Върховният съд отказа на Илиян Тодоров да преразгледа делото за убийството пред "Соло"

Върховният касационен съд (ВКС) отхвърли молбата на осъдения на доживотен затвор за двойното убийство пред дискотека "Соло" през 2009 г. Илиян Тодоров. С молбата си той поиска преразглеждане на процеса за убийството, след като бе екстрадиран от Узбекистан в България, но тричленен съдебен състав на ВКС е отхвърлил молбата му, а решението е окончателно и не може да бъде обжалвано, съобщиха от съда.

Делото беше образувано по молба на Илиян Тодоров за възобновяване на процеса за убийството и връщането му за ново разглеждане пред Софийския апелативен съд, където, според защитата, са допуснати процесуални нарушения.

С присъда от 9 декември 2011 г. на Софийския градски съд (СГС) Тодоров беше признат за невинен и оправдан по обвинение за извършването на убийство по хулигански подбуди на Кирил Въжаров и Васил Александров и опит за убийство на Кирил Димитров, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини.

На 2 април 2013 г. Софийският апелативен съд (САС) отмени оправдателната му присъда и го призна за виновен, а съдът прочете доживотна присъда, с която уважи частично и гражданските искове на близките на жертвите. През декември 2013 г. ВКС потвърди доживотната присъда, но междувременно се оказва, че Илиян Тодоров е напуснал страната. Той бе издирван в продължение на 12 години, включително и с червена бюлетина на Интерпол, и бе задържан на летището в Ташкент, Узбекистан, и екстрадиран в България през 2024 г.

Малко след връщането му в България Тодоров поиска възобновяване на делото за убийството, като обяви пред ВКС, че причината да напусне страната е свързана със заплахи за живота му.

Защо защитата поиска делото да се гледа отново

Мотивите на защитниците на Тодоров да поиска процесът да се върне за ново разглеждане в Софийския апелативен съд бяха свързани с няколко проблема. Един от тях е, че Софийският апелативен съд, а след това и Върховният касационен съд го осъдиха на доживотен затвор в негово отсъствие, тъй като той не се явяваше на съдебните заседания по делото. Тогавашното законодателство позволяваше при оправдателна присъда на първа инстанция подсъдимият да присъства по желание, но без да е задължително, на заседанията по делото срещу него пред втора инстанция.

Тодоров вероятно е напуснал страната малко след оправдателната присъда на Румяна Ченалова от Софийския градски съд, като не се явяваше на заседанията по делото пред САС. Пред съда адвокатите му тогава - Явор Нотев и Хари Харалампиев, казваха, че клиентът им е уведомен за съдебните заседания, но не се се явява, защото не желае да участва.

Заради това и съдебният състав в САС с председател Лада Паунова (сега ръководител на Наказателно отделение във Върховния касационен съд) и членове Антоанета Данова и Вера Цветкова (докладчик) продължи процеса редовно, като на практика не е обявил изрично, че пристъпва към процедура по задочно гледане на делото.

Пред Върховния касационен съд сега адвокат Георги Варамезов посочва неспазването на процедурата за задочно осъждане като основание за връщането на процеса на втора инстанция - макар на практика Тодоров да не е присъствал на заседанията, САС не се е произнесъл изрично, че делото срещу него продължава задочно.

Друг аргумент на Тодоров е свързан с проблемни моменти в производството по екстрадицията от Ташкент, където той беше задържан на 1 март 2023 г. Тези проблемни моменти според защитата са в нарушение на договора за екстрадиция, сключен между България и Узбекистан.

