите, които влязоха в сила през 2018 г. и бяха оставени от Байдън. Президентът се закани с 25% мита за стоки от Канада и Мексико от 1 февруари, а предизборно се заканваше и на Европейския съюз, или с други думи, може да влезе в търговска война с 90% от партньорите.

Някои индустрии - като автомобилната и петролната - са изтръпнали, и може би затова изпълнителният директор на "Форд" беше на церемонията в понеделник. Продукцията на един автомобил на тази компания налага многократно пътуване от Мичиган и Охайо през канадската граница в Онтарио, докато бъде сглобен. Мита с Канада биха се отразили катастрофално на подобен бизнес. В САЩ има цели рафинерии, които преработват изцяло канадски петрол и митата не са нещо, което биха искали.

Тръмп заяви, че спира дотациите за електрическите возила и обеща да направи американската автомобилна промишленост отново "велика" - предполагаемо само тази, която използва двигатели с вътрешно горене.

Тръмп обеща, че практически веднага ще се пребори с инфлацията и високите цени. Първото е свършена работа, защото администрацията на Байдън я смъкна под приемливите 3%, докато върху второто президентът няма никаква власт и вероятно това ще си остане празно обещание. Американците ще разберат дали това е така според сметките си в супермаркетите, но това ще отнеме време.

Нещо много важно остана неспоменато нито по време на кампанията, нито при встъпването в длъжност. САЩ имат колосален външен дълг от 36 трилиона долара и бюджетен дефицит от 2 трилиона. Още във вторник САЩ удариха за пореден път тавана в плащанията по дълга и ще трябва да прибегнат до финансова гимнастика, за да спазят задълженията си до ново решение на Конгреса.

Лидерът на републиканците там Майк Джонсън намекна, че ще обвърже помощите за пожарите в Калифорния с тези преговори, което със сигурност не се случва без съгласието на Тръмп. Все повече експерти изразяват сериозни притеснения заради дълга, но тази тема остава твърде езотерична за обикновения избирател, за разлика от цените на бензиновата колонка и в супермаркета, и затова политиците я избягват.

През 2016 г. много компании бяха във враждебни отношения с Тръмп, най-вече по повод на твърдата му политика за имиграцията и предупрежденията за въвеждане на мита. Изпълнителните директори на "Форд", "Интел", "Кока- Кола" се конфронтираха открито с него, а самият Тръмп беше особено язвителен по адрес на "Фейсбук". Сега същите компании, плюс "Боинг", "Уолмарт" и много други дадоха по милион долара за церемонията по встъпване в длъжност, а "Кока-Кола" му направиха специална бутилка за подарък.

Ники Хейли, бивш представител на САЩ в ООН и съперник на Тръмп за президентската номинация, съветва бизнесите как да "опитомяват" встъпващия в длъжност президент. Илон Мъск, Марк Зукърбърг от "Мета", Джеф Безос от "Амазон", Сундар Пичаи от "Гугъл" бяха на видни места по време на церемонията. Там основният страх е от държавни регулации и антимонополни дела, както това започна да се случва в Европейския съюз.

Четиримата, заедно с идеологическите си съюзници от Силициевата долина Марк Андрисен и Питър Тийл, дадоха възход на неологизма "бролигархия", идващ от определението им като "бро" (комбинация от нашето "брато̀" и "батка") и олигарси. Отиващият си президент Джо Байдън пък ги нарече "техноолигарси" в последната си реч, правейки паралел с известното предупреждение на Дуайт Айзенхауер от 1960 г. за опасността от възхода на военнопромишления комплекс.

За отношенията на Тръмп с Мъск може вече да се напише отделна книга, а неговата връзка с държавата най-вече чрез важната роля на "Спейс Екс" в американската космическа програма са много дълбоки. Сега Тръмп обеща да изпрати астронавти на Марс, което е фиксидея на Мъск. Президентът обяви, че създава Департамент по държавната ефективност (известен със съкращението си DOGE), който по идея трябваше да бъде ръководен от Мъск и предприемача Вивек Рамасвами. Рамасвами вече се разкандардиса, а новосъздадената държавна агенция стана моментално обект на няколко съдебни дела заради липсата на прозрачност в действията си.

