Съдебният съвет окончателно прекрати процедурата за избор на нов главен прокурор
Пленумът на ВСС прекрати процедурата по избор на нов главен прокурор, в която единствен кандидат за титуляр на поста бе и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов. Решението беше взето с единодушие със 17 гласа "за" по силата на влезлите вече в сила поправки в Закона за съдебната власт, с които всички висящи процедури за избор на един от "тримата големи" в съдебната власт трябва да бъдат прекратени заради отдавна изтеклия мандат на членовете на съвета, а новите ръководители да се избират от нов състав на ВСС. Заседанието беше първо за министъра на правосъдието Георги Георгиев, който встъпи в длъжност миналата седмица.
Миналата седмица Сарафов трябваше да бъде изслушан в пленума, пред който да представи концепцията си, но кадровият орган отложи заседанието си в изчакване на Закона за съдебната власт, който тогава беше приет само от парламента, но без да е обнародван в Държавен вестник. Сарафов не се появи нито на изслушването миналата седмица, нито на заседанието днес и не е коментирал публично нито промените в ЗСВ, нито решението процедурата да бъде прекратена.
С поправки в Закона за съдебната власт парламентът спря избора на Сарафов (хронология)
Поправките в закона са в сила от вторник, когато бяха публикувани в Държавен вестник. Освен спирането на процедурата за избор на нов главен прокурор те предвиждат в срок до 6 месеца Народното събрание да избере своите представители в новия ВСС, които да попълнят т.нар. парламентарна квота. Същото трябва да направят и прокуратурата, съдилищата и следствието, като номинират и изберат в следващата половин година своите представители в новия съвет. За този период, до 6 месеца, Борислав Сарафов може да остане на поста като временен ръководител на държавното обвинение, но след това трябва да бъде сменен.
Дебатът около спирането на процедурата беше свързан с детайли около окончателно гласуваните текстове в Закона за съдебната власт, които вече са в сила. Атанаска Дишева взе думата първа и каза, че вчера е имало работно заседание на членовете на пленума по приетите поправки в ЗСВ. Тя смята, че заради редакцията на един от текстовете към настоящия момент пленумът не може да взема никакви решения.
"Вероятно поради грешка или поради воля на законодателя пленумът на ВСС към настоящия момент не може да взема решения. Това се налага като извод заради препращането на цялата ал. 3 към чл. 33 на ЗСВ. Там да регламентирани мнозинствата при вземането на всички решения на пленума. Смятам, че това се дължи на грешка, вероятно на бързане", обясни Атанаска Дишева преди гласуването. Тя добави, че в момента с поправките в ЗСВ според нея съветът няма правомощие да взема каквито и да е решения, макар че това не личи от мотивите към поправките в закона.
Цветинка Пашкунова също коментира поправките в Закона за съдебната власт и обясни, че според мнозинството на съвета ВСС може да взема решения, а ако текстът не е ясен, целите на законодателния орган са очевидни и ясни. По думите й мотивите, предложени от вносителите на законопроекта, сочат, че пленумът на ВСС не може да започва процедура и да гласува за предложения за "тримата големи", но може да продължи управлението на съдебната власт във временен режим.
Огнян Дамянов припомни хронологията на процедурата за избор, която започна малко след отстраняването на бившия главен прокурор Иван Гешев през лятото на 2023 г., но след това беше спряна в изчакване на решение на Конституционния съд и на приемането на поправките в Конституцията. След това бе възобновена, а сега с поправките в Закона за съдебната власт заради изтеклия мандат на изборните членове на пленума членовете са длъжни да прекратят процедурата.
Олга Керелска повдигна въпроса за задължението на ВСС да организира процедурата по избор на нови членове на съвета. Тя попита дали е възможно процедурата да протича едновременно както в Народното събрание, така и в органите на съдебната власт, доколкото срокът по силата на закона е един и същ - 6 месеца.
"Следващата важна стъпка, която безспорно стои пред този състав на ВСС, е подготовка за изборите на членовете на бъдещия съвет от професионалната квота", добави Керелска, а Огнян Дамянов попита дали Народното събрание има намерение да приема нови поправки в Закона за съдебната власт. Те бяха завършени от екипа на Мария Павлова и минаха обществено обсъждане, но все още не са внесени в Народното събрание.
Проект: Нови правила за избор на съдебни инспектори и случайното разпределение на дела да се доказва
Министър Георгиев обясни, че заради разделението на властите не може да има пълна синхронизация, но заяви, че с удоволствие ще се включи в работно съвещание, на което да бъдат обсъдени тези въпроси. Той предложи всеки от представителите на властите да се опита да свърши своята част от работата съобразно собствените си правомощия. Георгиев припомни, че е приключило общественото обсъждане на промените в Закона за съдебната власт, по които е работил екип в Министерството на правосъдието, но добави, че има възражения към някои от поправките, и каза, че иска да се запознае по-подробно с това.
Преди заседанието на влизане в сградата на ВСС министърът на правосъдието Георги Георгиев коментира, че очаква кадровият орган да прекрати процедурата, защото такава е волята на законодателя.
"Имам честта да бъда министър на правосъдието. Вие по-добре от мен знаете проблемите на системата, имате опита за тяхното решаване. В мое лице и в лицето на кабинета "Желязков" ще имате подкрепа за законодателни инициативи, за да успяваме заедно да решаваме проблемите на съдебната система. Давам си сметка, че съдебната система е самоуправляваща се. Моля участието ми да бъде разбирано преди всичко като партньорство. Правораздавателните органи трябва да работят не ад хок и с оглед на личността, а така че да гарантират правата на гражданите и юридическите лица", заяви министърът на правосъдието Георги Георгиев пред членовете на съвета.
"Заедно да се справим с дефицита на чувството на справедливост с обществото, което се изразява най-много в бавното правосъдие, което е отказ от правосъдие. Надявам се заедно да подобрим работата на българските магистрати, да полагаме усилия да прозрачност за всеки един процес, за да можем да изпълняваме законовите си задължения", каза още в първото си заседание министърът на правосъдието.
Като изключително важен приоритет за Министерство на правосъдието той открои работата за спасяването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
"Това е задача, която ни е дадена от премиера Росен Желязков. За мен не е редно и не е нормално повече от година спорове по Закона за медиацията да бъдат пречка за внасянето на законопроект. Това е изискване от Европейската комисия. След произнасянето на Конституционния съд, който отменя голяма част от текстовете, текат спорове между съдии, представители на Висшия съдебен съвет и експерти от Министерство на правосъдието. Поел съм на ръчно управление законопроекта, защото за мен не е нормално юридически спорове да бъдат причина българските граждани да пропуснат възможността 1,3 млрд. лв. да влязат в икономиката ни", каза Георгиев пред журналисти преди заседанието.
"Силна е тази държава, която има ефективна правораздавателна система. Органите й трябва да работят не ad hoc и не с оглед на личността, а по начин, който да гарантира правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица", заяви министърът пред членовете на ВСС.
Докато ВСС е заседавал и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов и екипът от заместниците му Ваня Стефанова и Елена Каракашева са провели среща с Патриарх Даниил и представители на Българската православна църква. За срещата се разбира от съобщение на прокуратурата.
"Главният прокурор и заместниците му изразиха подкрепата си за предложението на българския патриарх Даниил предметът "Религия и православие" да стане част от задължителната програма в училищата в България. Те споделиха разбирането на българския патриарх, че библейските ценности са общи - и за юдаизма, и за християнството, и за исляма, и изучаването им само би спомогнало за укрепване и духовно израстване на младите хора", пише още в съобщението на държавното обвинение.