България все още не отговаря на критерия "ценова стабилност", е преценката на новото редовно правителство и затова то няма да бърза да иска извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия. Това съобщи финансовият министър Теменужка Петкова пред медиите в Министерския съвет.

Ако такъв доклад бъде поискан и е положителен, ще отвори възможност пред страната да се присъедини към еврозоната вероятно от 1 януари догодина.

По последни данни на Евростат инфлацията в България е с 0.1 процентни пункта по-висока от изискуемата (повече за критерия "ценова стабилност" четете в края на текста).

Това е изключително малък недостиг, но все пак е факт, коментира Петкова. Тя добави, че след като критерият бъде изпълнен, е задължена от Народното събрание в 14-дневен срок да подаде искане за такъв доклад.

По същото време в кулоарите на Народното събрание лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов прогнозира, че през февруари "ще има отворен прозорец за нов конвергентен доклад". Той обвини "Продължаваме промяната", че е ликвидирала възможността за членство в еврозоната. "Преди пет години ние влязохме в чакалнята, в Европейския банков съюз и щяхме да влезем веднага и в еврозоната", спомни си той.На това по-късно отговори бившият премиер от "Продължаваме промяната" Николай Денков. По думите му от 2018 г. до днес България не е изпълнявала критерия за инфлацията, покрит сега благодарение на бюджетите на Асен Василев. Основният напредък беше през 2023 г., по време на нашето редовно правителство, когато с напредъка в правосъдната система всъщност получихме конвергетен доклад, в който беше казано, че остава единствено и само техническият критерий за инфлацията, посочи той. Според Денков на редовното правителство остава единствено да поиска доклад.

Вчера групата на "Продължаваме промяната - Демократична България" изрази опасения и за друга пречка в присъединителния процес. Тя според парламентарната група възникна, след като всички останали групи отхвърлиха промяна в Закона за БНБ, с която управителят и подуправителите на централната банка се задължават да подадат оставка, ако приемат позицията служебен премиер.

Това е предложено след препоръка от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия в последния конвергентен доклад, изготвен през юни 2024 г.

Уставът на Европейската централна банка забранява на ръководствата на централните банки да участват в политиката, а на политиците - да се месят в работата на централните банкери. "Нито ЕЦБ, нито национална централна банка, нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения имат право да искат или да приемат указания от институциите, органите, службите или агенциите на съюза, от някое правителство на държава членка или от някой друг орган. Институциите, органите, службите или агенциите на съюза, както и правителствата на държавите членки се задължават да спазват този принцип и да не се стремят да оказват влияние върху членовете на органите за вземане на решения на ЕЦБ или на националните централни банки при изпълнение на техните задачи", е текстът в устава на ЕЦБ.

Когато управителят на БНБ Димитър Радев беше поканен от президента Румен Радев да оглави служебен кабинет, той отказа именно с този аргумент - че би нарушил устава.

Днес Борисов съобщи, че позицията на ГЕРБ (чиито депутати гласуваха "въздържал се") е консултирана. "Все пак в понеделник Теменужка Петкова бе при Кристин Лагард, президента на Европейската централна банка, с която аз съм в прекрасни отношения, беше избрана по мое време", каза бившият премиер в отговор на въпрос на "Дневник".

Критерият "ценова стабилност" означава, че средният темп на инфлацията в кандидатстващата държава за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1.5 процентни пункта инфлацията в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност.

Темпът на инфлация се изчислява, като се използва изменението на последната налична 12-месечна средна стойност на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) спрямо предходния 12-месечен период.

Предвижда се и изключение (каквото беше приложено, например, спрямо Хърватия), когато една от страните с най-ниска инфлация бъде изключена от сметките и заменена с друга. Това може да се приложи, ако динамиката на цените в нея бъде определена като статистическа нетипична и темпът на инфлация е значително по-нисък от останалите държави поради натрупването на специфични за страната фактори.

Присъединяването към еврозоната е един от водещите приоритети на коалиционното правителство, подкрепяно от четири партии, заявен при избора му преди седмица.

При посещението си в Брюксел преди три дни Петкова е разговаряла по темата не само с председателя на ЕЦБ Кристин Лагард, но и с председателя на еврогрупата Паскал Донахю и ресорния еврокомисар Валдис Домбровскис. В прессъобщението на Министерството на финансите за срещата се казва: "Всички участници в ЕС приветстваха сформирането на ново правителство и силния му ангажимент за приемане на еврото. Въз основа на наличната информация институциите на ЕС се съгласиха, че България прави необходимия напредък към приемане на еврото. Това ще даде възможност на България в кратки срокове да подаде искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади."

Така предадени, думите звучат по-скоро като насърчение към България да е проактивна, не е известно дали новите управляващи са получили сигнал да не избързват. Какъвто и да е той, отразява и политическата оценка на Брюксел за управлението на страната.

С евентуално отлагане на искането обаче може да се окаже, че показателите на България се влошават - покрай поскъпването на тока и повишението на ДДС за хляба и в ресторантите инфлацията най-вероятно ще тръгне нагоре. Самите управляващи говорят за "огромен" дефицит в бюджета, което пък поставя под въпрос изпълнението и на този критерий. Същевременно с всеки следващ месец в изчислението влиза по един месец от 2024 г., който е с по-ниска инфлация от тази в предходния и това ще подобри средногодишния краен резултат.