Така най-богатият човек на планетата остана сам в борбата за оптимизиране на най-голямата бюрокрация в света.

От самото начало на политическата си кариера Тръмп хем се кара на медиите и твърди, че го преследват несправедливо, хем не може да спре да се изявява в тях. В понеделник той направи странно изявление, че приема постановление, с което се "прекратява всяка държавна цензура" и се "връща свободното слово" в САЩ. Това се все права, гарантирани в Първата поправка на американската конституция, и по-скоро президентът направи реверанс към привържениците си, много от които са убедени, че някой цензурира десните гласове в медиите.

Подобна тема зачекна и Зукърбърг, когато наскоро се оплака как по време на пандемията от администрацията на Байдън се обаждали да ги молят да свалят от Фейсбук информация, която здравните власти смятат за неточна. Шефът на "Мета" поведе война с факт-чекинга, която е много присърце на 47-ия президент, за когото истината е много относително понятие.

Големите медии в САЩ така и не се научиха как да се справят с някой като Тръмп, който излиза от всякакви досегашни норми на общуване. Стряскащ беше скорошният случай с тв компания Ей Би Си, която се съгласи да плати 15 милиона долара за бъдещата президентска библиотека на Тръмп в резултат на извънсъдебно споразумение за клевета срещу него.

Случаят не беше особено силен юридически - в САЩ е много трудно политическа фигура да осъди медия за клевета - но явно шефовете на "Дисни", която е шапката на Ей Би Си, са преценили, че е по-добре да не ядосват администрацията в Белия дом. Подобни случаи карат останалите медийни компании да са внимателни, защото Тръмп има дълбоки джобове. Все пак има достатъчно качествени журналисти и медии, които няма просто да спрат да ровят в безкрайните неща на Тръмп.

Президентът на САЩ принципно не страда от липса на канали за комуникация, и Тръмп ще продължи да бъде глезен от вниманието и на медиите, и на публиката. Той не пропусна да събере точки с ТикТок, която за 12 часа спря да функционира в САЩ, но сега ще има още 75 дни да преговаря каква част и на кого да бъде продадена.

Според приетия през април м.г. закон президентът може да определи това и съм сигурен, че Тръмп ще се възползва от властта си да направи максимално добра за себе си сделка. ТикТок има 170 милиона потребители в САЩ, което прави платформата изключително притегателна за много потенциални собственици, включително и за Мъск. Консорциум начело с родения в Канада предприемач Кевин О'Лиъри предложи 20 милиарда долара за платформата.

Републиканците имат съвсем леко предимство в Конгреса - трима сенатори и 5-6 конгресмени, което е най-тънкото мнозинство от стотина години насам. Междинните избори през 2026-та г. не са особено далече също, затова конгресмените ще внимават накъде духа вятърът. Той е попътен за Тръмп, който има пълна доминация в Републиканската партия, за разлика от първия си мандат.

Минималното предимство не гарантира спокойствие, защото буквално една шепа отцепници могат да обърнат нещата в Камарата на представителите, докато сенаторите са доста по-независими и от тях винаги могат да дойдат изненади.

Тръмп си дава сметка за това и не пропуска да го припомни. Тук доста биха му помагали съюзници като Мъск. Понеже конгресмените се преизбират на всеки две години, ако са в конфликт с лидерите на партията или президента, те могат да се окажат обект на кампания от съперник в първичните избори, подкрепян от парите на богат донор. Това е вечна заплаха в американската политика, която помага да се държи партийната линия.