Договорът за екстрадиция, който е в сила от 2004 г., регламентира, че централни органи на договарящите страни по всички въпроси относно екстрадицията в съответствие са Министерството на правосъдието в България и Генералната прокуратура на Узбекистан. На практика обаче документите, които България предоставя на узбекистанските власти по случая, не са минали по дипломатически път, а са подписани от и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, което е в нарушение на двустранния договор за екстрадиция. Договорът за екстрадиция с Узбекистан дава и друго основание на Тодоров да настоява за преразглеждане на делото. В чл. 3 се посочва:

"Не се допуска екстрадиция и в случаите, когато има основателни причини да се смята, че по отношение на лицето, чиято екстрадиция се иска:

1) няма да бъдат спазени минималните права за защита при съдебно разглеждане на делото; при това провеждането на съдебен процес в отсъствие на лицето, чиято екстрадиция се иска, не се явява само по себе си основание за отказ на екстрадиция, ако молещата договаряща страна се задължи да проведе ново наказателно производство с участието на това лице."

Тодоров е екстрадиран от Узбекистан по силата на договора за екстрадиция, който на практика, според защитниците задължава България да проведе ново наказателно производство с участието му.

Тодоров е можел да участва лично в процеса, но е отказал

В мотивите си сега съдебният състав на ВКС смята, че искането за възобновяване е неоснователно. Това е така, защото осъденият Тодоров е взел лично участие при разглеждането на делото както в неговата досъдебна фаза (по време на разследването), така и в производството пред първата инстанция в Софийския градски съд.

Съдебното производство пред СГС е приключило на 9 декември 2011 г. с присъда от същата дата, като Тодоров е присъствал лично при нейното постановяване, посочват върховните магистрати. Той е бил призован за първото заседание пред Софийския апелативен съд с призовка, получена от майка му на 20 август 2012 г., със задължение от нейна страна да му я предаде. В първото съдебно заседание пред САС, проведено на 30 октомври 2012 г., неговият защитник е заявил, че Тодоров знае за датата на заседанието, но не желае да се явява пред съда, мотивира се съдебният състав.

За следващото съдебно заседание на 4 декември 2012 г. Тодоров отново е бил уведомен чрез защитника си. В това съдебно заседание една от адвокатките му е заявила пред съда, че лично е уведомила Тодоров по телефона за заседанието, но той е заявил, че не желае да се явява пред апелативната инстанция.

За преведеното на 19 февруари 2013 г. заседание Илиян Тодоров е бил уведомен от своя защитник, а за заседанието на 26 март 2013 г. лично той е подал молба до съда, в която е посочил, че няма да се явява, че няма да дава обяснения, както и че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. За последното съдебно заседание пред САС, насрочено за 2 април 2013 г., Тодоров отново не се явил, макар и да е бил уведомен от неговия защитник, като в това съдебно заседание е била прочетена и осъдителната присъда. Разглеждането на делото пред ВКС отново е протекло в отсъствието на Тодоров, който не пожелал да присъства лично.

"При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на воденото срещу него наказателно производство и действащата към момента на разглеждане на делото му процесуална уредба не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК за уважаване на искането му за възобновяване на делото на това основание. Осъденият Тодоров лично, по свое желае, след като е участвал в досъдебната фаза на производството, а след това и пред първата инстанция, е заявил с нарочна молба, че не желае да участва в производството пред САС, няма да дава обяснения, както и че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие и по този начин сам съзнателно е избрал да не участва при разглеждане на делото пред въззивната и пред касационната инстанция", подчертават върховните съдии.

Тричленният състав на ВКС пояснява, че възобновяването на наказателно дело, проведено в отсъствието на осъдения, е предвидено като законова компенсация на правото му за лично участие в процеса. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на присъдата при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение, смятат съдиите.

Според върховните магистрати установените факти по нежеланието на осъдения Тодоров да присъства лично и сам да упражнява правото си на защита в процеса, както и установеното напускане на пределите на страната, след като е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство, свидетелстват, че Тодоров съзнателно и по своя воля се е лишил от правото си да участва лично в съдебното производство по делото, заради което и не са налице законови основания за компенсиране на правата му в процеса чрез възобновяване на делото, което е било водено в негово отсъствие.

С това решение Тодоров окончателно ще излежава присъда "доживотен затвор" - една от най-тежките, според българското законодателство.

Дневник лого

Дневник лого