Другата спънка за президента почти сигурно ще се окаже съдебната власт, която изобилства с федерални магистрати без особени симпатии към него. Със сигурност голяма част от политиките му ще влязат в съда и могат да затънат там, както се случи многократно през 2017-2018 г. Първият му указ тогава беше за ограничаване на пътуванията от няколко мюсюлмански държави, които съдът отхвърли като дискриминационни. Една от инициативите му сега е за отмяна на придобиването на американско гражданство по рождение, записано в 14-ата поправка на конституцията. Това със сигурност няма да мине, но президентът имаше пълните правомощия и обяви

с която извади повече от хиляда души от федералните затвори, спря делата срещу тях и така приключи най-голямото разследване в историята на американското правосъдие. Това не е непременно популярен ход за повечето избиратели, защото доста от онези, които нахлуха в Капитолия преди 4 години, бяха вандали, осквернили една от най-важните държавни институции.

Имаше загинали и пострадали служители на реда и като цяло събитията тогава бяха силно травматизиращи за американците, несвикнали на нещо различно от мирната смяна на властта във Вашингтон. Безредиците бяха заклеймени тогава не само от демократите, но и от водещи политици на партията, а Тръмп се превърна в парий с много ниска подкрепа. С течение на времето обаче пропагандните усилия на десницата дадоха резултат и тълпата, нападнала Капитолия, беше оневинена в очите поне на твърдите партийци.

Самият Тръмп беше разследван за подстрекателство, но твърде късно поради прекалена предпазливост от страна на главния прокурор Мерик Гарланд, което му позволи да забави съдебните дела до последно, след което Върховният съд се произнесе, че президентът не може да бъде държан юридически отговорен за действия, извършени като част от мандата му. Никога няма да разберем как щяха да се развият нещата, ако това разследване беше тръгнало по-рано. Както написа в прощалния си доклад специалният прокурор Джак Смит, "ако Тръмп не беше влязъл в Белия дом, щеше да влезе в затвора".

Е, Тръмп не само се върна на власт, но го направи и на бял кон, бомбастично и без да демонстрира с думите си особено уважение към предшествениците си.

Отиващият си президент Байдън също не завоюва симпатии с това, че помилва бланкетно цялото си семейство, осигурявайки имунитет на братята си и съпругите им в случай на преследване от новата власт. Защо беше толкова убеден, че това може да се случи, също няма да разберем, но това беше ефективно последното му действие, преди да предаде мандата на Тръмп и определено остави лош вкус у избирателите и от двете партии.

Не смятам нещо особено да се промени спрямо България, освен че наистина би било чудесно да се махнат визите. Бих спекулирал и че има натиск и хора като Делян Пеевски да бъдат извадени от списъка "Магнитски", но тези решения в общи линии не се движат на ниво президент, а доста по-надолу. България не е ключова държава за американските интереси, като изключим доставките на ядрено гориво и това, че сме някаква брънка в общата геостратегическа концепция на САЩ.

Но трябва да имаме предвид, че тази държава сега все повече ще гледа втренчено в пъпа си, както периодично ѝ се случва.

Тръмп изглежда много по-подготвен, отколкото беше през януари 2017 г. и действията му са доста по-решителни. Тогава той започна с едно постановление през първия си ден, докато сега подписа около сто. Това не значи, че няма да срещне опозиция, не значи и че няма да има хаос и смени в администрацията, както това стана по време на първия му мандат. Но това е в бъдещето, а поне в момента демократите са стреснати и сравнително пасивни. Със сигурност те направиха всичко възможно промяната във властта да се извърши максимално спокойно, с което поне бяха заличени спомените от януари 2021 г., когато той отказа да признае загубата на изборите и не присъства на встъпването на длъжност на Джо Байдън.

В събота във Вашингтон имаше сравнително анемичен протест от десетина хиляди души, несравним с няколкото милиона жени, които излязоха с розови шапки на 21 януари 2017-а. Не съм сигурен, че това ще остане така, най-вече защото бомбастичната реторика на Тръмп беше всичко друго, но не и предвестник на мир.

Той почти не спомена Мартин Лутър Кинг-джуниър, чийто ден се отбеляза в понеделник, и който се смята за един от най-универсалните обединяващи символи. Затова пък предния ден обеща да разсекрети документи, свързани с неговото убийство през 1968 г., както и с атентата срещу Джон Ф. Кенеди през 1963 г.

Тези интересни разкрития, уви, не бяха сред първите действия на новия президент.